Решение № 8196 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2064/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Волянова-Данаилова, срещу решение 5216/02.08.2023 г., постановено по адм. дело 119/2022 г. по описа на Административен съд София град. Първоинстанционното съдебно решение се обжалва с твърдение за неправилност поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Аргументите са развити в допълнение към касационната жалба от 16.10.2023 г. Касаторът оспорва правните изводи на административния съд за недоказаност на предпоставките на чл. 19, ал. 1 ДОПК, довели до ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Твърди, че съдът е игнорирал спецификите в правноорганизационната форма на Янис 1988 ЕООД и липсата на качеството управител не води до невъзможност за реализиране на състава. От извършените фактически действия по управление и ръководство на дейността в случая следва да се направи извод за наличие на субективния елемент и причинно-следствената връзка. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение, при което да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът И. Ц., чрез адв. Калистратов, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в хода по същество. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представени доказателства и списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е бил ревизионен акт (РА) Р-22221420005735-091-001/21.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1769/22.11.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорност по чл. 19 ДОПК на И. М. Ц. за задължения на Янис 1988" ЕООД по ЗДДС за данъчни периоди от м. 12.2014 г. до м. 05.2016 г. в общ размер 36 633,92 лв. и лихви за просрочие в размер на 20 274,45 лв., за КД за периода от 06.03.2014 г. до 31.12.2014 г. в размер на 755,74 лв. главница и 477,54 лв. лихви. От фактическа страна първоинстанционният съд е обобщил извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство, възложено със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221420005735-020-001/23.09.2020 г. на началник сектор при ТД на НАП София. Предложенията за установяване са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-22221420005735-092-001/30.03.2021 г., който е връчен на адресата по електронен път на 01.04.2021 г. Срещу констатациите в доклада не е било подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. В периода от 06.03.2014 г. до 07.05.2014 г. управител и едноличен собственик на Янис 1988" ЕООД е бил И. Ц., а след 07.05.2014 г. до 06.10.2016 г. същият е само едноличен собственик на капитала на дружеството. Като управител след 07.05.2014 г. е бил вписан Ц. Ц., негов братовчед. На 06.10.2016 г. в Търговски регистър е вписано прехвърляне на дружествените дялове и управлението на Янис 1988" ЕООД на П. С. Д.. При проверка по протокол П-22002320115249-141-001/31.07.2020 г. лицето е заявило, че е безработно, не е запознато дейността на дружеството, не е получавало документи от предишния собственик и управители, които не познава, а за услугата е получил сума в размер на 200 лв. На Янис 1988" ЕООД е издаден PA Р-04001216004743-091-001/13.02.2017 г., влязъл в сила, с който при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК за процесните данъчни периоди са констатирани обстоятелства по ал. 1, т. 2 и т. 4 укрити приходи от дейността и нередовно водено счетоводство. Като резултат са установени допълнително задължения за ДДС в размер на 45 764,29 лв. и лихви от 7 282,72 лв., за КД в размер на 755,74 лв. и лихви от 143,94 лв., които не са внесени. По делото е излушана съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е приобщено към доказателствения материал в с.з. на 04.05.2023 г. Отговорите на поставените задачи са отбелязани в констативната част на съдебното решение. След извършена проверка решаващият съд е потвърдил валидността на РА приемайки, че е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК и при спазване на изискванията за форма на чл. 120, ал. 1 ДОПК. Приложените ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА по делото са съставени като електронни документи по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23.07.2014 г. и ЗЕДЕУУ и са подписани издателите с валидни КЕП. По същество в мотивите на съдебния акт са посочени необходимите предпоставки на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, в приложимите редакции и е направено заключение, че по делото не са установени всички изискуеми елементи. Правните съображения за отмяната на обжалвания РА са свързани, на първо място, с разграничението между кръга от лицата в двете редакции на чл. 19, ал. 1 ДОПК. При анализа ревизиращите органи неправилно приравняват И. Ц. към кръга на субектите на отговорността по смисъла на законовата разпоредба за периода от учредяването на Янис 1988" ЕООД до 06.10.2016 г. От събраните доказателства по делото е видно, че жалбоподателят е притежавал качеството собственик, вкл. след изменението на чл. 19 ДОПК, в сила от 01.01.2016 г. В тази насока е разгледана и легалната дефиниция на понятието търговски пълномощник съгласно чл. 26 ТЗ, тъй като предоставеното пълномощно от Ц. Ц. е ограничено до оперативни действия с банковата сметка на дружеството. Освен измененията в персоналния обхват и съдържанието на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, в подкрепа на крайното заключение са отнесени липсата на умисъл и непосредствена причинно-следствена връзка между укриването на съответните факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани публичните задължения в случая. Съзнателното укриване на факти и обстоятелства е недопустимо да се презюмира от наличието на влезлия в сила РА на Янис 1988" ЕООД, доколкото основанието за възникване на отговорността на третото физическо лице е различно от това за самото юридическото лице. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е квалифицирал точно спорния въпрос и е разпределил надлежно доказателствената тежест в процеса, вследствие на което при обсъждане на събраните доказателства е достигнал до логични правни изводи по същество. Не се установяват релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Аргументите в касационната жалба са идентични с изложеното в решение 1769/22.11.2021 г. на ДД ОДОП София при ЦУ на НАП. Наведените разнородни твърдения и конструкции според касатора водят до противоположно заключение относно законосъобразността на процесния РА. Съображенията за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК на И. Ц. за задълженията на Янис 1988" ЕООД по ЗКПО за 2014 г. и по ЗДДС за данъчни периоди от м. 12.2014 г. до м. 05.2016 г. са бланкетни в преобладаващата си част. В тази връзка първоинстанционният съд категорично е отрекъл възможността да бъде ангажирана отговорността на едноличния собственик на капитала на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК, в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 94 от 2015 г. Мотивите са съобразени с тълкуването, изразено и в ТР 5 от 29.03.2021 г. по тълк. дело 7/2019 г., ОСС на ВАС I и II колегия. В чл. 19 ДОПК не се визира друга категория правни субекти, различни от тези по чл. 16 ДОПК, тъй като не се съдържа уредба относно статута на отделна категория субекти в производствата по ДОПК, подобно на тази в чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 2 ДОПК. Фактическата обстановка по делото не е спорна. Развитите оплаквания относно фигурата на фактически или прикрит управител не намират опора в нормата на чл. 147, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Недопустимо е нормите на отговорността по ДОПК да се тълкуват разширително и по свободно усмотрение на органа по приходите. В случая данните за извършване на действия от И. Ц. от името и за сметка на дружеството не са игнорирани от съда, както неоснователно твърди касаторът. Обстоятелствата в тази насока дори се потвърждават от писмените обяснения на управителя Ц. Ц. за периода от 07.05.2014 г. до 06.10.2016 г. В отговор на изготвеното ИПДПОЗЛ Р-04001220002531-040-002/24.07.2020 г. последният е заявил, че е дал съгласие и прехвърля отговорността за осъществяваната стопанска дейност изцяло върху неговия братовчед, по молба на когото е бил вписан като управител. Осигуряването на възможност за извършване на действия от друго лице, освен от управителя съгласно чл. 141, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, не следва да служи за заобикаляне на правилата на данъчния закон или да препятства събирането на публичните задължения на Янис 1988" ЕООД, установени по реда на чл. 122 ДОПК с PA Р-04001216004743-091-001/13.02.2017 г. (стр. 73-82 от делото). Разгледаната хипотеза, а следователно и наличието на евентуален умисъл и търсената причинно-следствената връзка в случая, са били отхвърлени изрично от приходната администрация с издаването на РА Р-04001220002531-091-001/17.09.2020 г. (л. 250-256 от делото), с предмет отговорност по чл. 19 ДОПК на Ц. Ц.. Официалният документ е представен от процесуалния представител на касатора във връзка с дадените указания от съда с разпореждане от 30.09.2022 г. В съответствие с изискванията на материалния закон решаващият съд е акцентирал върху неправилната интерпретация на предпоставките в състава на чл. 19, ал. 1 ДОПК от органите по приходите. Всяко от съответните действия подаване на СД по ЗДДС на Янис 1988" ЕООД за д.п. от м. 12.2014 г. до м. 05.2016 г. и на ГДД по чл. 92 ЗКПО, следва да е било извършено преднамерено, т.е. необходимо е виновно поведение пряк или евентуален умисъл от субекта на отговорността. Влезлият в сила РА от 13.02.2017 г. е относим пряко към установяването на задълженията на дружеството, а не до тяхното събиране. В тази насока е трайната съдебна практика на ВАС, изведена в мотивите на административния съд. Крайното заключение на решаващия съд се споделя като правилно от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд. Липсата на което и да е от предвидените в чл. 19, ал. 1 ДОПК кумулативни условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на И. Ц. за несъбраните задължения за ДДС и ЗКПО от юридическото лице. Като е достигнал до идентични изводи и е отменил издадения РА на основание чл. 21, ал. 1 ДОПК, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. С оглед на отправеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, в полза на И. Ц. следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 3 000 лв. адвокатски хонорар, въз основа на представените договор за правна защита и съдействие 0305/13.03.2024 г., проформа фактура от 06.03.2024 г. и платежно нареждане от 20.05.2024 г. ) Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,