Решение № 9458 от 14.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 963/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт ­(ТП на НОИ) Добрич срещу решение 462/06.12.2023 г., постановено по административно дело 91/2022 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отменено Решение 63/17.01.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Добрич, както и потвърденото с него разпореждане [номер] от 03.12.2021 г., издадено от Ръководител ПО при ТП на НОИ - Добрич, с което на С. Т. И. от гр. Добрич е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б от КСО, и е изпратена преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Добрич за ново произнасяне по заявление с вх. 2113-24-443/ 16.06.2020 г. на С. Т. И. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване за първа категория труд при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Наведени са доводи за неправилно приложение на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и чл. 267, ал. 1 от Кодекса на труда, както и че в решението не са обсъдени другите две правоотношения по които страна е бил С. И. с Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Добрич и Аякс 1 ЕООД и не е обсъдено и взето предвид обстоятелството, че тези периоди са зачетени от административния орган с обжалваните актове, като липсва произнасяне от съда по това обстоятелство. Ответникът по касация - С. Т. И. от гр. Добрич, действащ чрез пълномощника адвокат М. Галева, в писмен отговор и в писмена молба оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея решение да се остави в сила като правилно. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С. Т. И. е подал заявление с вх. 2113-24-443/16.06.2020 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване. С разпореждане [номер] от 03.12.2021 г. на основание чл. 69б, ал. 1 ал. 4 от КСО ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Добрич е отказал на С. И. отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съображенията на длъжностното лице за липса на условията за ранно пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 ал. 4 от КСО са, че към датата на заявлението 16.06.2020 г. заявителят има навършена възраст [възраст] и придобит осигурителен стаж , както следва: по чл. 104, ал. 3 от КСО - 08 години, 06 месеца и 09 дни, от втора категория - 04 години, 07 месеца и 00 дни, от трета категория - 17 години, 04 месеца и 06 дни, общ осигурителен стаж превърнат към трета категория на основание чл. 104 от КСО - 48 години, 07 месеца и 26 дни, сбор точки - 101 т., поради което на заявителя И. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както следва: на основание чл. 69б, ал. 1, тъй като няма 10 години от първа категория, а има 08 г. 06 м. 09 дни и няма навършена възраст [възраст] към датата на заявлението 16.06.2020 г.; на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като няма сбор от осигурителния стаж от първа и втора категория 15 години, а има 13 години 01 мес. 09 дни и няма навършена възраст [възраст] към датата на заявлението 16.06.2020 г.; на основание чл. 69б, ал. 3 от КСО, тъй като няма 10 години осигурителен стаж по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО, а има 08 г. 06 м. 09 дни и няма изискуемата възраст [възраст] към датата на заявлението 16.06.2020г., а е на 52 г. 04 м. 14 дни и на основание чл. 69б, ал. 4 от КСО, тъй като няма 10 години осигурителен стаж по условията на чл. 104 , ал. 3 от КСО, а има 08 г. 06 м. 09 дни. В мотивите на разпореждането е съобразено Решение 29/11.03.2020 г. на Окръжен съд - Добрич, вписано в Търговския регистър на 13.03.2020 г., с което осигурителят Евроманган ЕАД е обявен в несъстоятелност. На основание чл. 126, ал. 1, във връзка с чл. 267, ал. 1 от КТ е отказано да се зачете за осигурителен стаж като престой времето от 01.08.2018 г. - 31.12.2018 г., тъй като лицето е работило без трудово правоотношение с ОДБХ и има зачетен осигурителен стаж - 5 месеца, както и времето от 25.03.2019 г. - 12.03.2020 г., тъй като лицето действително е работило по трудово правоотношение с Аякс 1 ЕООД ЕИК 123741109 и има зачетен осигурителен стаж от 05 месеца и 24 дни по РОЛ за работно време 4 часа при законоустановено работно време за страната от 8 часа. В разпореждането е посочено, че престой, съгласно чл. 267, ал. 1 от КТ, не е налице в случаите, когато дейността на предприятието е прекратена и не се очаква нейното възстановяване, като с Решение 29/11.03.2020 г. на Окръжен съд Добрич дейността на Евроманган ЕАД е прекратена, поради което е отказано зачитането за осигурителен стаж за престой времето след 13.03.2020 г. до 15.06.2020 г. вкл. и е указано, че за това време е зачетен осигурителен стаж по РОЛ по действително положен стаж по трудово правоотношение с Аякс 1 ЕООД. Разпореждането е обжалвано от С. И., чрез пълномощника адв. Галева, по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО с възражение, че незаконосъобразно не е зачетен положен от него стаж при условията на първа категория труд през периода 19.06.2018 г. - 07.06.2020 г. в мина на "Евроманган" ЕАД в [населено място]. Жалбоподателят сочи, че не е бил в престой през периода 19.06.2018 г. - 07.06.2020 г., както и че престой в дружеството-работодател не е бил обявяван и работата в мината е продължила да се осъществява макар и в намален обем, като дори да е имало престой в предприятието, то тъй като този престой не е бил по вина на работника, на него следва да му бъде зачетен осигурителният стаж за този период. Според жалбоподателя незаконосъобразно не е зачетен стажът му за времето от 25.03.2019 г. до 12.03.2020 г., тъй като няма забрана за полагане на труд при втори работодател. При осъщественият административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ - Добрич жалбата е отхвърлена, като административният орган е приел, че правилно пенсионният орган е отказал отпускане на пенсия за ОСВ на заявителя С. И.. В мотивите на решението административният орган е посочил, че длъжностното лице е констатирало, че са налице неизправности по отношение на представените документи от жалбоподателя, поради което с писмо изх. Ц2113-24-443-8/18.06.2020 г., адресирано до него, е изискало представянето им, на основание чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Изискано било представянето на удостоверение УП-3 от Евроманган ЕАД за периода от 20.09.2010 г. до 08.06.2020 г. и удостоверение УП-2 и потвърдително писмо по месеци за периода от 01.01.2020 г. до 08.06.2020 г. По повод изисканите доказателства в ТП на НОИ - Добрич е постъпило уведомление с вх. Ц2113-24-420-6/29.06.2020 г. от временния синдик на дружеството, от което станало ясно, че бившият управител и представляващ дружеството, не е предал търговската документация, включително ведомостите за заплати, поради което синдикът е в невъзможност да издаде изисканите удостоверения за осигурителен стаж. На основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, предвид уведомлението на синдика, Ръководителят на ПО при ТП на НОИ - Добрич е спрял производството по отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на заявителя И.. След като ведомостите са били предадени на синдика, е била извършена проверка по разходите на ДОО по отношение на същия за спорните периоди, която е приключила с издаването на Констативен протокол КВ-5-24-01012284/06.10.2021 г. от гл. инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Добрич. Производството по подаденото заявление е възобновено с разпореждане [номер]/03.12.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Добрич, с което е и отказано отпускането на пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 1 ал. 4 от КСО. Административният орган е приел, че правилно е зачетен осигурителният стаж на С. И. с разпореждането и е отказано отпускане на ЛПОСВ. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя И., като е посочил, че по вторите трудови и извън трудови правоотношения му е зачетен съответен осигурителен стаж от трета категория. Счел е възражението за периода от 19.06.2018 г. до 07.06.2020 г. също за неоснователно, като е отбелязал, че за този период има зачетен стаж на лицето в Евроманган ЕАД, а именно, че от 19.06.2018 г. до 01.08.2018 г. е зачетен осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО за времето, през което е бил в престой по чл. 267, ал. 1 от КТ - 01.01.2019 г. до 25.03.2019г. - в престой в Евроманган ЕАД 0 г. 2 м. 13 д. Приел, че не са били налице елементите на престоя по чл. 267, ал. 1 от КТ за останалия претендиран период от време, тъй като работникът не се е явявал на работа, тьй като през това време е бил ангажиран по безтрудовото правоотношение с ОДБХ и е бил във физическа невъзможност да изпълнява законовите си задължения и по двете правоотношения. Аналогични доводи е изложил и за периода от 25.03.2019 г. до 12.03.2020 г. през който жалбоподателят е бил в трудово правоотношение по втори трудов договор с Аякс 1 ЕООД. Приел е също така, че с оглед прекратяването на дейността на Евроманган ЕАД и обявяването му в несъстоятелност с решение 29/11.03.2020 г. на Окръжен съд Добрич, вписано в Търговския регистър на 13.03.2020 г., не е налице хипотезата на чл. 267, ал. 1 от КТ по отношение на периода 13.03.2020 г. 15.06.2020 г., поради което правилно за този период е зачетен осигурителен стаж, положен по втори трудов договор в Аякс 1 ЕООД. За да отмени като незаконосъобразни решението на директора на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него разпореждане, съдът е аргументирал теза, че решението е постановено от компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е приел, че изводът, че И. не се е явявал на работа, поради което не му е зачетен периода на престой от 19.06.2018 г. до 07.06.2020 г. вкл., не се основава на конкретни доказателства и е необоснован. По отношение на осигурителния стаж от първа категория на С. И. за периода от 01.08.2018г. до 31.12.2018 г., в който работникът е имал граждански договор с ОДБХ - Добрич, както и за периода от 25.03.2019 г. до 12.03.2020 г., в който е имал втори трудов договор с Аякс 1 ЕООД според първата инстанция мотивът на органа, че И. не би могъл физически да се придвижва от едното предприятие до другото, за да изпълнява задълженията си, не е правен и е необоснован, тъй като наличието на граждански договор, респ. на втори трудов договор, не изключва правото да бъде зачетен стажът по основния трудов договор, който пък в случая е сключен като безсрочен и е прекратен едва на 08.06.2020 г. Според съда необосновани са и изводите, относно наличието на периоди на престой, като не са представени доказателства - заповеди или други актове, издадени от работодателя, от които да се установи наличието на такива периоди. Събраните по делото гласни доказателства чрез разпитаните двама свидетели са еднопосочни, че работникът е упражнявал труд през спорния период. В същата насока са и показанията на свидетелката Д., която заявява, че С. И. е останал на работа и тя има сканирана трудовата му книжка, която не била приключена, т.е. бил освободен по - късно. Представените от синдика тетрадка за присъствие и от св. Д. дневник на слизанията съдържат данни за присъствието и слизанията на миньорите в мината, но съдът не следва да анализира всеки един ден от тези документи и да се позовава на тях, макар и при преглед да е открил табелния номер на жалбоподателя, тъй като доказателствата, въз основа на които следва да се произнесе административният орган, следва да са събрани в хода на административното производство, за да може протече надлежната процедура и да не бъде лишаван работникът от участие в нея. Съдът е приел, че решението и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни като издадени при неизяснена фактическа обстановка, а част от изводите (относно незачитане на стаж по основния договор поради наличие на втори такъв) са в противоречие с материалния закон. Съдът е счел, че административният орган е изяснил служебно част от спорните данни, което обаче не е достатъчно за направените заключения правото на пенсия за ОСВ по чл. 104, ал. 3 от КСО на жалбоподателя, тъй като писмени доказателства и данни относно това право съществуват, но не са събрани в административната преписка, съответно не са обсъдени и взети предвид от Началника на ПО при ТП на НОИ - Добрич. Според съда в случая пенсионният орган не е изпълнил основните си задължения да изясни всички факти и обстоятелства от значение за спора, да обсъди обясненията и възраженията на жалбоподателя, както и да събере и оцени всички необходими и допустими доказателства за разкриване на обективната истина. Първоинстанционният съд е достигнал до извод, че оспорените актове са постановени при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка. Aдминистративната преписка е върната на ТП на НОИ - Добрич за ново произнасяне по заявлението на С. И. за отпускане на пенсия за ОСВ. Посочено е, че при новото разглеждане административният орган следва да извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 69б, ал. 1 и ал. 4 от КСО, като съобрази наличието на допълнителни писмени доказателства в лицето Т. Д. и в синдика, отразяванията в писмените документи на дружеството за начислени трудови възнаграждения на лицето, издадените за същото писмени доказателства от дружеството, прекратяването на