Решение № 7479 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15868/2009 г.
ВАСIII отделение07.06.2010 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
Оставя в сила Решение № 69 от 30.07.2009 г., по адм. дело № 2762 по описа за 2009 г. на Административен съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7479 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15868/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на Владимир Николов Димитров от гр. София, против Решение № 69 от 30.07.2009 г., по адм. дело № 2762 по описа за 2009 г. на Административен съд - София-град. Релевира оплакване за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на обжалваното решение решаване на спора по същество, чрез отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Ответникът по касационната жалба - Директора на СДВР, чрез процесуалния си представител - юрк. Бонев- оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд - София-град е било образувано по жалбата на Владимир Николов Димитров в качеството му на държавен служител на длъжност - разузнавач V-та степен, категория Г, при 04 РУ към СДВР, против Заповед № З-3951 от 18.03.2009 г. на директора на СДВР, с която на осн. чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. С решенето си по делото Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата, развивайки подробни мотиви относно законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт. Решението е правилно. Съдът е обсъдил задълбочено събраните в хода на съдебно производство писмени и гласни доказателства, извършил е служебна проверка относно наличието на основания по чл. 146 от АПК за отмяна на административния акт, достигайки до правилен извод относно липсата на такива и законосъобразността на акта. При постановяване на решението съдът е приложил правилно материалния закон. Установено е било, че жалбоподателят като държавен служител в МВР е извършил нарушение на служебната дисциплина, като за периода от 27.03.2008 до 27.01.2009 г. не е предприел действия по разследването и докладването на Софийска районна прокуратура на 12 броя разпределени му за работа преписки, съдържащи данни за извършено престъпление. Като не е изпълнил задължение, вменено с нормативен акт, служителят е извършил дисциплинарно нарушение, което правилно е било санкционирано с дисциплинарно наказание, приложено от дисциплинарно наказващия орган. Наказанието, с оглед разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР и представената на наказващия орган справка е наложено в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, поради което възражението, наведено в касационната жалба се явява неоснователно. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не индивидуализира в достатъчна степен точно коя норма е била нарушена и в какво конкретно се изразява нарушението. Както правилно приема първоинстанционния съд достатъчно данни за това се съдържат в обобщената справка за извършената проверка на дейността на 04 РУ; Димитров не е спазил законово определени срокове, чието зачитане е част от служебната функция на жалбоподателя като разузнавач. Настоящата инстанция не споделя довода на касатора, че дисциплинарното производство е опорочено, доколкото дисциплинарно-разследващия орган и наказващия орган съвпадат. Както правилно е приел и административния съд няма законова забрана органа, компетентен да наложи предвиденото за съответното нарушение наказание, да участва пряко или косвено в дисциплинарното разследване срещу провинилия се служител. Ето защо решението на Административен съд - София-град като правилно, постановено в съответствие в приложимия материален закон и липса на нарушение на съдопроизводствените правила, следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение