Решение № 4879 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7123/2012 г.

Решение № 4879 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7123/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) против решение № 1918 от 9.04.2012 г., постановено по адм. дело № 8849/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяната му и постановяване на нов съдебен акт, с който жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът Станислав Василев Славов оспорва касационната жалба в писмен отговор и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени доводите в жалбата и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед рег. № 3973/28.09.2011 г. на директора на ГДГП, с която на Станислав Василев Славов - старши инспектор, категория В, началник група "Автомобилна и инженерна техника" (АИТ) от сектор "Логистика" на РДГП - Кюстендил, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), при спазване на процедурата по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и в сроковете, установени в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, но същата е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. По тези съображения обосновава извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като постановен при съществено нарушение на административно-производствените правила и го отменя на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за издаване на оспорената заповед от компетентен орган. Дисциплинарното производство е проведено при спазване на изискванията на ЗМВР и ППЗМВР, като наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не е спазена предписаната от закона форма - нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК, което е самостоятелно основание за нейната отмяна. Заповедта не съдържа всички изискуеми реквизити съгласно изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В нея не са посочени конкретните обстоятелства, при които са извършени нарушенията. В оспорената заповед е прието, че Славов извършва две нарушения: 1. Във връзка с командировани за периода от 4.10.2010 г. до 7.10.2010 г. служители от РДГП - Кюстендил с описан с автомобил, в пътната книжка № 112923 неправилно е отразено, че на 5.10.2010 г. автомобилът се е намирал в база Микрево, а реално служебният автомобил е в гр. Сандански и 2. Към 19.07.2011 г. в РДГП - Кюстендил е разрешено на 55 служители да управляват служебни автомобили, като не са уточнени конкретните моторни превозни средства. В заповедта не са изложени мотиви в какво точно се изразяват действията на служителя и неговото участие в констатираните нарушения. Макар че в заповедта са посочени нарушени правни норми от Инструкция рег. № Iз-83/1994 г., както и т. 5 от основните права и задължения в специфичната длъжностна характеристика, не са посочени конкретните служебни задължения, които не са изпълнени от Славов, кога, на какво основание и какви конкретни действия по контрол на отчетността по експлоатацията на техниката е следвало да осъществи. Същото се отнася и за второто нарушение - липсва конкретизация по отношение на задълженията на служителя, свързани с разрешаване ползването на служебни автомобили от 55 служители. Правилно съдът приема, че данни за мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено второто нарушение не могат да бъдат извлечени и от доказателствата, приложени по делото с административната преписка. Описание на дисциплинарното нарушение, извършено от Славов не се съдържа и в справката, посочена в оспорената заповед. Жалбоподателят е наказан за неизпълнение на служебни задължения и на цитираната инструкция, квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като нарушение по чл. 224, ал. 1, и ал. 2, т. 1 от ЗМВР, изразяващо се в небрежност в служебната дейност и лошо изпълнение на заповед съгласно чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР, без да е конкретизирано какво служителят е бил длъжен да направи и съответно какво не е направил. При така констатираните недостатъци правилно съдът приема, че оспорената заповед не съдържа всички задължителни реквизити, поради което е немотивирана. Действително няма пречка мотивите на административния орган да са изложени и в друг документ, предхождащ издаването на акта (в този смисъл ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., т. 7). В дисциплинарните производства по ЗМВР такъв подготвителен акт представлява обобщената справка, както и становището на назначената комисия, извършила проверката. В случая в приложените по делото такива също не се съдържа каквото и да е описание на дисциплинарното нарушение, извършено от Славов с посочване на конкретни негови действия или бездействия. Постановяването на заповедта в нарушение на предписаната от закона форма е основание за нейната отмяна като незаконосъобразна. Изложените фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание, липсата на посочване на конкретни действия на служителя и нарушени негови задължения не обосновават извършване на описаното нарушение. Ето защо като прави извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, първоинстанционният съд постановява решение, което е в съответствие с материалния закон и е обосновано. Изложените в касационната жалба обстоятелства по своята същност не представляват касационни доводи, а с тях процесуалният представител на касатора прави опит да мотивира оспорената заповед в настоящото производство, което е недопустимо. По тези съображения направените възражения не следва да бъдат обсъждани. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,