Решение № 2278 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6120/2016 г.

Решение № 2278 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6120/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура Б. (ОП Б.) срещу Решение № 438 от 12.03.2016 г., постановено по административно дело № 1889/2015 г. на Административен съд- гр. Б. (АС Б.) в ЧАСТТА, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- гр. С. (ГДИН) e осъдена да заплати сума от 1200 лева. Счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Намира искът на лицето за неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. Посочва, че не са налице реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените действия/ бездействия на ответника. Иска отмяна на решението в осъдителната част, с която е присъдено обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и потвърждаване на съдебния акт в останалата част. По делото е постъпила и касационна жалба на П. Я. П., чрез адвокат Т. Т. от АК Б. срещу същото решение на АС Б. в отхвърлителната част. Посочва се, че в тази част решението е неправилно. Счита определеният от съда размер от 1200 лева обезщетение за неимуществени вреди за прекалено занижен, предвид периода на изтърпяване на наказание. Излага аргументи, че искът е доказан от събраните по делото доказателства. Иска да се уважат изцяло предявените искове като основателни и доказани. По делото е постъпила и касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу решението в ЧАСТТА, с която същата e осъдена да заплати сума от 1200 лева. Счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Намира искът на лицето за неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено от лицето да са претърпени реално вреди, които да са в резултат на посочените действия/ бездействия на ответника. Посочва, че по делото не се доказват вреди, както и причинно следствена връзка между тях и претендираното незаконосъобразно действие/ бездействие. Иска се отмяна на решението в осъдителната част и да се потвърди същото в останалата част, с която се отхвърля иска за размера над 1200 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева. Алтернативно се иска намаляване на присъденото обезщетение до неговия минимален размер. По делото са постъпили писмени отговори на П. Я. П. подадени, чрез адвокат Т. Т. от АК Б. против касационния протест на ОП Б. и касационната жалба на ГДИН С. с изразени доводи за тяхната неоснователност. По делото на 25.01.2017 г. от ГД "Изпълнение на наказанията" е постъпило писмено становище подадено, чрез юрисконсулт Л. Н., в което се излагат аргументи против решението в осъдителната част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на ГД Изпълнение на наказанията и касационния протест на ОП Б.. С., че са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно съдът неправилно е приложил материалния закон и решението е необосновано. Намира решението на първоинстанционния съд в осъдителната част за неправилно и незаконосъобразно и иска то да бъде отменено. Счита касационната жалба на П. Я. П. за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Касационната жалба на П. П. срещу отхвърлителната част на решението е неоснователна, а касационната жалба на ГД ИН и касационният протест на ОП Б. срещу осъдителната част на решението са частично основателни. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на П. Я. П., понастоящем в З. Б., с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието със седалище гр. С., за заплащане на обезщетение в размер от 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени за периода 14.01.2011 г. - 21.01.2012 г. вследствие незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на З. Б. и ОСС-Я., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 3004,14 лв. за периода от 01.10.2012 г. до 30.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 30.09.2015 г., както и направените разноски. В исковата молба се излагат твърдения за причинено нечовешко и унизително отнасяне през посочения период, през който ищецът е изтърпявал мярка "задържане под стража" в ОСС Я. и в З. Б.. А. се на невъзможността за проветряване на помещенията, липсата на санитарен възел и течаща вода в килиите, малката площ на килиите, липсата на осветление, достъп на свеж въздух. Твърди, че нито едно от помещенията не отговаря на изричните изисквания на чл. 43, ал. 3 и ал. 4 от ЗИНЗС. С обжалваното Решение № 438 от 12.03.2016 г., постановено по административно дело № 1889/2015 г. на Административен съд- гр. Б. е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието- гр. С. да заплати на П. Я. П. обезщетение в размер общо на 1200 лв. за претърпени неимуществени вреди- преживяно унизително и недостойно отношение, вследствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в невъзможност за адекватно проветряване и осветяване на помещението, неосигуряване на нормална жилищна площ и неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода в периода от 14.01.2011 г. - 21.01.2012 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба- 01.10.2015 г. до окончателното изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН искът в останалата му част за размера над 1200 /хиляда и двеста/ лева до пълния предявен размер от 10 000 /десет хиляди/ лева, както и иска за законна лихва за периода 01.10.2012 г. до 30.09.2015 г. Наред с това е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието- гр. С. да заплати на лицето сумата от 145, 20 лева, представляваща разноски по делото. В съдебния акт наличието на бездействие е аргументирано с неосигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, липса на нормална обитаема площ, невъзможност за поддържане на нормална хигиена. Решаващият съд предвид ангажираните доказателства по делото отчита фактите, че килиите, в които се е намирал ищецът са с малки размери и към момента на пребиваването му са били пренаселени. При тези данни АС Б. намира предявения иск за обезщетение за вреди, настъпили вследствие лошите материални условия в затворническото заведение, за доказан по основание. Извършен е анализ на разпоредбите на чл. 43 от ЗИНЗС и чл. 20 от ППЗИНЗС, като предвид фактите по делото се приема, че при престоя в помещенията притокът на светлина не е бил достатъчен, а възможността за проветряване е била силно ограничена. Приема се, че исковата претенция се явява доказана, но същата е частично основателна, по отношение на претендирания размер на обезщетението. При неговото определяне от решаващия съд е отчетен характерът на увреждането, естеството и степента на причинените вреди, като се приема, че справедливото обезщетение за целия период е в размер от 1200 лева. Счита, че разноски на ищеца следва да се присъдят, като такива са доказани и навременно поискани и се дължат от ответника в размер на 145, 20 лева, от които 10 лв. заплатена държавна такса и 135, 20 лв. - възнаграждение за един адвокат. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни доводите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с които се намира искът на лицето за изцяло неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на ГДИН. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД ИН относно привеждане на затворническите помещения, съобразно изискванията на КЗПЧОС. По делото е установено, че битовите условия в З. Б. са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Безспорно по делото се доказват фактите, относно неосигуряване на нормална жизнена среда и битови хигиенни условия. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода се е полагала минимална жилищна площ. Килиите в отделението, в което ищецът излежавал присъда, са без санитарен възел и затворниците са изпитвали неудобства вечер и през нощта за санитарните си нужди. Лишеният от свобода не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно от ГДИН се счита, че не са налице реално претърпени вреди, което да е в резултат на посочените действия/ бездействия на ответника. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС Б. е прието, че лицето следва да бъде възмездено. Наред с това основателни са доводите развити в касационната жалба на ГДИН по отношение на размера на присъденото обезщетение, обуславящи искането за намаляване неговия размер. Според разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР ЗОДОВ, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. При преценката на данните по делото от решаващия съд не е отчетено, че битовите и санитарно- хигиенни условия в помещенията на сектор "Арести" на ОС ИН Я. са относително добри. Лишеният от свобода, при престоя в ареста е ползвал помещения с достатъчна площ, като дори за определен период е пребивавал сам в килия. На лицата задържани в ареста се е осигурявало задължително четири пъти на ден достъп до санитарния възел и течаща вода, а при нужда и извън установения график. По делото не се събраха доказателства, при поискване от страна на ищеца да му е отказвано да излезе от килията за да ползва санитарния възел или течаща вода. Освен това при преценката на данните по делото от съда не е отчетен фактът, че в Затвора- Б. през деня е осигурен свободен достъп до санитарен възел на всички задържани лица, поради това, че помещенията са отворени. Установеното от съда унизително отношение към ищеца не е било с продължителност през цялото денонощие, респ. през целия му престой за процесния период в Затвора - Б.. Л. на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите обуславя присъждане на сума по- малка от така определената. Самият престой на лицето в З. Б. е относително кратък и не е довел до системно натрупване на негативни преживявания. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГД "ИН" и протеста на ОП Б. са частично основателни. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 1200 лв. на 300 лв., а за разликата от 300 лв. до 1200 лв., искът следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения, касационната жалба на П. П. срещу отхвърлителната част на решението е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,