Решение № 7752 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1602/2017 г.

Решение № 7752 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1602/2017 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Х. Т., чрез процесуален представител, срещу решение № 2466/06.12.2016 г., постановено по адм. д. № 581/2016 г., по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № 365з-444/04.02.2016 г. на директора на ОДМВР-В., с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Касаторът навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт и излага подробни съображения. Иска отмяна. Ответната страна Директор на ОДМВР - В., редовно призован, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото заповедта е издадена след изтичане на срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 2466/06.12.2016 г. по адм. д. № 581/2016 г. по описа на Административен съд - В. е отхвърлена жалбата на И. Х. Т. срещу заповед № 365з-444/04.02.2016 г. на директора на ОДМВР-В., с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Към датата на издаване на оспорения акт Т. е заемал длъжност командир на отделение в група "Общинска полиция" към щата на сектор "Охрана на обществения ред и териториална полиция" от отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - В. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че дисциплинарното производство е образувано със заповед № 365з-3589/06.11.2015 г. на директора на ОДМВР-В. във връзка със служебни действия на И. Т. по задържането на Л. Н. Б. с използване на белезници, извършени на 02.02.2014 г., довели до ограничаване правото на свободно придвижване, без да са налице данни за извършено престъпление, като тези действия са станали достояние на широк кръг лица и са отразени в медиите. На 19.11.2015 г. Т. е депозирал своите писмени обяснения в които твърди, че Б. му е пречил да изпълни "задълженията по служба", заради което го задържал, а не поради извършено престъпление по чл. 325 от НК. На 07.12.2015 г разследващият орган е изготвил обобщена справка на събраните доказателства със становище за извършено от Т. деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. На 10.12.2015 г. разследващият орган е изготвил писмено становище по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР с позиция на мнозинството от състава за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо служителя, поради извършено тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Становището е било подписано с особено мнение от чл. на състава. На същата дата 10.12.2015 г. Т. е депозирал писмено възражение срещу предоставената му за запознаване обобщена справка на разследващия орган. В нея обективирана защитна теза за правомерното задържане на Б., който се е намесвал в полицейска проверка и не е изпълнил няколкократно дадени му устни разпореждания да не пречи при проверката на водач на МПС. П. се, че Б. е блъснал Т. в областта на гърдите. На 11.12.2015 г. материалите по дисциплинарното производство са изпратени на директора на ОДМВР - В. за произнасяне, който на 04.02.2016 г. е издал заповед, с която е наложил дисциплинарно наказание " уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР поради деяние, несъвместимо с т. 4, т. 7, т. 23 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата, изразяващо се в задържане на Л. Б. чрез използване на помощни средства - белезници, ограничавайки правото на свободно придвижване на последния, без да се налице видими основания за задържането му, който е бил с установена самоличност, без Б. да е бил предупреден, че ще бъде задържан, че ще се използва срещу него физическа сила и белезници. За да отхвърли оспорването съдът е изложил от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изложени са съображения, че според административноправната теория срокове за издаване на административни актове от органите на изпълнително-разпоредителна власт са инструктивни и поради тази причина след изтичането им за органа на държавна власт не отпада нито правото, нито задължението да се произнесе по искането, с което е сезиран. Безспорен факт е, че деянието, за което служителят е наказан по дисциплинарен ред, е извършено на 02.02.2014 г., а обжалваната в съдебния процес заповед на ответника е издадена на 04.02.2016 г. Съдът е посочил, че с правилото на чл. 195, ал. 3 от ЗМВР законодателят е регламентирал правна възможност за спиране на срока по ал. 2 в случаите, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена марка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Това нормативно решение обосновава извода, че сроковете на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР не са преклузивни след като могат да бъдат спирани. В тази връзка тяхното изтичане не води автоматически до отпадане на правомощието по издаване на заповед по налагане на дисциплинарно наказание. Начинът на разписване на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР с оглед извършване на нарушението и неговото откриване е сходен с регламентацията на чл. 34 от ЗАНН, защото административнонаказателно производство се образува не по-късно от 3 месеца от откриване на нарушителя и не по-късно от една година от извършване на нарушението. С. Т. постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а не преклузивни. Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав споделя съображенията на първоинстанционния съд за издаването на акта от компетентен орган, в изискуемата форма и за предвидената от закона цел при събрани доказателства за допуснато нарушение на служебната дисциплина. Неправилни обаче са мотивите на първоинстанционния съд, че административният акт е издаден при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради инструктивния характер на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. При извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Моментът на откриване на нарушението се обуславя от процесуалните действия в дисциплинарното разследване, арг. от чл. 196 от ЗМВР, но моментът на извършване на нарушението не е поставен под условие. Разпоредбата на на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР е императивна, тъй като регламентира правомощия на дисциплинарнонаказващ орган. Практиката на Върховния административен съд е трайна и непротиворечива в разбирането си, че сроковете по чл. 195 от ЗМВР са преклузивни, а не инструктивни. Позоваването на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е неправилно, тъй като касае срокове в областта на административнонаказателната отговорност, какъвто не е настоящият случай. Безспорно е установено, че дисциплинарното нарушение е извършено на 02.02.2014 г., а дисциплинарното наказание е наложено на 04.02.2016 г. - четвъртък, присъствен ден, към който момент и съобразно правилото на чл. 60, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК преклузивният срок е изтекъл, отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Предвид изложеното се налага извод, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административен акт. Решението е материално незаконосъобразно, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение следва да бъде отменено, а по същество да бъде отменен и оспорения административен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,