Решение № 879 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4553/2014 г.

Решение № 879 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4553/2014 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Албена Симеонова Папазова, Адрияна Велинова Методиева и Мартина Руменова Цветанова са подали касационна жалба срещу решението от 10.02.2014 г. по адм. дело № 5651/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е била отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-09-253Б от 18.05.2012 г. на кмета на район "Надежда", Столична община. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски. Кметът на район "Надежда", Столична община, е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че със заповед № РД-09-231/2.05.2012 г. на кмета на район "Надежда", Столична община, е било прекратено наемното отношение между общината и Албена Симеонова Папазова, Адрияна Велинова Методиева и Мартина Руменова Цветанова за имот, общинска собственост, представляващ жилище, находящо се в София, жк "Надежда", блок 333, вх. Д, ет. 5, ап. № 110. Заповедта била оспорена пред съда от Албена Папазова, Адрияна Методиева и Мартина Цветанова. С решение от 13.07.2012 г. по адм. дело № 4560/2012 г. по описа на Административния съд - София град, влязло в сила на 4.10.2013 г., жалбите срещу заповедта за прекратяване на наемното отношение били отхвърлени. Със заповед № РД-09-253Б от 18.05.2012 г. на кмета на район "Надежда", Столична община, издадена на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост, било наредено да се изземе общинското жилище от Албена Папазова, Адрияна Методиева и Мартина Цветанова, които го държали на отпаднало основание. Административният съд приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена при наличието на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост, който гласи, че общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Според съда, страните нямали спор, че имотът е общинска собственост. Жалбоподателите ползвали имота без основание, тъй като наемното им правоотношение било прекратено. Независимо, че заповедта за прекратяване на наемното отношение не била влязла в сила към момента на издаването на заповедта за изземването на имота, последвалото потвърждаване на първата заповед от съда обуславяло законосъобразността на втората заповед. С тези мотиви съдът отхвърлил подадената жалба. Решението е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и правилата на формалната логика, но в противоречие с материалния закон. Съдът погрешно е приел, че е осъществено основанието по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост за изземването на имота. Общината удостоверява правото си за собственост с акт за общинска собственост, какъвто по делото не е представен. В приложения препис от решение от 13.07.2012 г. по адм. дело № 4560/2012 г. по описа на Административния съд - София град е отбелязано, че за жилището, находящо се в София, жк "Надежда", блок 333, вх. Д, ет. 5, ап. № 110, е съставен акт за общинска собственост № 234 от 1977 г. В тази връзка следва да се отбележи, че към датата на съставяне на акта конституционно не е уредена общинска собственост. Правото на общинска собственост е прогласено с Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г. Съгласно § 5 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост, в сила от 1.06.1996 г., е въведено задължение за актуването на имотите, които са общинска собственост към датата на влизането на закона в сила, в шестмесечен срок от тази дата. Незаконосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че към момента на издаването на заповед № РД-09-253Б/18.05.2012 г. на кмета на район "Надежда", Столична община, ползването на имота от Албена Папазова, Адрияна Методиева и Мартина Цветанова е без основание. При положение, че заповедта за прекратяване на наемното отношение не е била в сила към датата на издаване на заповедта за изземването на имота, основанието за ползването на жилището не е отпаднало. Съдът е допуснал неточно приложение на материалния закон, като не е преценил материалната законосъобразност на административния акт към момента на издаването му, както изисква чл. 142, ал. 1 АПК. Незаконосъобразният административен акт не може бъде саниран въз основа на факти, настъпили след неговото издаване. Административният съд не е съобразил, че разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, според която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, не може да се тълкува буквално, като се противопоставя по смисъл на разпоредбата на ал. 1. Доколкото по делото се установяват обстоятелства, настъпили след издаването на акта, те биха имали значение единствено в случаите, когато съдът отменя административния акт и сам решава въпроса по същество. Решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени незаконосъобразния административен акт. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1445 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд