Решение № 461 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1119/2008 г.

Решение № 461 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1119/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК (отм.), във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. С. Г. и С. В. Ф.- двамата от с. Г. процесуалния си представител-адвокат Л. против определение от 30.10.2007 г.по в.гр.д. № 530 по описа за 2006 г.на Окръжен съд Благоевград, с което е обезсилено решение № 65 от 05.04.2006 г. по гр.д. № 120/2005 г.на Районен съд Сандански. Посоченото касационно основание е чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да върне делото на въззивния съд за произнасяне по същество по подадената въззивна жалба. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.) В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпило е писмено становище от касаторите. Върховният касационен съд, състав на III г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Съображенията: С определение Окръжен съд Благоевград е обезсилил постановено решение на районния съд, с което са отхвърлени предявените от Б. С. Г. и С. В. Ф. против В. Г. Б.,Спаса Г. Б.,П. А. В.,В. А. М. и Й. А. Т. искове с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗЗ и чл. 97 от ГПК и за отмяна на н.а. № 43, т. II, д. 212/2004 г. и е прекратил производството по делото. Преди това въззивният съд - с определение от 12.10.2006 г. е оставил без движение исковата молба с указание за посочване на какво основание ищците твърдят, че са собственици на процесния имот-наследяване или давност, за излагане на фактически доводи във връзка с твърденията си-съответно чии наследници са, данни за смъртта на наследодателя и на наследниците или за периода на владение (ако основанието е давност). Независимо, че са били представени четири нови искови молби (от 17.10.12006 г., 3.11.2006 г., 31.01.2007 г. и 23.04.2007 г.) съдът е приел, че не са отстранени констатираните от него нередности. Така постановеното определение е неправилно. Основанието на всеки един от предявените искове произтича от твърденията на ищците, изложени в исковата молба и в от направените от тях конкретизации пред първата инстанция. Ищецът Б. Г. твърди, че земята от 5 дка - нива, находяща се в м. "Пилето", землището на с. Г., с граници: изток - Г. М., запад - дералнико, север - андък (дере) и юг - И. Н., е била на неговия и на ответниците дядо - Н. Б., като ищецът е наследник на неговата дъщеря М. С., а ответниците са наследници на неговия син Г. Н. Б. Твърди се, че от тази земя реално само 2 дка са били внесени в ТКЗС през 1949 г. и то от М. С., тъй като на нея баща й я е предоставил за обработване, а останалите три не са-тъй като са попадали в дере. Същата е била заявена за възстановяване от ищеца Г., но с решение № 746 от 07.01.1993 г.-е постановен отказ на основание чл. 10б от ЗСПЗЗ. След успешно проведено производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, с решение № 15/5.06.2000 г. ответниците са признати за собственици на нива в м. "Циро", землището на с. Г., с граници: Атанас Б., дере, улица и С. Б., като за част от имота е постановен отказ на основание чл. 10б от ЗСПЗЗ. Впоследствие - с решение № 19/13.01.2004 г. - в качеството им на наследници на Г. Н. Б. е възстановена и отказаната част, включваща и процесния имот от 0.912 кв. м., която се владее от ищците и която включва два имота- пл. № 29 и № 31. Ищецът- Б. Г. ползва имот № 31 с площ от 290 кв. м повече от 10 години, а ищецът С (който не е наследник) - владее част от 300 кв. м от имот № 29 (целия от 622 кв. м), която земя не е внасяна в ТКЗС. Твърди, че я владее повече от 40 години и там е изградил постройка и има трайни насаждения. За тази земя ответниците са се снабдили с н.а. № 43, т.II д. 212 от 25.05.2004 г.за собственост на имот № 29 и № 31 - въз основа на решение № 19/2004 г.на ПК. При така твърдените факти- основанието, на което ищеца Б. Г. твърди, че е собственик на процесния имот-е наследяване и давност, а за ищеца с. Ф. - давностно владение. При така ясно изложените твърдения-неправилно въззивният съд е оставил производството без движение и след като страната е изпълнила дадените й указания-е счел, че исковата молба е нередовна и е обезсилил постановения акт, а производството пред него е прекратил. Следва да се отбележи, че съгласно т. 7 от ТР № 2 от 2.07.2004 г. по т.д. № 2/2004 г. на ОСГК - актът, с който въззивният съд прекратява производството и обезсилва решението на първата инстанция, като постановено по ненадлежно предявен иск е решение, а не определение. Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да отмени постановения от въззивния съд акт и да върне делото на друг състав на същия съд за произнасяне по подадената от Б. С. Г. и С. В. Ф. въззивна жалба. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на III г.о.