Решение № 5012 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1407/2013 г.

Решение № 5012 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1407/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община "Марица", гр. Пловдив, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Димитър Сергеев Костов, срещу решение № 14823 от 26.11.2012 г. по адм. дело № 351/2012 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на Община "Марица" срещу разрешение № 143 от 2.11.2011 г., с което министърът на икономиката, енергетиката и туризма, на основание чл. 53, ал. 4 от Закона за подземните богатства е разрешил на търговското дружество "Запрянови - 03" ООД, гр. Асеновград, да извърши за своя сметка проучване на неметални полезни изкопаеми в площ "Долния Орман", разположена в землището на с. Рогош, община Марица, област Пловдив. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че е ирелевантно за законосъобразността на оспореното разрешение "заключението на изпълнената по делото екологична експертиза за съществуваща опасност от унищожаване и фрагментация на местообитанията, попадащи едновременно в защитена зона "Река Марица" (част от Натура 2000) и площта "Долния Орман", като се стига до влошаване в значителна степен в условията на местообитанията на съществуващите видове, отразяващо се негативно и върху жизнения им цикъл", защото "началният момент за извършване на оценка за съвместимост е издаването на разрешението за проучване на подземни богатства". Според тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, "да се приеме тезата, че оценката за съвместимост се извършва преди издаване на разрешението, означава, че в условията на двама и повече кандидати, участващи в конкурс за една и съща площ и обект на проучване, на оценка за съвместимост следва да се подложат работните проекти на всички участници в конкурса, което обстоятелство не намира законова опора, тъй като за да се придобие качеството на възложител на проекта, следва да е налице издаден административен акт - аргумент от чл. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони". Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд не споделя изразеното от тричленния състав становище поради следните съображения: Околната среда е съществен фактора за качеството на живота и здравето на хората, поради което нейното опазване, разбирано като комплекс от дейности, насочени към предотвратяване на деградацията на околната среда, към нейното възстановяване, запазване и подобряване, е едно от основните (конституционно установени) задължения на българската държава (чл. 15 от Конституцията), която в изпълнение на това свое задължение изгражда и осигурява функционирането и съхраняването на система от защитени зони и защитени територии като част от регионалната и световната мрежи от такива зони и територии в съответствие с международните договори по опазване на околната среда и биологичното разнообразие, по които Република България е страна - чл. 3, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 3 от Закона за защитените територии. Опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа, са немислими без едно разумно, екологосъобразно използване на природните богатства и ресурсите на страната. Затова още със заявлението за предоставяне на разрешение за търсене и проучване в запечатан плик се прилага работна програма, съдържаща и кратко описание на мерките за опазване на околната среда и човешкото здраве (чл. 51, ал. 3 ЗПБ), а министърът на икономиката, енергетиката и туризма преценява целесъобразността и законосъобразността на предложението за предоставяне на разрешение за търсене и проучване съобразно условията на чл. 56 (чл. 53, ал. 1 ЗПБ), първото от които е конкретната, заявена с работната програма дейност по търсене и проучване, да не поражда опасност за околната среда и защитените зони и територии - чл. 56, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ). А според чл. 31, ал. 1, 4 и 5 от Закона за биологичното разнообразие планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона, която при планове, програми и инвестиционни предложения, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда, а в останалите случаи - чрез процедура, определена в Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Едно от становищата, изразени от експертите - еколози Ани Методиева Драндарова и Иван Николов Лазаров в представеното от тях писмено заключение по възложената им съдебна екологична експертиза, е, че "работната програма към заявлението на "Запрянови - 03" ООД включва съвсем кратка план - програма за възстановяване на нарушените площи след геоложкото проучване (...) (и) всички тези мерки ще допринесат за техническата рекултивация на нарушените терени и в този смисъл за опазване на околната среда, но това не са мерки за опазване на съответната защитена зона" и "тъй като местоположението на геоложкото проучване попада в границите на защитена зона "Река Марица", обявена за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, одобрена с Решение № 122 от 2.03.2007 г. на Министерския съвет, подлежи на процедура за оценка, съгласно разпоредбите на чл. 2, ал. 3 от Наредбата" (посочена по-горе). Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема и напълно споделя (досежно приложението на чл. 2, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони) това становище на двамата експерти и поради това счита, че касационната жалба на Община "Марица" е основателна, а оспореното с нея решение на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, е неправилно (постановено в нарушение на материалния закон и необосновано) и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени незаконосъобразното разрешение № 143 от 2.11.2011 г., издадено от министъра на икономиката, енергетиката и туризма при съществено нарушение на посочените по-горе в тези мотиви административнопроизводствени правила за издаване на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства в защитена зона, която е част от Националната екологична мрежа и от Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000". На основание чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 228 АПК преписката следва да бъде изпратена (върната обратно) на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който да реши по същество искането на търговското дружество за разрешение за търсене и проучване, като съобрази указанията по тълкуването и прилагането на чл. 51, ал. 3, чл. 53, ал. 1 и чл. 56, ал. 1, т. 1 ЗПБ, дадени по-горе с тези мотиви. Разноските по делото, направени от Община Марица общо в размер на 1195 лв., на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъдат възложени в тежест на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, респ. на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, а доказателствата по делото за размера на тези разноски са: общо 75 лв. държавни такси (л. 2 от настоящето адм. д. № 1407 от 2013 г. и л. 5 от адм. д. № 351 от 2012 г.), общо 870 лв. възнаграждение за един адвокат в двете инстанции (договор на л. 9 от настоящето адм. д. № 1407 от 2013 г. и договор и фактура на л. 36 и л. 37 от адм. д. № 351 от 2012 г.) и общо 250 лв. депозити за вещи лица по делото пред първата съдебна инстанция (л. 210 и л. 214 от адм. д. № 351 от 2012 г.). Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,