Решение № 7887 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12049/2020 г.

Решение № 7887 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12049/2020 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Киряков срещу Решение № 195 от 11.09.2020 г. на Административен съд (АС) - Сливен по адм. дело № 193/2020 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на И. Киряков срещу Решение УРИ 167000-2762 от 18.05.2020 г. на началника на Районно управление (РУ) – Сливен в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Сливен за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение УРИ 1670 р-114 от 14.05.2020 г. на началника на РУ – Сливен. Касационният жалбоподател - И. Киряков, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е обсъдил направените от него доказателствени искания и представените писмени доказателства. Счита, че е налице несъответствие между изложените мотиви в Решение УРИ-1670 р-114 от 14.05.2020 г. и Решение УРИ 167000-2762 от 18.05.2020 г. за поправяне на очевидна фактическа грешка, от една страна, и приетото за установено от фактическа и правна страна в обжалваното решение, от друга. Излага доводи по съществото относно заявленията му за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба – началникът на РУ към ОДМВР - Сливен, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима- подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че: На 14.05.2020 г. началникът на РУ - Сливен издава Решение УРИ 1670 р-114 по постъпило заявление от страна на И. Киряков, с вх. № 167000-1851 от 31.03.2020 г., за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие. Административният орган е приел, че във връзка със заявление № 167000-6990 от 25.11.2019 г. за съхранение носене и употреба на късо нарезно оръжие от И. Киряков, е постановено решение № 1670 з-2 от 3.01.2020 г. на началника на РУ - Сливен, с което е отказано издаване на разрешение. Срещу Решение № 1670 з-2 от 3.01.2020 г. е постъпила жалба и е образувано адм. дело № 23/2020 г. по описа на АС - Сливен. На 12.05.2020 г. на началника на РУ - Сливен е връчен препис от Решение № 58 от 12.03.2020 г. по адм. дело № 23/2020 г. Решението не е влязло в сила предвид възможността да бъде обжалвано в 14-дневен срок от връчването му. Въз основа на изложените факти, административният орган приел, че поради наличие на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, както и поради наличието на влязъл в сила акт със същия предмет и страни, на основание чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК заявлението, с вх. № 167000-1851 от 31.03.2020 г., следва да се остави без разглеждане и производството да се прекрати. Административният орган констатирал, че на страница втора от решението в частта, съдържаща фактическите и правни основания за издаване на административния акт, наред с правното основание за оставяне без разглеждане - чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК, вследствие на опущение, погрешно е изписано основанието "поради наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни" вместо коректното и съответстващо на цитираната правна норма основание "поради наличие на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна". С оглед на това, на 18.05.2020 г. началникът на РУ - Сливен е издал решение за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1670 р-114, като отбелязал вместо израза: "поради наличието па влязъл в сила акт със същия предмет и страни" да се чете: "поради наличието на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна". С Определение № 152 от 4.06.2020 г., постановено по адм. дело № 193/2020 г. на АС - Сливен е отхвърлена частната жалба на Киряков срещу Решение УРИ 1670 р-114 от 14.05.2020 г. на началника на РУ – Сливен и е оставена без разглеждане жалбата на Киряков против Решение УРИ 167000-2762 от 18.05.2020 г. на началника на РУ - Сливен за поправка на очевидна фактическа грешка, като производството в тази му част е прекратено. С определение № 9310 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 6904/2020 г., Определение № 152 от 4.06.2020 на АС - Сливен е отменено в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Киряков срещу Решение УРИ 167000-2762 от 18.05.2020 г. на началника на РУ - Сливен и в частта, с която е прекратено производството, като делото е върнато на същия съд за разглеждане по същество на подадената жалба. При така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подадената жалба срещу Решение № УРИ 167000- 2762 от 18.05.2020 г. е допустима, като подадена от надлежна страна, в срока за обжалване и срещу акт, подлежащ на обжалване. АС - Сливен е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предвидения в закона срок. В оспорения административен акт, в частта, съдържаща фактическите и правни основания за издаването му, погрешно е изписано правното основание по чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК "поради наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни", вместо коректното и съответстващо на цитираната правна норма основание "поради наличие на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна". Изложените от административния орган мотиви в Решение УРИ 1670 р-114 от 14.05.2020 г. са именно за съществуващо висящо предходно административно производство, а не за съществуване на влязъл в сила административен акт, поради което допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка не води до изменение на волята на органа. Въз основа на това, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Производството по чл. 62, ал. 2 АПК цели да отстрани допуснати от административния орган очевидни фактически неточности във вече постановен акт, които не са свързани с промяна на изразената с него воля. В настоящия случай, след издаване на Решение УРИ 1670 р-114 от 14.05.2020 г. административният орган е констатирал, че в издадения административен акт е допусната очевидна фактическа грешка. Поради това, с оспореното в първоинстанционното производство решение, посочената очевидна фактическа грешка е отстранена. Съдът правилно е установил, че решението е издадено от компетентен орган, тъй като по смисъла на чл. 62, ал. 2 АПК, това е органът, издал първоначалния акт, предмет на поправка. Посочено е правното основание за издаване на решението - чл. 62, ал. 2 АПК, както и обстоятелството, че същото се издава във връзка с допусната грешка в изписването на правното основание - вместо коректното и съответстващото на разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК "поради липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна" е изписано "поради наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни". Видно от Решение УРИ 1670 р-114 от 14.05.2020 г., мотивите на административния орган са именно за съществуващо висящо предходно административно производство, а не за съществуване на влязъл в сила административен акт. Поради това, е налице материалната предпоставка по чл. 62, ал. 2 АПК - несъответствие между действителната воля на органа и нейното външно изразяване в поправения акт. Първоначално изразената воля и фактическите констатации на органа не са променени. С поправката на решението не се формира волеизявление, различно от вече изразеното такова. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,