Решение № 7991 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5997/2014 г.

Решение № 7991 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5997/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Елисавета Илиева Ганчева от гр. София срещу решение № 1457/10.03.2014 г. на АС гр. София по адм. д. № 2472/2013 г., с което е отменена заповед № ДК-14-5/9.01.2013 г. на изпълнителен директор на АГКК издадена на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Претендира се неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Ответникът, изпълнителен директор на АГКК, не взема становище по касационната жалба. Ответниците, Мария Николова Друмева и Константин Василев Друмев не вземат становище по касационната жалба. Ответникът, Стефан Николов Цонев чрез адв. Белчева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд /ВАС/, второ отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за допустима като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна при следните изводи от фактическа и правна страна: С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № ДК-14-5/9.01.2013 г. на изпълнителен директор на АГКК издадена на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. За да отмени решението, съдът е приел, че административният орган е допуснал съществени процесуални нарушения и неправилно е приложил материалния закон. Изводите на АССГ от правна страна са последователни, изградени въз основа на установената фактическа обстановка и се споделят от касационната инстанция. На първо място, правилно съдът е установил, че с решение № 797/17.02.2012 г. по адм. д. № 4255/2011 г. АССГ е отменил заповед № РД-18-3 от 11.01.2011 г., с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрена КК и КР в частта за имоти с идентификатор № 68134.2040.513; 68134.2040.514; 68134.2040.512. Решението е влязло в сила на 3.05.2012 г., като съдът връща преписката на органа за ново произнасяне в тази част. Като основание за издаване на оспорваната в настоящото производство заповед № ДК-14-5/9.01.2013 г. на изпълнителен директор на АГКК е посочено решение № 797/17.02.2012 г. по адм. д. № 4255/2011 г. на АССГ. Горното обосновава извод, че с отмяната на заповед № РД-18-3 от 11.01.2011 г., с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрена КК и КР в частта за имоти с идентификатор № 68134.2040.513; 68134.2040.514; 68134.2040.512, в частта за тези имоти липсва одобрена КК, поради което и в процедура по чл. 53 от ЗКИР същата не може да бъде изменяна. Отмяната на заповед № РД-18-3 от 11.01.2011 г., с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрена КК и КР в частта за имоти с идентификатор № 68134.2040.513; 68134.2040.514; 68134.2040.512, възстановява висящността на процедурата по изработване на КК по чл. 49 от АПК. Вместо да одобри КК в частта по отношение на тези имоти по реда на чл. 49 от ЗКИР и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение на АССГ по адм. д. № 4255/2011 г. АССГ, изпълнителният директор на АГКК издава оспорваната заповед № ДК-14-5/9.01.2013 на основание и в процедура по чл. 53 от ЗКИР, като при неодобрена първоначална КК издава акт относно нейното изменение. Така посочения порок относно правната квалификация на издадения акт във връзка с процедурата по издаване на същия, е достатъчно основание за отмяна на заповед № ДК-14-5/9.01.2013 г. на изпълнителен директор на АГКК, както правилно е постановил своя съдебен акт АССГ. По отношение на спора за нанасянето на границата между съседните имоти в процедура по първоначално одобряване на КК, същият е решен с влязло в сила съдебно решение по адм. д. 4255/2011 г. на АССГ, като спорът между страните не следва да бъде пререшаван, а следва да се изпълни съдебния акт, задължителен за административния орган. Тъй като не са налице отменителни основания по чл. 209 от АПК, обжалваното решение № 1457/10.03.2014 г. на АС гр. София по адм. д. № 2472/2013 г. следва да бъде оставен в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,