Решение № 2149 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13079/2009 г.

Решение № 2149 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13079/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 145 и сл. от АПК е образувано по жалба на Фаез Абдул Хамза Хасун, гражданин на Ирак, срещу решение № 404 от 04.09.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария с доводи, че е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и затова следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, като съобрази доводите на страните и анализира събраните доказателства при спазване разпоредбата на чл. 168 от АПК, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С процесното решение, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Фаез Абдул Хамза Хасун, гражданин на Ирак. Същото е издадено в изпълнение на влязлото в сила решение № 7424 от 08.06.2009 г. по адм. д. № 8074/2008 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отменено решение № 240 от 19.05.2008 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария в частта, с която на Фаез Абдул Хамза Хасун е отказано предоставяне на хуманитарен статут и делото като преписка е върнато на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. При новото разглеждане подробно са изследвани фактите в бежанската история на чуждия гражданин и изявленията му при проведените интервюта, като правилно е преценена липсата на основание по смисъла на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на търсената субсидиарна закрила. В подкрепа на това е отбелязано, че мотивите му се базират на търсенето на по - добри условия за живот, определяйки го като икономически емигрант, което е извън приложното поле на ЗУБ. В тази връзка е цитирано и тълкуването на Европейския съд /по дело № С - 465/07/17.02.2009 г./ относно понятието "съществуваща реална опасност за личността и живота в страната по произход" на търсещото хуманитарна закрила лице. От приложените по делото материали е видно, че за жалбоподателя не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че завръщането му в Ирак би довело до излагането му на реална опасност от тежки посегателства срещу здравето и живота му. При тези данни и при положение, че в Ирак актовете на въоръжено насилие имат епизодичен характер, с различна степен на честота и интензивност в отделни райони, населени места и квартали в големите градове, като отделните инциденти не могат да предизвикат масов ефект и по правило същите се пресичат от иракските сили за сигурност, изводът на административният орган, че в конкретния случай не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут, е обоснован и законосъобразен. От изложеното е видно, че при произнасяне по молбата за статут са преценени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход. При постановяване на обжалваното решение компетентният административен орган е спазил установената форма, не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съобразил е материалноправните разпоредби и целта на закона. По тези съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 предложение последно от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение