Решение № 5761 от 1.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на Ен Джи Мобил ЕООД с [ЕИК] и със съдебен адрес: гр. София, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Енчев, против Решение 5165/01.08.2022 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 1318/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-235-0002445/03.12.2021 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" - Бургас в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП). С твърдения за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за налагане на ПАМ, както и да му се присъдят сторените разноски. Не сочи конкретни съществени процесуални нарушения, допуснати от съда. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Енчев по изложените в нея съображения. Същият заявява искане за присъждане на разноските за държавната такса. Ответникът по касационната жалба - началник на отдел "Оперативни дейности" Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е Заповед ФК-235-0002445/03.12.2021 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" - Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" във вр. с чл. 118, ал. 10 ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" бензиностанция 1, находяща се в с. Венец, община Карнобат, област Бургас, УПИ Х-169, кв. 27, стопанисвана от Ен Джи Мобил ЕООД, и е постановена забрана за достъп до него за срок от 3 дни на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да отхвърли жалбата на дружеството против оспорения с нея индивидуален административен акт, АССГ е изложил мотиви за това, че същият е издаден от компетентен орган в производство, в което не са допуснати съществени процесуални нарушения, и има предписаните от закона форма и съдържание. Обосновал е изводи за неговата материална законосъобразност. Според изложените от съда мотиви нарушението, за което е наложена ПАМ, е некоректното времево отчитане на данните по електронен път в системата на НАП. Същите са подадени, но със закъснение от два до три дни. Изискването на чл. 118, ал. 10 ЗДДС е те да се подават на датата на данъчното събитие, а според чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Срокът на ПАМ от три дни (почти на минимума) е съответен на тежестта на нарушението. При неговото определяне административният орган не е нарушил принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът е постановил своя съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка. Съгласно чл. 118, ал. 1, б. г) ЗДДС ПАМ се налага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. Според чл. 118, ал. 10 от същия закон данните за доставката на течни горива се подават на датата на данъчното събитие. В мотивите си съдът е посочил дата и час на получаване на горивото с оглед данните от служебните бонове и съпътстващите ги документи. Видно от протокола за извършена проверка 2445/02.12.2021 г. данните от нивомерната измервателна система (НИС) са постъпили в НАП на посочените дати 02.10.2021 г.; 22.10.2021 г.; 03.11.2021 г., но документално са въведени съответно на 04.10.2021 г.; 25.10.2021 г. и 05.11.2021 г. Основателен обаче е доводът на жалбоподателя, че конкретният случай попада в изключението по ал. 11, т. 5 от чл. 118 ЗДДС, поради което не е извършил нарушение на чл. 118, ал. 10 от същия закон. Според цитирания законов текст данни по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет (ЕСФП). Безспорно установен е фактът, че дружеството използва в търговския обект ЕСФП с посочените в заповедта и протокола индивидуализиращи го данни. Функционалните изисквания към ЕСФП са регламентирани в Приложение 1 към чл. 8 от Наредба Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006 г.). В раздел IIIб, т. 3 от това приложение са посочени видовете данни за определяне на наличните и продадените количества горива, които следва да се предават от ЕСФП по установената дистанционна връзка, и те са: а) данни от нивомерната система за доставка на горива и за наличните количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система); в) данни за доставени количества горива по документ за доставка при приключване на доставката. В случая е установено своевременното подаване на данните по б. а) и несвоевременно подаване на данните по б. в). Според обясненията на управителя и представляващ дружеството, обслужващо ЕСФП, данните се подават автоматично към НАП, но не сочи конкретна причина за подаването само на тези от НИС. Съгласно чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. лицата по чл. 118, ал. 9 и ал. 10 ДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива. Според ал. 3, т. 1 на чл. 59а обаче лице по ал. 1 - получател по доставка на течни горива подава ЕДП за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. След като полученото гориво е било отчетено чрез НИС и данните са изпратени до НАП посредством изградената дистанционна връзка, за горивото, доставено в обект с ЕСФП, получателят не дължи подаване на ЕДП съгласно чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС и чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. (виж също така и Решение 3456 от 12.04.2022 г. на ВАС по адм. д. 7222/2021 г., Решение 8782 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. 11925/2021 г Решение 10395 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 4680/2021 г.; Решение 4819 от 19.05.2022 г. на ВАС по адм. д. 29/2022 г.). Изложеното налага извод, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, и като е приел обратното първостепенният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК трябва да се постанови друго по съществото на спора, с което тази заповед да бъде отменена. При този изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за двете съдебни производства. Доказани са само разноските за заплатените държавни такси (50 лв. + 370 лв.) Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение