Решение № 14920 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10127/2012 г.

Решение № 14920 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10127/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Игнат Пейчинов Игнатов, Борис Тодоров Борисов, Веселин Веселинов Пейчинов и Мария Асенова Пейчинова са подали жалба срещу решение № 650 от 30 юли 2012 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала Люлин" от км 0 + 000 до км 19 + 135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт кабели и изграждане на пътен вариант на път IV - 18017 при км 12 + 000, село Големо Бучино, на територията на областите София и Перник, в частта относно определеното обезщетение общо в размер на 1 125 лева за отчуждаването на части от имот № 014019 по картата на възстановената собственост на землището на село Мало Бучино, област София. Направени са оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в обжалваната част и е поискано да бъде отменен, като ответникът бъде осъден да заплати на жалбоподателите по - висок размер на обезщетението заедно с направените по делото разноски. Министерският съвет на Република България е поискал отхвърлянето на жалбата. Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Агенция "Пътна структура" са изразили становище за отхвърлянето на жалбата. Върховният административен съд, като провери законосъобразността на административния акт в обжалваната част, прие следното: С писмо № 04-19-93/13.06.2011 г. до министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт кабели и изграждане на пътен вариант на път IV -18017 при км 12 + 000, село Големо Бучино, на територията на областите София и Перник, като част от обект "Автомагистрала Люлин" от км 0 + 000 до км 19 + 135,21. На 17.07.2012 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите внесли в Министерския съвет доклад, с който предложили да се приеме решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт кабели и изграждане на пътен вариант на път IV - 18017 при км 12 + 000, село Големо Бучино, на територията на областите София и Перник, като част от обект "Автомагистрала Люлин" от км 0 + 000 до км 19 + 135, 21. На заседание на 25 юли 2012 г. Министерският съвет на Република България приел решение № 650 от 30 юли 2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала Люлин" от км 0 + 000 до км 19 + 135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт кабели и изграждане на пътен вариант на път IV - 18017 при км 12 + 000, село Големо Бучино, на територията на областите София и Перник. Съгласно приложение към точка първа от решението, раздел "Имоти, засегнати от стъпките на новите стълбове на реконструираните електропроводи", от имот № 3880.19 по кадастралната карта ( имот № 014019 по картата на възстановената собственост на землището на село Мало Бучино, област София), собственост на Игнат Пейчинов Игнатов, Веселин Веселинов Пейчинов, Мария Асенова Пейчинова и Верка Веселинова Стефчева, се отчуждава част от 0,020 дка и се определя обезщетение от 15 лева. Съгласно приложението към точка първа, раздел "Имоти с режим на ограничено ползване, сервитутна зона на реконструираните електропроводи" от имота, целия с площ от 6,906 дка, се отчуждава друга част от 1, 492 дка, за която се определя обезщетение от 1110 лева. Решението е прието от компетентния административен орган, при спазване на производствените правила по чл. 34а от Закона за държавната собственост. Съгласно чл. 32 от Закона за държавната собственост имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение за имотите в урбанизираните територии и устройствени зони се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. По определението, дадено в § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, пазарни цени са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. За проверка на законосъобразността на решението в частта за определяне на обезщетението за отчуждените части от имота на жалбоподателите по делото беше изслушано заключение на оценителна екпертиза. Според вещото лице, с оспореното решение на Министерския съвет на Република България е определено обезщетение за имоти, по отношение на които са учредени ограничени вещни права и сервитути. Тъй като в службата по вписвания няма регистрирани възмездни сделки за учредяване на ограничени вещни права или сервитути на имоти с подобна характеристика, равностойното парично обезщетение не може да се изчисли чрез сравнение с цените на имоти, предмет на сделки за периода 19.03.2011 г. - 19.03.2012 г., определен с оглед датата на възлагане на оценката на отчуждените части. На основание чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, дължимото обезщетение за отчуждената част от 0, 020 дка възлиза на 15 лева, а на отчуждената част от 1, 492 дка - на 1 110 лева. Заключението е било оспорено от жалбоподателите, поради което вещото лице е представило ново заключение от 9.09.2013 г. В заключението е посочено, че в службата по вписванията са регистрирани две възмездни сделки със земеделска земя - първата от 18.07.2011 г. за 800 000 лева и втората - от 18.03.2011 г. за 351 071,48 лева. Въз основа на тези данни средната пазарна цена на отчуждената част от 0, 020 дка възлиза на 1035 лева, а на отчуждената част от 1, 492 дка - на 77 236 лева. С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че равностойното парично обезщетение за отчуждените части от имота възлиза общо на 1125 лева или на 15 лева - за отчуждената част от 0, 020 дка, и на 1 110 лева - за отчуждената част от 1, 492 дка . Административният орган е спазил материалния закон, като е определил обезщетението на основание чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, към която препраща чл. 32, ал. 3, т. 2 от Закона за държавната собственост. Оценката на отчуждените части от имота не може да се извърши посредством използването на пазарни аналози, тъй като не е формирана пазарна цена по смисъла на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост. Както основателно възразява представителят на Министерския съвет, едната от сделките, тази, която е извършена, 18.03.2011 г., попада извън посочения в закона период от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, поради което не може да се използва за определянето на пазарна цена. При положение, че остава само една сделка, няма възможност да се изчисли осреднена цена на сделките със земеделска земя и оттам - пазарна цена на имота. Поставеният от жалбоподателите въпрос за това дали частите на имота са отчуждени съгласно точка първа от решение № 650 от 30 юли 2012 г. на Министерския съвет на Република България или върху тях са учредени ограничени вещни права или сервитут, няма правно значение, тъй като оценката, както в случаите на учредяване на ограничени вещни права и сервитути, така и в случаите на отчуждаване на земеделски земи, се извършва по реда на чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи във връзка с чл. 1, т. 5 от наредбата. Поради това следва да се приеме, че административният орган е определил равностойно парично обезщетение за отчуждените части от имота и да се отхвърли подадената жалба. С оглед изхода на спора направените от жалбоподателите разноски не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд