Решение № 4681 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4874/2019 г.

Решение № 4681 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4874/2019 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Владовска срещу Решение № 15 от 1.02.2019 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. дело № 633/2018 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата – принудително преместване на паркирано пътно превозно средство, марка "Киа", ДК [рег. номер на МПС], приложена на 6.08.2018 г. от инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД гр. Велико Търново. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е взел предвид възражението му, че забраната за паркиране не е обозначена достатъчно ясно и точно, за да бъдат съобразени без уред за измерване посочените 25 метра по дължината, на които не трябва да се паркират моторни превозни средства (МПС). В хода на съдебното производство не е установено къде точно свършват посочените метри, за да се съпостави дали паркираният автомобил е в техния обсег или извън тях. В нарушение на процесуалноправните норми е отменен хода на делото по същество и към него са приобщени допълнителни писмени доказателства, но не е представен график на служителите, от който да се установи кои лица са били на работа през процесния ден. "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД не представлява "служба по контрол" по смисъла на чл. 167, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е от структурата и не е звено от администрацията на Община Велико Търново, а е отделно търговско дружество. Поради това служителите на дружеството не могат да бъдат овластени с правомощията по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Моли съда решението да бъде отменено. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД гр. Велико Търново, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Р. Владовска срещу ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП – принудително преместване на паркирано пътно превозно средство, марка "Киа", с ДК [рег. номер на МПС], приложена с устно разпореждане от 6.08.2018 г. на инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД гр. Велико Търново ("ПНП ППС" в "ОДПГ" ЕООД – гр. Велико Търново). За приложената мярка е съставен и Констативен протокол № 2632. За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа страна, че на 6.08.2018 г. в 12, 05 часа по нареждане на И. Първанов – инспектор "ПНП ППС" в "ОДПГ" ЕООД гр. Велико Търново, е приложена принудителна административна мярка "принудително преместване на паркирано пътно превозно средство" - лек автомобил марка "Киа", ДК [рег. номер на МПС], собственост на Владовска, който е бил паркиран на ул. "Александър Батенберг" в град Велико Търново в нарушение на правилата за престой и паркиране - при наличието на пътен знак В27 и допълнителни табели Т17 и Т2, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДвП във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на град Велико Търново (Наредбата). За предприетите действия и констатираното нарушение е съставен Констативен протокол № 2632 от 6.08.2018 г. и 8 бр. снимки към него, удостоверяващи мястото, на което е бил паркиран процесният автомобил. Мярката е била изпълнена чрез репатриране на автомобила със специализирано средство на охраняем паркинг "Старо военно училище" в гр. Велико Търново, откъдето по-късно същия ден, след заплащане на съответните разноски, собственикът Р. Владовска е получила превозното си средство, видно от разписка за предаване на автомобил от 6.08.2018 г. При така установеното и след анализ на разпоредбите на чл. 168, чл. 171, т. 5, б. "б" и чл. 172, ал. 1 ЗДвП, съдът е приел, че приложената устна ПАМ е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не е констатирал наличието на съществени процесуални нарушения при прилагането на ПАМ. От снимковия материал и докладната записка, съдът е установил, че ППС е било паркирано в зоната на пътен знак "Забранен престой и паркиране" и допълнителни табели Т 2 и Т 17, указващи дължината на забраната – 25 м и предупреждаващи за принудително преместване на паркирано превозно средство, като автомобилът е бил паркиран изцяло в зоната на знака, до уличния стълб на осветлението, до който са 20 метра. Приел е, че наличието на поставени знаци се установява и от представената схема на организация на движението с обозначената вертикална сигнализация по ул. "Александър Батенберг". Посочил е, че съставеният констативен протокол от 6.08.2018 г. представлява официален документ с обвързваща съда доказателствена сила, поради което в тежест на Владовска е да установи твърдението си, че лекият й автомобил е бил паркиран след действието на знака, каквото обстоятелство не е установено по делото. Поради това съдът е достигал е до извод, че ПАМ е приложена при наличието на първата от посочените в по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП предпоставки. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП регламентира правото на длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая, видно от Заповед № РД 22-1688 от 4.10.2017 г. на кмета на Община Велико Търново, приложилият ПАМ служител е компетентен да прилага или да нарежда прилагането на ПАМ – преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Обстоятелството, че по делото не е представен график, от който да се установи кои лица са били на работа в процесния ден не води до различни правни изводи. Неоснователно е и направеното в касационната жалба възражение, че "ОДПГ" ЕООД гр. Велико Търново не може да представлява "служба по контрол" по смисъла на чл. 167, ал. 2 ЗДвП, тъй като е отделно търговско дружество, съответно – служителите му не могат да бъдат длъжностни лица, прилагащи процесната ПАМ. Изричното определяне от кмета на общината на конкретните служители на службата за контрол, като органи, които са компетентни да прилагат принудителните административни мерки, прави тези лица административни органи по смисъла на § 1, т. 1 АПК, което им дава правомощието да прилагат от името на държавата административна принуда. В случая кметът не ги оправомощава, защото не им делегира свои правомощия, а ги определя да изпълняват правомощията, които са регламентирани в закона. Следователно, правилно административният съд е приел, че мярката е приложена от компетентно длъжностно лице. В разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП е предвидено изрично кои ПАМ по ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед, като процесната мярка не е сред посочените в тази разпоредба. Поради това и по аргумент за противното от чл. 172, ал. 1 ЗДвП за принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП писмената форма не е изискване за валидност, т. е. мярката се прилага с устно разпореждане на компетентното лице. Случаите, при които може да бъде приложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" са регламентирани изрично в чл. 171, т. 5 ЗДвП. С нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП са предвидени три отделни хипотези, в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган прилага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Въз основа на приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел, че се установява първата от предвидените в чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП хипотези за прилагане на ПАМ. От приложения в първоинстанционното дело снимков материал се установява ясно местоположението на репатрирания автомобил – непосредствено след уличния стълб. Неоснователно е възражението, че забранителен знак В27 не е действал на мястото, където е бил паркиран автомобилът. Съгласно чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП) забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. В случая, с допълнителна табела Т2, е указано, че забраната, въведена със знак В27, е 25 метра. Поставена е и табела с текст Т17, указваща принудителното преместване на паркираните в нарушение пътни превозни средства. Правилно първоинстанционният съд е приел, че местоположението на автомобила в зоната на действие на знак В27 се установява и от представения по делото Констативен протокол № 002632 от 6.08.2018 г. В хода на първоинстанционното производство касаторът е оттеглил искането си за назначаване на съдебно-техническа експертиза, с цел опровергаване на отразените в констативния протокол обстоятелства. С оглед на доказателствата по делото съдът правилно е приел, че оспорената ПАМ е законосъобразна и съответна на целта на закона. Отмяната от АС – Велико Търново на дадения ход на делото по същество и попълването му с нови доказателства не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид липсата в АПК на преклузия за събирането на такива. Напротив – то е в съответствие с принципа на служебното начало, регламентиран в чл. 9 АПК. Поради това неоснователни са твърденията за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на първоинстанционното производство. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение