Решение № 16997 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2978/2013 г.

Решение № 16997 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2978/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс вр. с чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по две касационни жалби, съответно от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София и от Евгени Цветанов Димитров:

1. Евгени Цветанов Димитров от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Тренчева обжалва решение № 395/17.01.2013 г. поставено по адм. дело № 4676/2011 г. по описа на Административен съд София - град в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 20001006094/13.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 722/3.05.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "ОДОП"/. Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, пререшаване на делото чрез отмяна на съответната част на РА. Моли за присъждане на разноски.

1. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. София обжалва решението в частта, в която ревизионният акт е отменен от административния съд. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК преценява следното:

Касационните жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни. По същество те са неоснователни по следните съображения:

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № 20001006094/13.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 722/3.05.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, с който за ревизирания период на Евгени Цветанов Димитров са определени допълнителни задължения и лихви за забава общо в размер на 24 018,80 лв. лв. за данък върху общия доход по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и 2005 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като ревизиращите са приели, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал, 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ДОПК.

Съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно-производствените правила за неговото издаване.

С решението си административният съд е отменил ревизионния акт в частта относно установените с него задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. за сумата над 9014, 82 лв., ведно със съответните лихви. За да отмени тази част от ревизионния акт, първостепенният съд е приел в мотивите си, че незаконосъобразно органът по приходите е констатирал наличие на недостиг на парични средства при жалбоподателя към определени дати от 2008 г., в резултат на съпоставяне на получените от него приходи и направените разходи. Според съда облагането с данък върху доходите на физическите лица е годишно, поради което неправилно в РА е изследвано финансовото състояние на ревизираното лице в определен месечен период от 2008 г., а не изследват цялостното финансово състояние на лицето за цялата година. С оглед на това въз основа на констатациите в РА съдът е изчислил наново приходите и разходите на лицето за цялата 2008 г. и е определил нова данъчна основа за облагане, съответно друг размер на данъка за процесната година.

Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата в нейната останала част, тъй като е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя за получени от него заеми от Румяна Джумерова и Християнрадикална партия през 2008 г., както и от Зорница Йорданова през 2009 г. Съдът подробно е анализирал всички събрани по време на административното и съдебно производство доказателства, но не е установил получаването на средства от посочените заемодатели, поради което твърдените суми правилно не са били отчетени като приход на жалбоподателя.

По жалбата на Евгени Цветанов Димитров.

Жалбата е неоснователна.

Възраженията в касационната жалба се отнасят до твърденията на касатора, поддържани и пред първоинстанционния съд за получаването на три парични заема през 2008 г. и 2009 г. В мотивите решението си административният съд е обсъдил тези възражения като е изложил подробни мотиви по отношение на представените договори за заем. Обосновано съдът е достигнал до крайния извод, че не е доказано получаването на твърдените суми, съответно органът по приходите законосъобразно не ги е взел предвид като доход на данъчно задълженото лице. Съдът е изследвал поотделно събраните доказателства относно всеки един от заемите. Относно твърдението за получен заем в размер на 40 000 лв. от Румяна Джумерова по договор за паричен заем от 7.05.2008 г., съдът правилно е приел, че липсват документи, удостоверяващи получаването на сумата, както и такива, че средствата са били върнати на посочената в договора дата /7.05.2010 г./, или в по-късен момент. Не е доказано, че заемодателят Румяна Джумерова е имала обективната възможност да предостави сумата на жалбоподателя, доколкото твърдението, че самата тя ги е получила от нейната майка, не е подкрепено с убедителни доказателства.

По делото липсват доказателства и за получаването на сума в размер на 200 000 лева по договор за заем, сключен на 28.07.2008 г. с Християнрадикална партия. В хода на административното и съдебното производство не е доказана наличността на средствата у заемодателя, тъй като освен представената декларация за предоставяне на сумата, липсват други документи, от които да се установи това обстоятелство. То не се доказва по никакъв начин и с декларацията, подписана от Христо Стоев, в която същият е присъствал на предаването на сумата. Няма доказателства за произхода на средствата като например отчети на партията, документи за наличие на приходи, както и такива за предаване на сумата.

Жалбоподателят не е опровергал констатираните от органа по приходите, възприети и от съда, че не е установено и получаване на средства в размер на 25 000 лв. по договор за паричен заем, сключен на 25.11.2009 г. с Зорница Димитрова. Обосновано съдът е приел, че по делото не е доказан фактът на предаване на сумата, както и този, че заемодателят е разполагал с посочената сума.

При преценката на доказателствата съдът правилно е оценил доказателствената стойност на представените договори за заем като частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила.

По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика, гр. София, съдът преценява същата за неоснователна.

Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, който се отнася до облагането с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. В съответствие с материалния закон съдът е приел, че незаконосъобразно органът по приходите е установил превишаване на разходите над приходите на Димитров за определени месеци през 2008 г. Съобразно чл. 15 от ЗДДФЛ данъчният период на облагане е календарната година, поради което недостигът на парични средства не следва да се определя помесечно, а трябва да се вземе предвид целият годишен период и да се установи салдото към 31.12. на съответната година. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски за касационното производство.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение,