Решение № 11348 от 8.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Комисията по чл. 10 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО, Наредбата), представлявана от председателя си заместник кмета на район Оборище Столична община, подадена чрез процесуален представител старши юрисконсулт С. Владков, против решение 1862 от 21.03.2022 г., постановено по адм. дело 12749/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалбата на З. Сали и В. Гюлдже е отменено решение РОБ20-ГР94-1199-22/22.11.2021 г. от протокол 6 от 04.11.2021г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТОСО за изключване на З. Сали, А. Сали и В. Гюлдже от картотеката на район Оборище , потвърдено с решение от 06.12.2021 г. към преписка РО620-ГР94-1199-23 на кмета на район Оборище Столична община. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон и се иска отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски. Ответниците З. Сали и В. Гюлдже, чрез процесуалния си представител адв. К. Гигова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендират и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение Административен съд София град е приел, че предмет на делото, е решението от 22.11.2021 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО, тъй като то представлява актът, от който произтичат последиците по отношение на жалбоподателите, а не контролният акт на кмета на район Оборище Столична община, което е уточнено в хода на производството по насрочване на делото. Посочено е, че със същото се приема, че картотекираните лица З. Сали, А. Сали и В. Гюлдже следва да бъдат изключени от картотеката на район Оборище - Столична община, като мотивите на органа са били за настъпили предпоставките по чл. 13, ал. 1 от Наредбата за изключване на лицата от картотеката, по смисъла на т. 5 от нормата деклариране на обстоятелства с невярно съдържание. Конкретно З. Сали и В. Гюлдже са подали декларации с неверни данни за 2019 г. и 2020 г. /ежегодни декларации по чл. 6 от Наредбата/, тъй като не са декларирали сключеният граждански брак на В. Гюлдже със съпруга й М. Гюлдже, считано от 2010 г., т.е. и към момента на картотекирането на В. Гюлдже. Съдът след като е изяснил фактическата обстановка и е обсъдил приложимата правна уредба е приел, че и З. Сали и В. Гюлдже не са дължали деклариране на факта относно брака на В. Гюлдже, тъй като липсва такова изискване за включването й в процесното домакинство, съвместно с родителите й. При липса на изискване за деклариране на такива обстоятелства следва и липса на подаване на декларация с неверни данни по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредбата, респ. на правно основание за изключване на лицата от картотеката. Съдът е обсъдил и възраженията на жалбоподателите за некомпетентност на органа, като е приел, че същите са неотносими към правото на съответното домакинство на картотекиране. Решение е правилно. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон. Съдебният акт е мотивиран и е издаден при спазване на процесуалните правила. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства и е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. По делото не се спори, че със заявление РОБ18-ГР94-1404/11.12.2018 г. В. Гюлдже моли да бъде включена в картотечната преписка на нейните родители. С Протокол 1/15.01.2019 г. Комисията включва към картотечната преписка на З. Сали и А. Сали дъщеря им В. Гюлдже и ги определя като четвърта група на тричленно домакинство. Няма спор и, че при подаването на декларацията си от 10.12.2018 г., на основание чл. 6, ал. 1 от Наредбата, В. Гюлдже не е декларирала, че има сключен граждански брак с лицето М. Гюлдже от 2010 г., който брак не е разтрогнат. Такова деклариране не е направила и майка й - З. Сали, при подаване на ежегодните си декларации по чл. 6 от Наредбата. Спорът по настоящето дело и изцяло правен, като съдът правилно е съобразил легалната дефиниция дадена в параграф 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на НРУУРОЖТСО, а именно че по смисъла на тази наредба Домакинство са съпрузите, ненавършилите пълнолетие низходящи, възходящите и пълнолетните низходящи, които живеят с наемателя, както и братята и сестрите, които не са встъпили в брак. Видно от дадената дефиниция и с оглед граматическото тълкуване следва да се приеме, че изискване да не са встъпили в брак, за да са част от домакинството, се отнася само до братята и сестрите, а не и за пълнолетните низходящи, каквато е в случая В. Гюлдже. Приетото от административния орган, а именно, че неверността на данните е по отношение на обстоятелствата, предвидени за деклариране по чл. 6, ал. 2, т. 1 от Наредбата, а именно трите имена на заявителя и членовете на семейството/ домакинството и ЕГН, правилно първоинстанционния съд е преценил за неправилно. В случая нито с разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 1 от Наредбата, нито в образеца на декларация по чл. 6, се изисква вписване на семейното положение, като в образеца липсва такава графа. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай след като няма изискване за деклариране не може да е налице и подаване на декларация с неверни данни по смисъла на чл. 13, ал.1, т. 5 от Наредбата, респ. на правно основание за изключване на лицата от картотеката. При така установеното касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а оспореното пред настоящия съд решение да се потвърди поради липсата на твърдяните от касационния жалбоподател основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на правния спор е неоснователно искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски. По отношение искането на ответника и с оглед представения договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) настоящият състав намира, че на касаторът се дължат разноските за настоящата инстанция, определени по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА и чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът констатира, че към датата на приключване на устните състезания 22.11.2022 г., е в сила изменената разпоредба на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. (ДВ, бр. 88 от 2022 г.), която е със следното съдържание За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Следователно разноските за настоящата инстанция, съставляващи адвокатско възнаграждение се определят на 1000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение