Решение № 9835 от 17.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 193/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Г. К. с постоянен адрес в гр. Пловдив, на [улица], против Решение 2025 от 15.11.2023 г., постановено по адм. дело 2402 на Административния съд Пловдив за 2022 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е отхвърлен предявеният от К. против Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) иск за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди в размер на 20 000, 00 лв., претърпени в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители и длъжностни лица на НЗОК, извършени в периода от 19.05.2017 г. (датата на депозиране на негово Заявление за издаване на разрешение за планирано лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване) до 04.12.2017 г. (датата на издаване на Решение РД-Е112-195/04.12.2017 г. на Управителя на НЗОК), както и в периода от 07.12.2018 г. (датата на влизане в сила на Решение 2587/18.04.2018 г. по адм. дело 529/2018 г. на Административния съд София-град, с което е отменено Решение РД-Е112-195/04.12.2017 г. на Управителя на НЗОК) до 27.03.2019 г. (датата на издаване на Решение РД-Е112-40/27.03.2019 г. на Управителя на НЗОК), изразяващи се в чувство на безпомощност, на гняв, на огорченост от невъзможността да възстанови изплатената от него, чрез заеми, сума за лечението му в чужбина в един продължителен период, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Наред с това ищецът е осъден да заплати в полза на ответника сумата от 100, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище, че по делото се установява кумулативното наличие на изискуемите предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на НЗОК за неимуществени вреди по ЗОДОВ. Иска отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който предявеният от него иск за неимуществена обезвреда бъде уважен, така както е претендиран. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът НЗОК със седалище и адрес на управление в София, на ул. Кричим 1, оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й, а по същество иска потвърждаването на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от същия кодекс страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Производството по адм. дело 2402/2022 г. по описа на Административния съд Пловдив е образувано по искова молба на Д. Г. К., вх. 16562/15.09.2022 г., уточнена с молба, вх. 17371/27.09.2022 г. (л. 49 от първоинстанционното дело) и молба, вх. 17710 от 11.09.2023 г. (л. 144, пак там). Административният съд е приел, че е сезиран от К. с иск, предявен против НЗОК, за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000, 00 лв., претърпени в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители и длъжностни лица на НЗОК, извършени в периода от 19.05.2017 г. (датата на депозиране на Заявление от К. за издаване на разрешение за планирано лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване) до 04.12.2017 г. (датата на издаване на Решение РД-Е112-195/04.12.2017 г. на Управителя на НЗОК), както и в периода от 07.12.2018 г. (датата на влизане в сила на Решение 2587/18.04.2018 г. по адм. дело 529/2018 г. на Административния съд София-град, с което е отменено Решение РД-Е112-195/04.12.2017 г. на Управителя на НЗОК) до 27.03.2019 г. (датата на издаване на Решение РД-Е112-40/27.03.2019 г. на Управителя на НЗОК), изразяващи се в чувство на безпомощност, на гняв, на огорченост от невъзможността да възстанови изплатената от него, чрез заеми, сума за лечението му в чужбина в един продължителен период, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Съдът е установил следната фактическа обстановка: Д. К. депозирал до Управителя на НЗОК Заявление за издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване, входирано под Е 112-01-42/19.05.2017 г. (л. 11-14 от първоинстанционното дело). С Решение РД-Е112-195/04.12.2017 г. на Управителя на НЗОК, на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), във връзка с прилагане на чл. 20 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и във връзка с решение на комисията в Централното управление (ЦУ) на НЗОК за разглеждане на искания за издаване на разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване (формуляр S2), отразено в Протокол Е112-04-67/30.11.2017 г., е отказано издаването на търсеното предварително разрешение (л. 15-16, пак там). Недоволен от така постановеното решение, ищецът и касационен жалбоподател го е оспорил пред Административния съд София-град и е образувано адм. дело 529/2018 г., приключило с Решение 2587 от 18.04.2018 г. (л. 17-21, пак там), с което съдът е отменил Решение РД-Е112-195/04.12.2017 г. на Управителя на НЗОК, и е върнал преписката за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на това съдебно решение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Връщайки преписката на компетентния административен орган, му е указал да изиска повторно становище от националния консултант по гръдна хирургия за установяване на възможностите за провеждане на осъщественото вече лечение на територията на България, да се поискат становища от други медицински специалисти по профила на заболяването на К. и след съвкупната им преценка да се вземе мотивирано решение по искането му, като се отчете и размерът на заплатената сума за извършеното лечение и това, което се заплаща в България за такова лечение. С влязло в сила Решение 15224/07.12.2018 г., постановено по адм. дело 8506/2018 г. по описа на Върховния административен съд (л. 22-24, пак там), Решение 2587/18.04.2017 г. по адм. дело 529/2018 г. на Административния съд София-град е оставено в сила. С писмо от 11.12.2018 г. на Административния съд София-град административната преписка, образувана по заявлението на К., е върната на Управителя на НЗОК за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на Решение 2587/18.04.2017 г. по адм. дело 529/2018 г. на Административния съд София-град. Това писмо е получено от процесуален представител на НЗОК на 17.12.2018 г. (л. 103 от адм. дело 529/2018 г. по описа на Административния съд София-град). След връщане на преписката е издадено Решение РД-Е112-40/27.03.2019 г. на Управителя на НЗОК, с което, на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 ЗЗО, във връзка с прилагане на чл. 20 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и във връзка с решение на комисията в ЦУ на НЗОК за разглеждане на искания за издаване на разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване (формуляр S2), отразено в Протокол Е112-04-15/26.03.2019 г., повторно е отказано издаването на търсеното предварително разрешение (л. 25-26, пак там). К. оспорил повторния отказ на Управителя на НЗОК по съдебен ред, като с Решение 1529/12.07.2019 г. по адм. дело 1350/2019 г. на Административния съд Пловдив (л. 37-39 от адм. дело 1350/2019 г. по описа на Административния съд Пловдив) решението на управителя на НЗОК е прогласено за нищожно и преписката е изпратена на Управителя на НЗОК за ново произнасяне в 30-дневен срок от влизане в сила на това съдебно решение. С Решение 17026/12.12.2019 г., постановено по адм. дело 11003/2019 г. по описа на Върховния административен съд (л. 26-27 от адм. дело 11003/2019 г. на Върховния административен съд), Решение 1529/12.07.2019 г. по адм. дело 1350/2019 г. на Административния съд Пловдив е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Образувано е адм. дело 3878/2019 г. по описа на Административния съд Пловдив, приключило с Решение 1587 от 27.08.2020 г. (л. 27-32 от първоинстанционното дело), с което Решение РД-Е112-40/27.03.2019 г. на Управителя на НЗОК е отменено с мотиви за неизяснена фактическа обстановка (по-конкретно съдът се е мотивирал, че актът е постановен при неяснота какво е обективното състояние на пациента и възможностите за лечение на заболяването му в България в оправдан от медицинска гледна точка срок) и преписката е изпратена за ново произнасяне на административния орган, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на това съдебно решение. Определен е 14-дневен срок, считано от влизането му в сила. С Решение 3019 от 08.03.2021 г., постановено по адм. дело 11588 по описа на Върховния административен съд за 2020 г., е оставено в сила Решение 1587/27.08.2020 г. по адм. дело 3878/2019 г. на Административния съд Пловдив (л. 33-34, пак там). На 22.03.2021 г. процесуален представител на Управителя на НЗОК получил заверен препис от влязлото в сила Решение 1587/27.08.2020 г. по адм. дело 3878/2019 г. на Административния съд Пловдив (л. 57 от адм. дело 3878/2019 г. по описа на Административния съд Пловдив). С Решение РД-Е112-20/29.03.2021 г. Управителят на НЗОК разрешил провеждане на планово лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК (с формуляр S2), на Д. К. л. 35-37, пак там. С Решение РД-Е126-210/31.10.2022 г. Управителят на НЗОК разрешил възстановяване на К. на средства в натура от бюджета на НЗОК в размер на 34 036, 83 лв. за получена по време на престой на територията на Федерална република Германия и заплатена необходима медицинска помощ, оказана по реда на Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност л. 81-82, пак там. В хода на съдебното производство пред първата инстанция са разпитани свидетелите М. И. К. съпруга на ищеца, Л. Д. Ц., негова дъщеря и Д. Х. Д., психолог в Център за психологическа консултация Феникс в гр. Пловдив. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, от правна страна, че предявеният от К. иск за неимуществена обезвреда е допустим за разглеждане по същество, но е неоснователен. Преценил е, че по делото не се установяват незаконосъобразни бездействия на служители и длъжностни лица на НЗОК по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Мотивирал се е, че в случаите, в които е сезиран с подадено заявление за издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване по чл. 20 от Наредба 5 от 21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, Управителят на НЗОК е задължен да се произнесе с административен акт да разреши или да откаже търсената помощ, който подлежи на самостоятелно обжалване. Посочил е, че издаването на индивидуален административен акт е правно, а не фактическо действие. Допълнил е, че незаконосъобразното действие и/или бездействие на административния орган по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не може да бъде юридическо такова. Изложил е доводи, че незаконосъобразните бездействия на административния орган по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК са налице само при неизвършването на фактически действия. Приел е, че по делото няма данни ищецът да е оспорил мълчалив отказ на Управителя на НЗОК да се произнесе по подадено от него заявление за издаване на разрешение за планирано лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване в предвидения от закона срок и този мълчалив отказ да е отменен. Отхвърлил е, като неоснователни, наведените от ищеца възражения, че, в случая, са налице незаконосъобразни фактически бездействия, изразяващи се в неиздаване на търсения административен акт в продължителен срок от време. Счел е, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест да установи наличието на първата предпоставка за ангажиране на безвиновната отговорност на държавата за вреди по ЗОДОВ незаконосъобразни бездействия на органите на НЗОК при или по повод изпълнение на административна дейност. Формирал е решаващия извод за неоснователност на исковата му претенция за неимуществена обезвреда. Поради това е преценил за безпредметно обсъждането на другите две предпоставки настъпила неимуществена вреда в пряка причинно-следствена връзка с твърдените бездействия. Подчертал е, че показанията на разпитаните по делото свидетели не променят по никакъв начин формираните от съдебния състав изводи за неоснователност на исковата претенция. Посочил е, че в исковото производство по ЗОДОВ е недопустимо да се установява действие и/или бездействие на органите на НЗОК по издаване на конкретен административен акт, за които обстоятелства се обосновал, че подлежат на доказване в производството по неговото оспорване или в производството по оспорване на мълчалив отказ такъв акт да бъде издаден. Приел е, че доказването на незаконосъобразни действия и/или бездействия е допустимо да се извършва, когато административното производство не е приключило. Счел е, че когато административният акт е вече издаден, твърдения, че дължимо действие в хода на административното производство не е сторено или че е извършено нещо, което не следва от характера на производството, представляват такива за допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, относими към оспорване на този административен акт. По тези съображения, административният съд е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. Съдът е приел, че в конкретния случай не е доказано твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на органите на НЗОК, а от установената фактическа обстановка не се установявали незаконосъобразни действия при издаване на административни актове. Преценил е, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав на ЗОДОВ, което е приел за достатъчно, за да отхвърли иска. Изводът на административния съд е неправилен. Действително, в началото на обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на НЗОК, но по-нататък в обстоятелствената част, ищецът сочи като вредоносни незаконосъобразния отказ, обективиран в прието със значителна забава Решение РД-Е 112-195/04.12.2017г./отменено с влязло в сила съдебно решение/, втори незаконосъобразен отказ Решение РД-Е112-40/27.03.2019г. на управителя на НЗОК /отново отменен със съдебно решение/, след който едва, е последвало решение благоприятно за ищеца РД-Е-112-20/29.03.21г., с което му се разрешава провеждането на планово решение извън страната и заплащане от НЗОК, но след това последвало прекратяване на разглеждането на заявлението с уведомление Е 126-01-102/24.02.22г., отменено с определение на съда, пет години, в които ищецът не е получил нищо във връзка със заявлението си. На лист 5 от исковата молба, абзац последен се сочи, че в конкретния случай е налице първата предпоставка на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като решенията на управителя на НЗОК, които по същността си са индивидуални административни актове са отменени по реда на АПК. На следващия лист, ищецът сочи, че вредите му са от незаконосъобразните откази на НЗОК. Следователно, от съдържанието на исковата молба следва, че твърдението на ищеца е за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразните откази на длъжностни лица на ответника, довели и до значителна забава за уважаване на заявлението му. Тоест, правната квалификация на иска е по чл.204, ал.1 АПК , а не по чл.204, ал.4 АПК, каквато неправилно е дадена от административния съд . В резултат на неправилната квалификация на иска, административният съд не е преценил релевантните за този предпоставки. От представените по делото писмени доказателства, се установява, че по заявлението на Д. К. до управителя на НЗОК, вх. Е112-01-42/19.05.2017г. за издаване на разрешение за планово лечение, извън страната, е издадено Решение РД-Е-112-195/04.12.17г., с което е отказано издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване. Това административно решение е отменено с влязло в сила на 07.12.2018г. съдебно решение и преписката е върната на управителя на НЗОК за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите. В резултат на новото произнасяне отново е прието административно решение РД-Е112-40/27.03.2019г., обективиращо отказ за предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване. Този втори отказ, отново е отменен с влязло в сила на 08.03.21г. съдебно решение, с което след отмяната, преписката се връща на органа за ново произнасяне. След това второ връщане на преписката, Управителят на НЗОК издава Решение РД-Е112-20/29.03.21г., с което разрешава провеждането на планово лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК. Следователно, изходът на производството пред НЗОК по заявлението на К. е благоприятен за него, но резултатът е получен след значително забавяне от НЗОК в резултат на издадените незаконосъобразни решения на управителя на касата. Налице е първата предпоставка на чл.1 ЗОДОВ отменени незаконосъобразни актове, издадени в рамките на едно и също административно производство, завършило с положителен акт за ищеца. Налице е и втората предпоставка от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ вреда. Ищецът твърди, че в резултат на отказите на ответника и забавата на отговора по заявлението му, е претърпял емоционални страдания. Чувствал се е разгневен, огорчен, изоставен от държавата в лицето на ответника, въпреки дългите години на заплащане на здравноосигурителни вноски. Страдал е от притеснение, дали ще може да върне средствата, с които сам е финансирал лечението си , както и че натоварва близките си с изключително сериозен финансов ангажимент. Значителна част от твърдените вреди са доказани по делото посредством събраните свидетелски показания. Разпитани са съпругата и дъщерята на ищеца. Въпреки роднинската връзка на свидетелите с ищеца, настоящият касационен състав преценява показанията им като достоверни. Разпитаните свидетели са непосредствените очевидци на емоционалните терзания на ищеца, тъй като са били до него през цялото време на провеждане на лечението му, както и по време на процедурата, инициирана пред НЗОК за финансирането му. Показанията на двете свидетелки са и без противоречия помежду си. Съпругата на ищеца свидетелства за големия стрес, който съпругът й е преживявал при всеки отказ на здравната каса да отпусне сумата за лечението. Също така и за разочарованието му, че е бил коректен и 40 години си е внасял всички осигуровки, а в този тежък за него момент, държавата го е изоставила. Свидетелства също така, че са останали без семейни спестявания, разпродали са, каквото са имали и са ипотекирали апартамента, за да върнат парите, взети назаем. Дъщерята на ищеца свидетелства, че не са имали средствата за лечението на баща й в Германия, а използваните средства са били назаем. Когато са подали молбата за отпускане на средства до НЗОК, баща й се е зарадвал и е имал очакване, че след като дълги години се е осигурявал, държавата ще му преведе парите. В резултат на отказите на НЗОК е ставал избухлив, нервен. При спечелване на делото срещу отказ на НЗОК изпадал в еуфория, а след това при досега със служителите на НЗОК и поредните искания от тяхна страна, е ставал нервен и обезверявал се е, безпокоял се е за близките си, да не им остави финансова отговорност за връщане на парите. Не е можел да спи от притеснение на моменти. Тази свидетелка също споделя, че баща й си е заложил апартамента и взел кредит, за да върне парите. Свидетелства, че баща й е ходил при психолог-др. Д., за да може да преодолее бариерата от разочарованието му. По делото е разпитана като свидетел психолог Д., изготвила представеното по делото експертно становище от проведено психологично изследване на Д. К.. Свидетелските показания потвърждават отразеното в експертното заключение. От тях следва, че ищецът е клиент на св. Д. в качеството й на психолог от 2018г. Бил е с оплаквания за повишена тревожност, безсъние, пристъпи на гняв. Свидетелката периодично е констатирала при него характерни депресивни състояния, които се дължали не само на самото заболяване, но и на отказаната му финансова подкрепа от здравната каса, както и от притесненията му, че поради заболяването е потънал в дългове, вкл. и по отношение на децата си. Свидетелства, че ищецът е бил на консултации при нейна колежка, преди да потърси нея. Преценявайки показанията на свидетелите, разпитани по делото, настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема за доказани негативното емоционално състояние на К., изразяващо се в притеснение, напрежение, стрес, отчаяние, водещи го до периодични депресивни състояния. От същите показания следва, че тези емоционални терзания и състояния на ищеца не са били свързани единствено и само с установеното заболяване и провежданото лечение, а и с разочарованието, водещо до безнадеждност на моменти ищеца от отказите на ответника да финансира лечението му, от забавата на длъжностните лица на ответника при обработването и преценката на заявлението му. Тоест, налице е и причинно-следствена връзка между вредата и незаконосъобразните откази на ответника, провокирали я в продължителен период от време -от датата на подаване на заявлението от ищеца и положителното решение по него от управителя на НЗОК. Относно периода на преживените емоционални страдания, касационната инстанция приема следното: Такъв не е инидивидуализиран в исковата молба чрез дати / първоначална и крайна/, но е определяем чрез сочените обстоятелства в исковата молба. Неправилно съдът, постановил обжалваното решение е приел, че процесният период е 19.05.2017 /датата на подаване на заявлението/ до 27.03.2019г. / датата на издаване на решение РД-Е112-40/27.03.2019г. на управителя на НЗОК/. От обстоятелствата, посочени в обстоятелствената част на исковата молба следва, че тревогите на ищеца, че НЗОК не му разрешава финансиране за лечението в чужбина са започнали от първия отказ на НЗОК, който е от 04.12.2017г. до решението на управителя на НЗОК, с което това финансиране се разрешава 29.03.21г. Относно размера на обезщетението. Този размер следва да се определи по справедливост съгласно чл.52 от Закона за задълженията и договорите, който разпорежда: