Решение № 13714 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6558/2016 г.

Решение № 13714 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6558/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Д. Й. П. от гр. Р., чрез адв. П. срещу решение № 649/23.03.2016 г. по адм. дело № 3378/2015 г. на Административен съд - В. С доводи за неправилност, като постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и за необоснованост на решението, се претендира неговата отмяна, със законните последици. Ответникът - началник на Служба по геодезия картография и кадастър - В. не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът - П. Д. Г., чрез адв. А., заявява становище за неоснователност на жалбата, за обоснованост и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 18-8012/13.10.2015 г. на началника на СГКК - В., с която на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР е отказано изменение в кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, състоящо се в промяна в границата между имоти с идентификатори 10135.2564.1674 и 10135.2564.1016. След подробно изложена фактическа обстановка и обсъждане на доказателствата в съвкупност, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган и при спазване забраната по чл. 54 ЗКИР за допускане изменение на КК при констатирано застъпване на съседен имот, за което не е изразено изрично съгласие от вписания в КР собственик. Прието е, че първоначалната КК, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК е претърпяла две последователни изменения в частта, касаеща процесните имоти, одобрени с влезли в сила заповеди, като към момента на поисканото процесно изменение границата между имотите /с идентификатори 10135.2564.1674 и 10135.2564.1016/ съвпада с регулационната такава по действащия РП от 1991 г., видно от приетото без оспорване заключение на СТЕ. Именно по този въпрос е налице спор за собственост, тъй като заявителят твърди, че следва да се съобрази регулацията от предходния РП от 1961 г., т. е. спори се по прилагане на регулацията. Административният съд е отчел и безспорния факт на изрично депозирани две възражения в хода на административното производство от вписания в КР собственик на засегнатия от изменението съседен имот ПИ 10135.2564.1016 П. Г. Решението е правилно и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка и липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Безспорно е по делото обстоятелството, че отказаното с процесната заповед № 18-8012/13.10.2015 г. на началника на СГКК - В. изменение е на основание чл. 54, ал. 2 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР /след изм., ДВ, бр. 49/13.06.2014 г./. Разпоредбата на ал. 2, чл. 54 ЗКИР, макар и да не изисква изготвяне на Акт за непълноти и грешки, в приложимата си редакция, не игнорира установяването от административният орган на наличен спор за материално право /спор за собственост/, а напротив - задължава органа при констатирано застъпване на площта и границите със съседен имот, чийто вписан в КР собственик е възразил, да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части от имота, а претендираната непълнота и грешка "се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред", т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на присъдено нещо за тях. Неоснователен е доводът по касационната жалба за несъобразяване на действащата регулация досежно спорната граница, тъй като дори и да се приеме за основателно това твърдение, то не сочи на "непълнота и грешка" в КК. Това е така поради неприложимост по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗНА на изключителната хипотеза на чл. 62, ал. 5, предл. 2 от Наредба № 3/2005 г. - нанасяне на "регулационната линия по приложен устройствен план" - нормата от наредбата противоречи на законови разпоредби от по-висш ранг /ЗКИР/, като въвежда ново основание за изменение на КК, извън регламентираните от чл. 51 и сл. ЗКИР. Освен това тази норма е относима към отм. редакция на чл. 53 ЗКИР /преди изм., ДВ, бр. 49/13.06.2014 г./. Предвид изложеното, безспорно установеното по делото "застъпване" на части от съседен имот и налични противопоставими документи за собственост, изводът на административния съд за законосъобразност на процесната заповед, с която е отказано изменение на КК досежно границата между имоти с идентификатори 10135.2564.1674 и 10135.2564.1016 е обоснован и законосъобразен - съобразен с изискванията на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба-без уважение като неоснователна. При изрично и своевременно заявената от ответника П. Г. претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, но такива не следва да се присъждат, тъй като не са направени и установени поделото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, Върховният административен съд, второ отделение