трудовия договор с нарочна заповед от 08.06.2020 г., неоспорена от ответника, и събраните гласни доказателства, които в единство установяват наличието на осигурителен стаж за заявителя по смисъла на чл. 104, ал. 3 от КСО и обосновават правото му на пенсия за ОСВ по смисъла на чл. 69б, ал. 4, във връзка с ал. 1 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен правен резултат. Съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършена възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за мъжете и сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете, като от 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете до достигане на 55-годишна възраст. Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при навършени до 31 декември 2015 г. 57 години и 8 месеца за мъжете и сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете, като от 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете до достигане на 60-годишна възраст. Съгласно чл. 69б, ал. 3 от КСО, лицата, които имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3, могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, при условие че имат сбор от възрастта и осигурителен стаж 90 и до 31 декември 2015 г. са навършили 52-годишна възраст за мъжете. От 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за мъжете и за жените. Според чл. 69б, ал. 4 от КСО, ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, те могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45 години и 4 месеца към 31 декември 2017 г. и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90 и 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3. От 31 декември 2017 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 50-годишна възраст за мъжете и жените. Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при закриване на предприятието и при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. В случая трудовият договор на ответника по касация е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. За част от периодите (19.06.2018 г. 01.08.2018 г. и 01.01.2019 г. 25.03.2019 г.) органът е зачел осигурителен стаж на лицето от първа категория в Евроманган ЕАД, като е приел, че предприятието е било в престой по чл. 267, ал. 1 от Кодекса на труда, но за други периоди 01.08.2018 г. 31.12.2018 г. и 25.03.2019 г. 12.3.2020 г. е прието, че не е налице хипотезата на чл. 267, ал. 1 от КТ, предвид наличието на граждански договор с ОДБХ Добрич и впоследствие на втори трудов договор с Аякс 1 ЕООД. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение 3/16.01.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГК на ВКС при спиране на работата работодателят може да избира измежду няколко възможности, за да разреши въпросите с трудовоправното положение на персонала и по-конкретно въпросите относно запазването на трудовоправните отношения или тяхното прекратяване, съобразно правомощията му по чл. 120 КТ, чл. 173 КТ, чл. 160 КТ, чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Според практиката на ВАС /решение 4235 от 16.04.2015 г. по адм. д. 14701/2014 г., VІ отд. и решение 15884 от 21.11.2019 г. по адм. д. 1946/2019 г., VІ отд./ съгласно разпоредбата на чл. 267, ал. 1 от Кодекса на труда за времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение, като в този случай осигуряването не се прекъсва и се запазва задължението на работодателя за осигурителни вноски на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, със съответното задължение за подаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, като правилото на чл.10, ал. 2 от КСО не е приложимо. При дължимост на трудово възнаграждение за този период, невнасянето на осигурителни вноски от работодателя за периода не може да води до лишаване на работника или служителя от право на пенсия. За да възникне основание за работодателя за заплащане на трудово възнаграждение за времето на престоя, който не е по вина на работника или служителя, следва съответният работник или служител да се е намирал на работното си място през времето на престоя и да е осъществявал възложените му от работодателя трудови задачи (при наличие на такива). Но и при липса на престой и наличие на хипотезата на намаляване на работата на предприятието, каквато съдът е приел, че е налице в случая, служителят трябва да бъде на работното си място в рамките на работното си време и да изпълнява трудовите си функции. От доказателствата по делото се установява, че през процесните периоди С. И. е бил назначен на длъжността "подземен миньор" (съгласно допълнителното споразумение от 2017 г.). Първостепенният съд е констатирал, че в процесния случай липсват писмени доказателства заповед или други документи, от които да се установява, че в предприятието е обявен престой. От друга страна кредитираните от съда свидетелски показания съдържат сведения за наличие на престой в дейността на предприятието в мина Оброчище. Според свидетелските показания през посочените периоди И. е изпълнявал дейности по укрепване и обезводняване на мината, като е имал слизания под земята, но без да може да бъде категорично установена тяхната честота и продължителност. Видно от съставеният Констативен протокол КВ-5-24-01012284/06.10.2021 г. от гл. инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Добрич С. И. е бил в платен престой. В хода на съдебното производство от синдика на дружеството и от свидетеля Д. са представени писмени доказателства - дневници, съдържащи информация за влизанията и излизанията на работниците в подземния рудник и справка за табелните номера на работниците. Както е посочила първата инстанция въпреки, че е приел, че е налице престой в работата на предприятието, органът е зачел осигурителния стаж на И. в Евроманган ЕАД като положен при намалено работно време, в съответствие с чл. 137 от КТ и Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време и уговореното в сключеното през 2017 г. допълнително споразумение към трудов договор. Неправилно обаче съдът е приел, че разпоредбите на чл. 138 и чл. 138а от КТ уреждат намалено работно време, тъй като същите регламентират хипотезите и реда за въвеждане на непълно работно време. Съдът е изложил правни доводи за наличие на престой в предприятието, без да се съобрази изричната разпоредба на чл.267, ал.1 от КТ и датата на обявяване несъстоятелност на дружеството и прекратяване на неговата дейност. Тези обстоятелства не са били съобразени като периоди и от административния орган, поради което съдът не е имал възможност да извърши контрол върху тази конкретна преценка. Разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО, доп. обн. ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., предвижда, че категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. Разпоредбата не съдържа ограничение относно чл. 69б от КСО на каквото основание е подал заявлението си ответникът по касация. Освен това, в случая свидетелските показания касаят реалното осъществяване на трудова дейност от С. И. в мина Оброчище и чрез тях не се установява категорията труд. За да е налице хипотезата на изключението по чл. 104, ал. 10, предложение второ КСО, която допуска свидетелски показания, е необходимо наличие на представени писмени доказателства, издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. В конкретния случай такива писмени доказателства относно спорните осигурителни периоди са налични. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно ал. 3, документите по ал. 1 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС, са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата книжка и/или удостоверенията обр. УП 3 и обр. УП - 2, от друга страна, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости. По делото са налице данни, че ведомостите за заплати на С. И. са предадени от синдика на дружеството в ТП на НОИ - Добрич, където същите се съхраняват (въпреки, че същите не са представени по делото). Видно от подаденото пред ТП на НОИ-Добрич на 16.06.2020 г. от С. И. заявление за отпускане на пенсия за ОСВ по чл. 69б от КСО са приложени Трудова книжка 156/27.08.1987 г. и Трудова книжка 22/02.01.2001 г., които съгласно изготвен опис (лист 34 от първоинстанционното дело) са върнати на заявителя на 27.08.2020 г. Трудовата книжка, съгласно чл. 347, ал. 1 КТ е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. По силата на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, трудовата книжка е документ за установяване на осигурителен стаж. В хода на съдебното производство е представено и издаденото от работодателя/осигурителя Удостоверение 2/20.02.2019 г., касаещо спорния период август 2018 г. декември 2018 г. (като част от посочения в удостоверението период февруари 2018 г. януари 2019 г.). Събрани са и други относими писмени доказателства посочените по-горе дневници, както и допустимите в случая гласни доказателства. Органът не е съобразил и обсъдил и подадените в регистъра на осигурените лица данни за С. И. от осигурителя Евроманган ЕАД за част от спорните периоди. Административният орган не е попълнил адм. преписка по подаденото заявление за отпускане на ЛПОСВ с всички допустими и необходими доказателства. При изпълнение на задълженията си по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК органът е следвало изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да събере служебно, провери и прецени всички относими и необходими за правилното произнасяне по заявлението на С. И. доказателства, като положи всички усилия за изясняване на действителната фактическа обстановка. В нарушение на горепосочените задължения и принципа на служебното начало в административното производство /чл. 9, ал. 2 от АПК/, органът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до постановяване на незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила административен акт. Достигайки до идентичен извод Административен съд Добрич правилно го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане и произнасяне. Съдът е върнал административната преписка на органа, като е приел, че представените в съдебното производство писмени доказателства и събраните гласни доказателства установяват наличието на осигурителен стаж за заявителя по смисъла на чл. 104, ал. 3 от КСО и обосновават правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл. 69б, ал. 4 във връзка с ал. 1 от КСО. Настоящата касационна инстанция, счита, че доколкото първоинстанционният съд не е извел собствени изводи, относно конкретните период/периоди осигурителен стаж на С. И. при осигурителя Евроманган ЕАД, които следва да бъдат зачетени, както и досежно общия размер на осигурителния стаж от първа категория на лицето, то така формираният правен извод на съда, относно правото на ЛПОСВ на заявителя по чл. 69б, ал. 4 от КСО, не се споделя от настоящата инстанция, т.к. не се базира на събрани в хода на административното производство категорични доказателства. Следва да се посочи, че видно от оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ - Добрич, оставеното с него в сила разпореждане и изготвения опис на осигурителния стаж на С. Т. И. на заявителя е зачетен стаж в Евроманган ЕАД от първа категория по чл. 1, т. 1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (посочената в описа и обсъдената от адм. орган и съда разпоредба на чл. 104, ал. 3 от КСО не регламентира категоризирането на осигурителния стаж, а превръщането му към трета категория за целите на пенсионирането) за периодите 20.09.2010 г. 01.08.2018 г. и 01.01.2019 г. 25.03.2019 г., с оглед което спорът относно осигурителния стаж на И. при работодателя/осигурителя Евроманган ЕАД е концентриран върху периодите 01.08.2018 г. 31.12.2019 г. и 25.03.2019 г. 12.03.2020 г. По отношение на периода от 13.03.2020 г. (датата на вписване в ТР на решението на ОС Добрич за обявяване на несъстоятелността на Евроманган ЕАД) до 08.06.2020 г. (датата на прекратяване на трудовия договор на И. с Евроманган ЕАД), в който И. е бил първоначално в платен, а после в неплатен годишен отпуск, съдът е следвало да съобрази изричното изявление в съдебно заседание, проведено на 04.04.2022 г., на процесуалния представител на жалбоподателя, настоящ ответник по касация, че се претендира неправилност на отказа на адм. орган да признае осигурителен стаж от първа категория на И. в Евроманган ЕАД до месец март, до около 15.03.2020 г. и за периода 19.06.2018 г. до 15.03.2020 г. . Предвид изложеното по отношение на размера на осигурителния стаж от първа категория на С. И. следва да бъде извършена нова, самостоятелна преценка от страна на органа, относно правото на ЛПОСВ на С. И. по чл. 69б от КСО, въз основа на всички събрани доказателства. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като постановено с правилен краен извод следва да бъде оставено в сила, като относно повторната преценка, която административният орган следва да извърши, следва да се съобразят и указанията на настоящата съдебна инстанция. При този изход на спора разноски за настоящата касационна инстанция не следва да бъдат присъждани. По делото ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Претенцията е неоснователна, тъй като страната не е представила доказателства за реално извършени разноски, нито списък на разноските. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, състав на шесто отделение