Решение № 9558 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15155/2018 г.

Решение № 9558 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15155/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "КЦМ" АД, ЕИК: *********, подадена чрез адвокат М. Петрова и по касационна жалба на Кмета на Община Куклен, против Решение № 1851/17.08.2018 г., постановено по административно дело № 987/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отменен отказ на Кмета на Община Куклен да се произнесе по заявления на П. Божков, "Фундамент" ООД, С. Алексиев и "Камбана 1872" ЕООД, за учредяване право на преминаване през поземлен имот с идентификатор № 40467.1.221 и поземлен имот с идентификатор № 40467.1.765 по КККР на гр. Куклен, собственост на "КЦМ" АД, и преписката е изпратена на органа за постановяване на акт по заявленията. Решението, в частта, с която жалбата на ЕТ "И. Генчев – 64" е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено, и жалбоподателят е осъден за разноски, не е оспорено от него, поради което е влязло в законна сила и не е предмет на разглеждане от настоящия съд. В касационните жалби се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Касационната жалба на "КЦМ" АД се поддържа от адвокат Петрова, която моли да бъде уважена по изложените в нея доводи. Претендира разноски съгласно представен списък пред първата инстанция. Касационната жалба на Кмета на Община Куклен се поддържа от старши юрисконсулт Генова, с искане за отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът П. Божков се явява лично и с адвокат С. Махлебашиев, който оспорва касационните жалби и моли да бъдат оставени без уважение. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответните страни – "Фундамент" ООД, ЕТ "И. Генчев – 64", "Камбана 1872" ЕООД и С. Алексиев се представляват от адвокат П. Божков, който оспорва касационните жалби и изразява становище в подкрепа на съдебното решение. Моли за присъждане на разноски съгласно представен списък. За "Заводски строежи – ПС – Пловдив" АД, редовно призовани, не се явява представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалба за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество, жалбите са основателни. За да отмени оспорения пред него отказ, съдът е приел, че по подадените заявления за учредяване на право на преминаване през имоти, собственост на "КЦМ" АД, компетентният орган дължи изрично произнасяне, каквото не е налице в случая. Действително, при непостигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти, и когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. Съгласно изричната разпоредба на чл. 192, ал. 6 ЗУТ обаче, цената на правото на преминаване по ал. 2 и 3 се определя по реда на чл. 210 ЗУТ и се заплаща преди издаване на заповед по ал. 2. В представената административна преписка не се съдържа решение на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, с което да е определено дължимото обезщетение за правото на преминаване, което задължително следва да предхожда издаването на заповед, с която да се учреди исканото и заявено право на преминаване през чужд поземлен имот. При липсата на такова решение, издаването на заповед по чл. 192, ал. 2 ЗУТ, би било незаконосъобразно само на това основание, респективно отказът да се издаде такава заповед се явява законосъобразен. Освен това, според заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което не е било оспорено от страните, имотите на заявителите - ПИ № 001381, ПИ № 001382, ПИ № 001386, ПИ № 001384, ПИ № 001389, се намират в границите на имот на бившето предприятие "Заводски строежи", като за тези имоти е възможно "транспортно обслужване" чрез улица, определена с Картата на възстановената собственост, която попада изцяло в имоти на "КЦМ" АД – поземлен имот № 001387 по КВС; поземлен имот с идентификатори № 40467.1.771 и поземлен имот с идентификатор № 40467.1.765 по ККККР на гр. Куклен. Вещото лице е заключило, че няма други пътища, по които в полза на заявителите да бъде осигурен достъп до притежаваните от тях имоти. Така даденото заключение сочи към изследване на друг сервитут – прокарване на път по чл. 190 ЗУТ, който се различава от сервитута по чл. 192 ЗУТ, учредяването на който е било инициирано в конкретния случай. Разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 ЗУТ уреждат два самостоятелни законни сервитута - сервитут за временен път и сервитут за преминаване през чужд имот, които са с различно съдържание и предпоставки. Сервитутът за временен път е за достъп до господстващия имот с транспортни средства и от неограничен брой лица и е с по-широко съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява транспортен достъп и е в полза единствено на господстващите имоти. Съответно на това, изискване за прокарване на временен път е господстващият имот да няма лице на открита улица по влязъл в сила подробен устройствен план - чл. 190, ал. 1 ЗУТ, докато за установяването на право на преминаване е нужно да няма какъвто и да било друг подходящ начин за достъп до него - чл. 192, ал. 1 ЗУТ. Ето защо, като се е позовал на заключението на вещото лице и е приел, че същото установява наличие на предпоставките по чл. 192, ал. 2 ЗУТ за учредяване на право на преминаване в полза на заявителите, съдът е достигнал до неправилен правен извод. Гореизложените мотиви обуславят неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на посочените материално-правни разпоредби. Същото следва да се отмени, вместо което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на П. Божков, "Фундамент" ООД, С. Алексиев и "Камбана 1872" ЕООД, срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Куклен за произнасяне по заявленията им за учредяване право на преминаване през поземлен имот с идентификатор № 40467.1.221 и поземлен имот с идентификатор № 40467.1.765 по КККР на гр. Куклен, собственост на "КЦМ" АД. При този изход на спора, в полза на "КЦМ" АД и в полза на Община Куклен следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на всеки от касационните жалбоподатели, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По делото е подадена частна жалба на Кмета на Община Куклен против Определение № 1879/26.09.2018 г., постановено по делото в производство по чл. 248 ГПК, с което са оставени без уважение молби за изменение на съдебното решение в частта за разноските. При този изход на спора, а именно отмяна на съдебното решение, в частта, с която е отменен мълчаливия отказ на Кмета на Община Куклен и в частта, с която Община Куклен е осъдена за разноски, частната жалба се явява лишена от предмет, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,