Решение № 4696 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4705/2016 г.

Решение № 4696 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4705/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. Я., от гр. Р., област П. против решение № 581/18.03.2016 г. по адм. дело № 3176/2015 г. на Административен съд - П.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) и т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.), съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради неизвършване проверка на оспорения акт по реда на чл. 168 АПК и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - П. чрез юрисконсулт Г. В. изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е решение № 2153 - 15 - 118/09.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено разпореждане № 5701314572 / протокол 2140 - 15 - 217/18.09.2015 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ досежно постановен отказ за отпускане на М. П. Я., от гр. Р. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Пенсионните органи са приели, че осигурителният стаж на лицето по периоди е както следва: при условията на първа категория труд 09 години, 10 месеца и 08 дни; при условията на втора категория труд 03 години, 06 месеца и 28 дни; при условията на трета категория труд 16 години или общ стаж съгласно чл. 104 КСО от трета категория 36 години, 10 месеца и 23 дни. Установили са, че общият осигурителен стаж от първа и втора категория е по-малко от 15 години и в този смисъл не е налице това кумулативно изискуемо основание по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С решение № 581/18.03.2016 г. по адм. дело № 3176/2015 г. Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на М. П. Я., от гр. Р., област П. срещу решение № 2153 - 15 - 118/09.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ и е потвърдено разпореждане № 5701314572 / протокол 2140 - 15 - 217/18.09.2015 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Спорът по фактите между страните е досежно категорията труд за осигурителен стаж, придобит от М. Я. в периодите 19.01.1979 г. - 19.04.1979 г.; 20.04.1979 г. - 2.07.1979 г. и 29.07.1981 г. - 20.08.1982 г., за който не са открити първични документи, които да удостоверят, че страната е работила като животновъд (говедовъдство, овцевъдство или свиневъдство). Записът в представената трудова книжка не отчита диференцирането по т. 66и ПКТП, съгласно която от втора категория е труда на работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство. Обосновано съдът не е ценил показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите не се характеризират с изчерпателност и конкретика. С касационната жалба е въведен нов довод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, който не е бил поддържан от жалбоподателката пред първата инстанция. Навеждат се твърденията за несъответствия в периодите, през които страната е работила при осигурители - правоприемници на ДСУ "Общостр. район № 1 и № 2" - гр. П.. Позоваването на разлики в записа от трудовата книжка и издадените УП-образци се сочи като съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на задължението на съда да провери издадения акт не само на посочените от оспорващия основания. Действително административният съд не е обсъждал този въпрос, но настоящата инстанция, констатирайки факта на нередовно оформяне на трудова книжка № 84 на М. П. Я., изразяващ се в липса на подписи на счетоводител и директор при приключване на този процесен осигурителен период счита, че този пропуск не обосновава различни изводи от направените от съда, поради което и допуснатото нарушение не е съществено. Законосъобразно са ценени издадените от осигурителите УП-образци, създадени въз основа на първични документи, установяващи процесния осигурителен стаж. Съгласно § 4, ал. 1 ПЗР на КСО до 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Обосновано административният съд е приел, че за жалбоподателката не е изпълнено едно от кумулативно заложените основания за придобиване право на ранно пенсиониране, а именно 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд и на основание § 4, ал. 1 ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 1-2 КСО законосъобразно е било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По изложените съображения атакуваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Заявените от директора на ТП на НОИ - П. деловодни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция са недължими. На ответната страна вече е било присъдено юрисконсултско възнаграждение с първоинстанционното решение. Не съществува нормативно определена възможност за присъждане на отделни юрисконсултски възнаграждения за всяка инстанция поотделно, такава не е приета и в тълкувателно решение № 3/2010 г. на ОСК на ВАС, поради което на директора на ТП на НОИ - П. не следва да се присъжда второ възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение