Решение № 6160 от 22.6.2022 г. на ВАС, VII о.

ВАССедмо отделение22.06.2022 г.докладчик т Ваня Анчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 2320 от 25.11.2021 г., постановено по адм. дело 650/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА "АСЕЛ" ЕООД, с БУЛСТАТ: 177024157, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, район "Тракия", ул. "Асеновградско шосе" 1, да заплати на Министерство на иноваците и растежа, със седалище в гр. София, ул. "Княз Александър І" 12, сумата от 100,00 (сто) лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА

Мотиви

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по касационна жалба на "АСЕЛ" ЕООД, с БУЛСТАТ: 177024157, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, район "Тракия", ул. "Асеновградско шосе" 1, представлявано от управителя Е. Тютюнджиева, чрез процесуален представител адв. Н. Стойнов от САК, срещу решение 2320 от 25.11.2021 г., постановено по адм. дело 650/2021 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение РД-16-1503/31.12.2020 г. на главния директор на Главна дирекция (ГД) "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ЕФК) към Министерството на икономиката (МИ) и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г., обективиращо волеизявление за отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) на "АСЕЛ" ЕООД по подадено проектно предложение (ПП) с рег. BG16RFOP002-3.002-0161 по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-3.002 "Повишаване на енергийната ефективност в големи предприятия" по приоритетна ос 3 "Енергийна и ресурсна ефективност", инвестиционен приоритет 3.1. "Енергийни технологии и енергийна ефективност" по ОПИК 2014 - 2020 г.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът мотивира основна защитна теза за неправомерно постановен отказ от предоставяне на заявеното финансиране чрез средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Поддържа, че съдът не е обсъдил в цялост възраженията, изложени в първоинстанционното производство, и по-специално липсва анализ на твърдението, че извършеното оценяване на подаденото от "АСЕЛ" ЕООД ПП не е придружено от дължимата обосновка. Счита, че е допуснато смесване на две самостоятелни категории обстоятелства, а именно компетентността на оценителите, от една страна, и наличието на конфликт на интереси между тях, от друга. Извършена е и неправилна оценка на приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). По изложените съображения е формулирано искане за отмяната на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения индивидуален административен акт и изпращане на преписката на компетентния административен орган за произнасяне по подаденото ПП. Претендира разноски.

Ответникът главният директор на ГД "ЕФК" към МИ и ръководител на УО (РУО) на ОПИК 2014 - 2020 г., в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител А. Михайлов, главен експерт юрист в отдел "Законосъобразност на процедури и процесуално представителство" на ГД "ЕФК" в МИ, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер, съответстващ на минимума, определен по реда на Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. (Наредба 1/2004 г.).

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "АСЕЛ" ЕООД против Решение РД-16-1503/31.12.2020 г. на главния директор на ГД "ЕФК" към МИ и ръководител на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г., обективиращо волеизявление за отказ от предоставяне на БФП на "АСЕЛ" ЕООД по подадено ПП с рег. BG16RFOP002-3.002-0161 по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-3.002 "Повишаване на енергийната ефективност в големи предприятия" по приоритетна ос 3 "Енергийна и ресурсна ефективност", инвестиционен приоритет 3.1. "Енергийни технологии и енергийна ефективност" по ОПИК 2014 - 2020 г.

За да постанови този правен резултат, съдът е установил от фактическа страна, че "АСЕЛ" ЕООД е подало ПП с рег. BG16RFOP002-3.002-0161, съдържащо искане за финансиране по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-3.002 "Повишаване на енергийната ефективност в големи предприятия" по приоритетна ос 3 "Енергийна и ресурсна ефективност", инвестиционен приоритет 3.1. "Енергийни технологии и енергийна ефективност" по ОПИК 2014 - 2020 г.

Видно от т. 11 от формуляра за кандидатстване, заявителят е избрал режим "регионална инвестиционна помощ" и подкатегория "разширяване на капацитета на съществуващ стопански обект".

Предвидено е закупуването на оборудване, сред което и следните активи:

  • Закупуване на пещи за спояване на платки 4 бр., които ще заменят 4 от съществуващи, разположени на линии 1 - 4;
  • Цялостна подмяна на линии 5 и 6, включваща: автоматизация - 2 бр., модул за полагане на паста - ситопечат на спойваша паста върху платките - 2 бр., модул за поставяне на малки и големи елементи върху платки /вид 1/ - 2 бр., модул за поставяне на малки и големи елементи върху платки /вид 2/ - 2 бр., модул за контрол на брака - 2 бр., пещ за спояване на платки - 2 бр., както и:
  • Винтов компресор с вграден изсушител, който ще замени съществуващите 2 бр. компресори и изсушителя.

ПП е допуснато до етап техническа и финансова оценка, за чието осъществяване и по реда на чл. 33, ал. 1 ЗУСЕСИФ е формирана оценителна комисия. В хода на оценъчната дейност е установено, че разходите за горепосочените активи са недопустими, т.к. не отговарят на Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014 - 2020 по Процедура по подбор на проекти BG16RFOP002-3.002 "Повишаване на енергийната ефективност в големи предприятия" (Условията за кандидатстване/УК), доколкото изпълнението на проекта в тази му част ще доведе до замяна на съществуващи активи, част от производствени линии от 1 до 4, а не до осъществяването на първоначална инвестиция в цялостно ново решение, самостоятелно водещо до разширяване на производствения процес, за постигането на каквито резултати е предвидено настоящото финансиране.

Недопустимостта на заявените средства е наложила извършването на служебна корекция в бюджета по ПП, което от своя страна е довело до преразглеждането на критериите за крайната оценка на етап "Техническа и финансова оценка", на които това изменение е повлияло.

В резултат на преизчислението ПП на "АСЕЛ" ЕООД е получило 51 точки. Поради недостигане прага, заложен като положителна предпоставка за предоставяне на исканото финансиране, ПП е включено в списъка с предложените за отхвърляне предложения.

Позовавайки се на одобрения доклад на комисията и приложенията към него, РУО е издал атакувания административен акт, с който е отказал предоставянето на БФП на кандидата "АСЕЛ" ЕООД.

За изясняване на спорни по делото обстоятелства е допусната ССчЕ. Изготвеното заключение предлага преизчисление на точките, които според вещото лице следва да бъдат присъдени на кандидата "АСЕЛ" ЕООД по подаденото от него ПП.

Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. При преценка за съответствието на атакуваното волеизявление с материалния закон, съдът е съобразил релевантните разпоредби от ЗУСЕСИФ и приложимите подзаконови нормативни актове. Приел е, че описаните от РУО факти и обстоятелства обосновават припознатото основание за постановяване на отказ от предоставяне на исканата БФП. Противно на възраженията на жалбоподателя, АС - Пловдив е достигнал до извод за наличие на компетентност у оценителите с право на глас С. Ангелова и В. Йорданова, и лицето, определено за помощник-оценител П. Маринова, т.к. първите две са служителки на УО на ОПИК, назначени в отдел, извършващ оценка на проектните предложения, а третата притежава техническо образование и работи в Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), като и трите са изпълнили функциите си съобразно назначението си със Заповед РД-16-1171/24.11.2020 г. на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. и при липса на конфликт на интереси. Излагайки съображения за некоректно с оглед поставените въпроси изготвяне на заключението по ССчЕ и непоследователно представяне на същото в рамките на проведеното по делото открито съдебно заседание, съдът не е кредитирал експертизата и поради липса на други доказателства в подкрепа на оборващите твърденията на административния орган доводи, е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения отказ и е отхвърлил жалбата на "АСЕЛ" ЕООД против него.

Решението е правилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на законоустановената форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорът е относно правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие.

Процедурата по извършване на подбор на ПП е нормативно установена в Глава Трета ЗУСЕСИФ и Постановление 162 на МС от 5.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 2020 г., обн., ДВ, бр. 53 от 12.07.2016 г. (ПМС 162/2016 г./Постановлението) съвкупност от последователно протичащи дейности, всяка зависима от завършването на предходната, чийто краен резултат се състои в предоставянето на исканата БФП, в отхвърлянето на съответното предложение или в прекратяване на процедурата, поради липса на положителна, респ. наличие на отрицателна предпоставка за нейното по-нататъшно развитие (Арг.: чл. 36, ал. 3, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 ЗУСЕСИФ).

Началото на процедурата по подбор се поставя с подаването на заявление по образец. Съгласно предписанието на чл. 33, ал. 1 ЗУСЕСИФ се определя състав на оценителна комисия, която да извърши предвидените в чл. 9, т. 1 т. 3 ПМС 162/2016 г. действия, а именно 1) да оцени всяко проектно предложение, подадено в определения срок, което включва: оценка на административното съответствие и допустимостта и техническа и финансова оценка, 2) да класира проектните предложения, чиято оценка е по-голяма или равна на минимално допустимата по чл. 19, ал. 1, в низходящ ред и 3) да определи проектни предложения, за които се предоставя финансова помощ.

Спецификата на възникналия пред настоящата инстанция правен спор изисква анализ и очертаване параметрите на допустимия съдебен контрол върху оценъчната дейност на комисията по чл. 33, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Категорична е практиката на Върховния административен съд, към която и настоящият състав се присъединява, че в рамките на етап "Техническа и финансова оценка" комисията осъществява експертно-оценъчна, а не административна дейност, поради което и актовете, обективиращи волеизявленията й, не са резултат от такава и не отговарят на дефиницията за административен акт. Те са израз на строго специфична преценка на различни по своя характер факти и обстоятелства. Именно по тази причина законодателят е предоставил извършването й на нарочен помощен орган с необходимата с оглед конкретната процедура професионална квалификация и опит, а не на РУО. Този характер на извършваната дейност отрича възможността на административния орган, а и на съда, да вземат отношение по нейното правилно протичане по същество. В този смисъл безспорно извън обхвата на съдебния контрол за законосъобразност на крайния акт на РУО остават обстоятелства като начин на интерпретация на заложените критерии и методика за оценка, изчисления, водещи до съответното точкуване и т.н.

Въпреки това и с оглед значимото място, което оценъчната дейност заема в цялостния процес по предоставяне на БФП, има аспекти от нея, които административният орган и съдът могат и са длъжни да проверяват. Според утвърдената практика на Върховния административен съд трите аспекта на дейността, извършвана от помощния орган, които съдът може да проверява, са следните: 1) начинът на формиране на комисията спазени ли са изискванията на чл. 33, ал. 1 и ал. 3 ЗУСЕСИФ, вр. чл. 12, чл. 13, чл. 15 и чл. 16 ПМС 162/2016 г., 2) начинът на извършване на оценъчната дейност спазени ли са изискванията на чл. 17, чл. 18 и чл. 19 от Постановлението, и 3) правилата за документиране и отчет на дейността на комисията изискванията на чл. 20 ПМС 162/2016 г. (Сравн.: Решение 3459 от 05.03.2020 г., постановено по адм. дело 3287/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 5427 от 28.04.2021 г., постановено по адм. дело 2935/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 8405 от 29.06.2020 г., постановено по адм. дело 3894/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 10445 от 14.10.2021 г., постановено по адм. дело 6041/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 11435 от 11.11.2021 г., постановено по адм. дело 7045/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 12290 от 01.12.2021 г., постановено по адм. дело 6239/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 13788 от 12.11.2018 г., постановено по адм. дело 6859/2018 г., VII о. на Върховния административен съд и други).

В този смисъл абсолютно неотносимо към предмета на делото е изготвеното заключение по назначената ССчЕ, а в тази връзка ирелевантни са и доводите, свързани с неправилната му оценка от първостепенния съд. Немислимо е съдът да заменя оценъчната дейност на комисията, преизчислявайки изначално точките, които следва да се присъдят на съответния кандидат. Подобна намеса дискредитира идеята на законодателя за специфичност на оценъчната дейност, предоставена на специално формиран за целта помощен орган и дефинира същата единствено като преценка досежно приложимостта на конкретни нормативни правила, което не отговаря на истината. Ако беше така и съдът, който по презумпция не разполага с необходимите знания и умения за оценяването на ПП, можеше да го прави, то законът нямаше да предвижда специални правила, при това с императивен характер, гарантиращи квалификацията на членовете на комисията в съответната област.

Съобразявайки така очертаните граници на съдебния контрол в разглежданата хипотеза, касационната инстанция намира за правилен крайния извод на АС - Пловдив за липса на нарушение, допуснато от комисията при осъществяване на оценъчната дейност по подаденото ПП. Проследяването на извършената оценъчна дейност в допустимите рамки показва, че са спазени правилата за формиране състава на комисията определени са лица с изискуемата професионална компетентност, съобразени са и изискванията към нейната дейност и документиране и отчитане резултатите от същата. Съображенията за това ще бъдат изложени подробно по-долу в изложението и в тази последователност.

Относно начина на формиране на комисията:

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ПМС 162/2016 г. РУО назначава със заповед комисия, която да извърши оценяване и класиране на проектните предложения в процедурата. По аргумент от ал. 2, тя се състои от председател без право на глас, секретар (секретари) без право на глас, необходимия брой членове с право на глас (не по-малко от трима) и резервни членове (също не по-малко от трима). Според предписанието на ал. 3 от същата разпоредба, председателят на комисията е щатен служител на УО или на междинното звено. Съгласно ал. 4 секретарят, респ. секретарите са или щатни служители, или такива на междинното звено, а могат да работят и към второстепенен разпоредител с бюджет към ръководителя на администрацията, където се намира РУО. Членовете на комисията, вкл. резервните такива, могат да бъдат или щатни служители на УО, такива на междинното звено или на администрацията, в рамките на които се намира УО, но могат да бъдат и външни оценители. В оценителния процес, по аргумент от чл. 15, ал. 1 от Постановлението, могат да участват и помощник-оценители, и наблюдатели. Докато законът изисква председателят, секретарят и членовете на комисията, в т.ч. и помощник-оценителите и наблюдателите, да притежават необходимата квалификация и професионална компетентност за изпълнение на задачите, възложени им със заповедта по чл. 12, ал. 1, към външните оценители са поставени по-конкретни изисквания, а именно да притежават диплома за висше образование с образователно-квалификационна степен (ОКС) "бакалавър" или "магистър" и най-малко 3 години опит в професионална област, свързана с конкретната процедура, или в оценяването на проекти по програми или оферти по процедури за обществени поръчки. (Арг.: чл. 16, ал. 1 и чл. 13, ал. 2 ПМС 162/2016 г.).

По делото не е спорно, че със Заповед РД-16-1171/24.11.2020 г. е определен състав на оценителната комисия за извършване на подбор по настоящата процедура за предоставяне на БФП BG16RFOP002-3.002 "Повишаване на енергийната ефективност в големи предприятия". Видно от съдържанието на посочената заповед, председателят С. Стоянова, секретарят А. Анева, както и членовете А. Георгиева, В. Йорданова и С. Ангелова, в това число и резервните такива Д. Битолски, Г. Ковачки и Д. Стоименов, са лица, назначени при УО, а помощник-оценителят е външен експерт, за чиито професионален опит, квалификация и степен на образование са ангажирани доказателства по делото.

Страните не спорят, че членовете на оценителната комисия, извършили експертната оценка на процесното ПП, а именно видно от представените на л. 162 и л. 169 от първоинстанционното дело оценителни листа, това са С. Ангелова и В. Йорданова, притежават необходимата по смисъла на чл. 16, ал. 1 от Постановлението квалификация да изпълнят задачите, възложени им със заповедта. В текста на заповедта е посочено, че двете лица са назначени на длъжност "главен експерт" в сектор "Подбор на проекти", отдел "Подбор на проекти и техническа помощ" към ГД "ЕФК" в МИ, което категорично предполага наличието на необходимата с оглед предписанията на ПМС 162/2016 експертиза.

Спорна по делото е компетентността на помощник-оценителя П. Маринова. За изясняването на този въпрос е необходимо по-прецизно проследяване на процеса по оценяване на ПП на "АСЕЛ" ЕООД и участието на Маринова в него.

От данните по делото става ясно, че оценката на процесното ПП е повторна. С влязло в сила съдебно решение 1578 от 30.01.2020 г., постановено по адм. дело 4408/2019 г. на Върховния административен съд, VII о., е отменено решение 727 от 08.02.2019 г., постановено по адм. дело 13173/2017 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) и е отменено Решение РД-16-1422/02.11.2017 г. на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. и главен директор на ГД "ЕФК" към МИ, като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В решението на Върховния административен съд е указано процедурата по подбор да започне от етап "Техническа и финансова оценка".

След връщане на преписката на административния орган разглеждането на ПП е подновено, както е указано от съда. Извършени са всички дейности, предвидени в закона и в приетите в изпълнение на чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и чл. 5, ал. 1, т. 1 ПМС 162/2016 г. актове, като по делото са налични доказателства за коректното им документиране. Поради частична недопустимост на разходите е направена служебна корекция на бюджета по подаденото ПП, което е обективирано в протокол от януари 2020 г. Помощник-оценителят, в съответствие с правилото, заложено на стр. 24 УК, е извършил контрол върху представения енергиен одит, както и е предоставил становище във връзка с начина, по който направената служебна корекция е повлияла върху Критерий I.1 "Процент енергийно спестяване от предвидените за въвеждане по проекта мерки на ниво предприятие", I.3. "Проектът включва дейности за изграждане на автоматизирана система за мониторинг и контрол на енергопотреблението или кандидатът има вече изградена автоматизирана система за мониторинг и контрол на енергопотреблението", I.4. "Ефективност на инвестицията за енергийна ефективност като отношение на количеството спестена енергия в кВтч. на годишна база към необходимата инвестиция в лева (кВтч./лв.)", II.4. "Парична равностойност на енергийните спестявания спрямо общия размер на спестяванията, които ще бъдат реализирани в резултат на изпълнението на мерките по проекта", II.5. "Съпоставимост между претеглената стойност на EBITDA за 2013, 2014 и 2015 г. за кандидата и стойността на общите допустими разходи по проекта", III.1. "Вътрешна норма на възвращаемост (IRR) на инвестиционните мерки по проекта" и III.2. "Срок на откупуване на инвестициите" от Критерии и методология за оценка на проектните предложения по процедурата (Приложение Й).

Следователно участието на П. Маринова в процеса по оценяване на ПП на "АСЕЛ" ЕООД се свежда до присъствието й на заседанието на оценителната комисия, обективирано в протокол от януари 2020 г., извършването на контрол върху енергийния одит и изготвянето на становище, отразяващо начина, по който рефлектира корекцията в бюджета върху критериите за оценка.

Изискванията, които текстът на чл. 13, ал. 2 ПМС 162/2016 г., поставя към нейната компетентност като член на оценителната комисия, са изпълнени. Видно от ангажираната по делото доказателствена съвкупност, лицето притежава диплом за завършено висше образование по специалност "Ел. снабдяване и ел. обзавеждане на промишлеността на транспорта" и разполага с професионален опит приблизително около 8 години (считано към датата на подаване на заявлението за участие в процедурата по подбор) в АУЕР, от които: 4 като главен експерт в ГД "КУЕЕВИЕ" и още поне 4 като главен експерт "Контрол и информация", в качеството й на какъвто, според текста на приложената автобиография, същата е събирала и предоставяла информация за производството на енергия от ВИ, изготвяла е анализи и оценки на ефектите от прилагане на европейски Национални схеми за подпомагане на производството на ВИ. Като главен директор на ГД "КУЕЕВИЕ" е подпомагала изпълнението на политиката по ЕЕ и ВИЕ и е участвала в екипи за управление на проекти. Така очертаният опит на експерта безспорно доказва съответствието му с изискванията на чл. 13, ал. 3 ПМС 162/2016 г. като член на оценителната комисия.

В качеството й на лице, извършило контрол относно качеството на изготвения енергиен одит, помощник-оценителката е следвало да отговаря и на условията, заложени на стр. 24 УК, а именно да притежава "нужните умения и квалификация, за да оценява тяхното съответствие". Безспорно посоченият професионален опит в АУЕР свидетелства за наличие на търсените качества за извършване контрол върху представения енергиен одит. В този контекст се явяват неотносими събраните от първоинстанционния съд доказателства, свързани с установяване на факта на вписването на П. Методиева в публичния регистър по чл. 60, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ). Подобно изискване към помощник-оценителя, видно от извършения анализ, не е поставяно. Такова има единствено към лицето, което извършва енергийния одит, видно от стр. 24, абзац трети от УК, но не и към това, което е ангажирано с контрола върху него, нито пък към даващото становище във връзка с преразглеждането на критериите такова.

Изложеното налага извод за правилно формиране на оценителната комисия и спазване на правилата, осигуряващи квалификацията на нейните членове.

Относно начина на извършване на оценъчната дейност, нейното документиране и отчет:

Според предписанието на чл. 19, ал. 1 ПМС 162/2016 г. техническата и финансовата оценка на проектните предложения се извършва по критерии и методика, определени в документите по чл. 5, ал. 1, т. 1. В тях се определя и минимално допустимата оценка за качество на ПП. По аргумент от ал. 2 с.з. за финансиране се одобряват в низходящ ред ПП, чиято оценка е по-голяма или равна на минимално допустимата оценка по ал. 1, до покриване на общия размер на финансовите средства по съответната процедура. Оценката се извършва най-малко от двама членове на комисията независимо един от друг, като те могат да бъдат подпомагани от помощник-оценители, като окончателната оценка е средноаритметично между получените оценки. Когато проектно предложение е оценено от двама членове на комисията и между двете оценки има разлика от повече от 20 на сто от максималната възможна оценка, председателят на комисията възлага оценяването на трети оценител член на комисията с право на глас. (Арг.: чл. 19, ал. 3 ПМС 162/2016 г.). Резултатите от извършената експертно-оценъчна дейност се обективират както е указано в чл. 19 чл. 22 от Постановлението.

УК са част от документите, приети от РУО на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ПМС 162/2016, респ. чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, което предопределя и техния задължителен характер. На стр. 52 Условията за кандидатстване е посочено, че критериите за техническа и финансова оценка на ПП са обособени в раздели и подраздели, както е указано в Таблицата с критериите за техническа и финансова оценка, и са доразвити в Приложение Й. На същата страница е указано, че етапът на техническа и финансова оценка включва проверка и оценка на реалистичността, ефективността и допустимостта на всички предвидени дейности и разходи. В този смисъл, според текста на Условията, ако се установи недопустимост поради нереалистичност, дублиране или друго основание за това, може да бъде извършено изменение в бюджета на ПП, и по-специално на т. 5 от Формуляра за кандидатстване. Условията, при които може да бъде извършено подобно изменение, са изрично посочени в чл. 19, ал. 7 от Постановлението, и преповторени в УК, и са следните: 1) при наличие на недопустими дейности и/или разходи; 2) при несъответствие между предвидените дейности и видовете заложени разходи; 3) при дублиране на разходи; 4) при неспазване на заложените в документите по чл. 5, ал. 1, т. 1 правила или ограничения по отношение на заложени процентни съотношения/прагове на разходите или 5) при несъответствие с правилата за държавните или минималните помощи, и преповторени в УК (виж стр. 52 и 53).

По делото не е спорно, че оценителната комисия е констатирала наличието на недопустими разходи. Дали този факт отговаря на обективната истина е правно ирелевантно обстоятелство по делото, т.к. не попада в обхвата на извършваната съдебна преценка за законосъобразност. Формалното наличие на мотив, кореспондиращ с хипотезата, позволяваща на комисията да упражни правомощието си да нанесе корекции в бюджета, е достатъчно, за да се формулира извод за правилно приложение на относимите правила за работа на същата. А след като е била извършена корекция, комисията правилно е допуснала преразглеждането на критериите, върху които получилото се изменение би могло да рефлектира, защото именно този начин на процедиране уреждат УК. (Виж стр. 53).

Неоснователни са твърденията, изложени в касационната жалба, за липса на обосновка от страна на оценителите, от която да става ясно как последните са стигнали до крайния си извод и защо са присъдили съответния брой точков актив. Видно от приложените оценителни листа, оценяването е извършено по предвидените в Приложение Й от Условията за кандидатстване критерии и методика. Спазена е последователността, както и образецът на заложените критерии, като на всички места и подкатегории е съобразен предвидения в приложението източник на проверка. Вярно е, че в някои части оценителите директно са се позовали на становището на помощник-оценителя, присъждайки съответния брой точки, без да са предложени конкретни изчисления. Доколкото обаче в административния процес е допустимо мотивите да се съдържат в друг акт, към който текущият недвусмислено препраща, то по аргумент от по-силното основание и тук, в рамките на оценъчния процес по реда на Постановлението, това своеобразно препращане не противоречи на установените правила. След като помощник-оценителят е заложил конкретни изчисления, подкрепящи крайните му изводи, възпроизведени и в оценителните листа, е безсмислено позоваването на неговото становище да се придружава от преповтаряне на аналогични пресмятания и данни.

Изложеното налага извод за законосъобразност на атакувания отказ от предоставяне на БФП, обоснован с извършената в съответствие с относимата регламентация експертно-оценъчна дейност на комисията, определена по реда на чл. 33, ал. 1 ЗУСЕСИФ и ПМС 162/2016 г.

Съдът е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при вярно изведени фактически констатации и точно приложение на относимите законови разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано.

Оплакването на касатора за неправилност на решението, поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила, също е неоснователно. Противно на изложените в касационната жалба доводи и видно от съдържанието на обжалваното съдебно решение, съдът е изяснил относимите по делото факти и обстоятелства, като е съобразил относимите съдопроизводствени правила и е изложил мотиви, даващи недвусмислен отговор на наведените възражения, макар същите да не са изрично посочени в изложението. Поради липсата на други, изложени във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, доводи и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне по него.

Следователно отхвърляйки жалбата против оспорения административен акт, решаващата инстанция е постановила съответно на материалния закон съдебно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като "АСЕЛ" ЕООД, гр. Пловдив, бъде осъдено да заплати на Министерството на иноваците и растежа понастоящем администрацията, в която се намира органът, издал атакувания индивидуален административен акт, сумата от 100,00 (сто) лева, съставляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение