Решение № 5155 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 53/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Н. Стоянов от [населено място], община [община], [улица], чрез адв. Кралева, срещу Решение 136 от 21.10.2021 г. на Административен съд Ловеч (АС Ловеч), постановено по адм. д. 78/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 02-110-6500/493-2 от 10.02.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с който в тежест на Стоянов е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 10 109,57 лв., представляващо изплатена субсидия по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност за кампания 2015 г. на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква а) от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020. Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване е аргументирано с доводи за приложимост на чл. 18, ал. 5 от Наредба 7/24.02.2015 г. с оглед наличието на форсмажорни обстоятелства, за липса на данни за осъществяване на процедура по адаптиране на агроекологичния ангажимент на Стоянов по смисъла на чл. 47, т. 3 от Регламент /ЕС/ 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент /ЕО/ 1698/2005 на Съвета (накратко Регламент /ЕС/ 1305/2013). Поддържа се от касатора, че към случая му е релевантна хипотезата на чл. 18, ал. 4, б. в) от Наредба 7/24.02.2015 г. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отмени АУПДВ. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба, заместник изпълнителният директор на ДФЗ, чрез юрк. Петрова, оспорва основателността й в писмен отговор и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, заявените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното: П. Административен съд Ловеч е оспорен АУПДВ 02-110-6500/493-2 от 10.02.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който на Н. Стоянов е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 10 109,57 лв., представляващо изплатена субсидия по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност за кампания 2015 г. на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. а) от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФЗ съгласно Заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. Установил е следната фактическа обстановка: От изпълнителния директор на ДФЗ е издадено Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по Мярка 10 "Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г., регистрирано от ДФЗ с изх. 01-6500/10182 от 09.10.2019 г., с което е прекратен агроекологичният ангажимент на Н. Стоянов, поради това, че за част от площите е установена невъзможност да бъде спазен поетият от касатора агроекологичен ангажимент по мярка Агроекология и климат като последица от изменението на § 15 и чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ и в резултат на това новата референтна площ е в размер на 7,26 ха. Не се твърди и не се установява уведомителното писмо да е оспорено/отменено по реда на АПК. До касатора е изпратено Писмо изх. 02-110-6500/493 от 23.09.2020 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК адресатът му се уведомява за откриване на производство по издаване на АУПДВ на основание влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по Мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 изх. 01-6500/10182 от 09.10.2019 г. На 10.02.2021 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ издава оспорения АУПДВ. При така установените факти първостепенният съд е обосновал извод, че административният акт е издаден в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в АПК (чл. 166, ал. 2 ДОПК), в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата законосъобразност. Налице е влязъл в сила административен акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент поради неспазване изискването на чл. 20, ал. 2 от Наредба 7/25.02.2015 г. процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от Стоянов през кампания 2016 година парцели спрямо референтните парцели за участие по направление Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност е 16,80 %. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 е императивна и задължава земеделския стопанин при прекратен многогодишен ангажимент да възстанови получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент - случая по б. а) до края на третата година - 100 %. Не е спорно между страните, че получената от Стоянов финансова помощ до годината на прекратяване на ангажимента възлиза на 10 109,57 лв. Следователно публичното държавно вземане е правилно определено в акта както по основание, така и по размер. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Постановеният от първоинстанционният съд съдебен акт не е засегнат от пороците, релевирани в касационната жалба. Касационният съдебен състав споделя решаващите правни изводи на първостепенния съд и препраща към мотивите на постановеното от него решение по чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК относно недоказаната обективна невъзможност на бенефициера да продължи изпълнението на поетия агроекологичен ангажимент върху изискуемата затова площ, обуславяща освобождаване от отговорност за връщане на част от полученото финансиране. Фактите по делото са установени пълно и цялостно след анализ на събраните доказателства и въз основа на тези установявания правилни и обосновани са правните изводите на първостепенният съд за материална законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Пред първоинстанционния съд бенефициерът поддържа, че ангажиментът му е прекратен поради невъзможност за изпълнение в резултат на нормативни промени по чл. 37и ЗСПЗЗ вр. с § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ за стопанската 2016 г., като тази невъзможност той със собствени усилия не може да отстрани. Не се спори, че в обхвата на одобрената площ за подпомагане на задълженото лице 40,97 ха, са включени наети от общинския поземлен фонд по договори за наем, сключени с Община Летница на 13.06.2013 г. имоти първият с номер по ИСАК 43 476-934-1-1 и съответстващ му кадастрален номер 43476.95.73, вторият с номер по ИСАК 43476-785-2-1 и кадастрален номер 43476.94.104 и третият с номер по ИСАК 43476-501-1 и кадастрален номер 43476.81.54. На л. 14 от първоинстанционното дело е приложено уведомление от Община Летница до Стоянов, че в 3-дневен срок следва да се яви в общината, за да посочи за кои имоти договорите за наем ще бъдат прекратени, като при отказ от негова страна възникналите отношения да бъдат уредени, действието на договорите ще бъде прекратено от Община Летница като се започне от имотите, намиращи се на най-далечно разстояние от землището, където е регистриран животновъдният обект. Според разрешенията, дадени от СЕС с решението от 18.01.2024 г. по дело С-656/22, определяща за спора е преценката дали срокът, предвиден за съобразяване с новите изисквания, въведени с изменението на член 37и от ЗСПЗЗ, е бил достатъчно дълъг, а също така дали, за да изпълни тези нови изисквания, земеделският стопанин е имал реална възможност да придобие животновъден обект и да регистрира изисквания брой животни. Релевантно е още дали, за да спази ангажиментите си, земеделският стопанин е имал възможност да използва земи, различни от предоставените му от разглежданите в главното производство от държавния поземлен фонд, и дали му е било възможно да се снабди със земи, отговарящи на условията по мярката от частни физически и юридически лица (арг. от т. 48 от решението на СЕС.) При липсата на спор, че касаторът е разполагал с възможността да избере да не се прекратяват договорите за наем за имотите, включени в поетия от него ангажимент към ДФЗ, а за други имоти, от която не се е възползвал, не може да се приеме, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на агроекологичния ангажимент в пълнота. Нещо повече по отношение на включените в обхвата на одобрената площ имоти с номера по ИСАК 80039-642-1-1 и 43476-173-3-1 и съответстващи им кадастрални номера 80039.110.167 и 43476.263.5, чието незаявяване през 2016 г. също е обусловило прекратяване на агроекологичния ангажимент на Стоянов наред с незаявените имоти по прекратените договори за наем, според заключението на СТЕ не се установява да са ползвани на основание на прекратени впоследствие от общината договори порази измененията в ЗСПЗЗ. По делото не са заявявани твърдения и не са посочени доказателства, от които да е видно на какво основание са ползвани двата имота. Неоснователен е и касационният довод за приложимост на чл. 18, ал. 4, б. в) от Наредба 7/ 24.02.2015 г. От анализа на чл. 1, ал. 2, т. 1 и чл. 3 следва, че целта на подпомагането е устойчивост на агроекологичните дейности, това е и законодателната логика при определянето на различните процентни стойности, посочени в чл. 18, ал. 4, б. а) - г). Размерът на сумата за възстановяване от получената финансова помощ е обусловен от времето, през което е осъществяван агроекологичният ангажимент. Колкото по-дълъг период от реалното му изпълнение е минал, толкова по-малък е размерът на средствата за подпомагане, които финансираното лице следва да възстанови на фонда. Нормата на чл. 18, ал. 4, б. а) от наредбата в приложимата редакция определя, че земеделските стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви в зависимост от кампанията на първоначално одобрение по мярката до кампанията, в която е прекратен агроекологичният ангажимент. Следователно релевантна е не годината, в която е издаден актът за прекратяване на ангажимента, а годината, в което е преустановено неговото изпълнение По изложените съображения оспореното решение на Административен съд Ловеч като правилно постановено в съответствие с приложимия материален закон следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение