Решение № 5651 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13672/2011 г.

Решение № 5651 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13672/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на началника на Митница - Югозападна, чрез процесуалния си представител мл. юрк. К. Андонова и "Сенсо Мода" ЕООД - гр. София чрез пълномощника си адв. М. Айдарова срещу решение № 1097/13.07.2011 г., постановено по адм. дело № 121/2011 г. по описа на Благоевградския административен съд. Началникът на Митница - Югозападна обжалва съдебното решение в частта, в която е отменено решение № 1000-0122/23.11.2009 г. на началника на Митница - Кулата (с правоприемник касатора) за размера над 292.51 лв. ДДС, ведно със законната лихва върху сумата над този размер. Релевира оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, обосноваващи тези оплаквания, иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне жалбата на "Сенсо Мода" ЕООД. Ответникът по тази касационна жалба "Сенсо Мода" ЕООД - гр. София не взема становище. "Сенсо Мода" ЕООД - гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Мариана Айдарова, обжалва решението на съда в отхвърлителната част на жалбата, като се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба началникът на Митница - Югозападна, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на "Сенсо Мода" ЕООД и неоснователност на жалбата на Началника на Митница - Югозападна. Върховният административен съд, Осмо отделение, в настоящия си състав, счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Производството пред Благоевградският административен съд е повторно и в изпълнение указанията дадени с Решение № 2378/16.02.2011г., постановено по адм. д. № 10233/2010 г. по описа на ВАС, първо отделение, с което е отменено изцяло решение № 324/30.06.2010 г., постановено по адм. дело № 161/2010 г. по описа на Благоевградския административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Дадени са указания да бъде обсъдено приетото по делото заключение на ССЕ, поради неправилния извод на съда за липса мотиви и правно основание в обжалвания акт за определените допълнително публични задължения. Предмет на обжалване при повторното разглеждане пред АС, по жалба на "Сенсо Мода" ЕООД е било решение № 1000-0122/23.11.2009 г. на началника на Митница - Кулата за определен размер на ДДС по ЕАД 07BG005400H0039726/H-3972/20071112 за осъществен внос на дамски блузи от синтетика - 5429 бр. и дамски блузи от памук - 4650 броя от Македония, придружени със сертификат EURO-1 № А0373942/10.11.2007 г. с допуснато свободно обръщение и крайна употреба с предмет на доставка за друга държава - членка на ЕС - Германия, в размер на 4 698,75 лева представляващи ДДС по вноса, ведно със законните лихви към 23.11.2009г. в размер на 1351,14 лева. Констатациите в оспорения административен акт са въз основа на проверка в рамките на последващ контрол на "Сенсо Мода"ЕООД относно законосъобразността на действията при поставяне на стоките под режим едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба за периода от 1.06.2007 г. до 28.05.2008 г. При проверката е установено, че за внесените по т. 1.1.1 и т.1.1.2 стоки на режим едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка /код 4200/, по т. 1.1.1 не са налице необходимите по чл. 45, ал.1 ,т. 1 ППЗДДС документи , вр. чл. 53 ал. 2 от ЗДДС, като не е издаден от дружеството протокол по чл. 50, ал. 1 ППЗДДС във връзка с чл. 57, ал. 4 ЗДДС, съгласно приложение № 3 от докладната записка, и по т.1.1.2 че издадените КИ, са в нарушение на чл. 45 и чл. 46 от ППЗДДС, вр. чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, съгласно Приложение № 6 от докладната записка. По т.1.1.1 първоинстанционният съд е приел, че с процесното ЕАД "Сенсо Мода" ЕООД е внесло от Македония дамски блузи от синтетика - 5429 бр. и дамски блузи от памук - 4650 броя , при допуснат митнически режим свободно обръщение и крайна употреба, предмет на освободени от ДДС доставки, тъй като след вноса им от Македония те са въведени в държава-членка на ЕС. За безспорно съдът е възприел, че за внесените стоки дружеството е издало 9 броя фактури за последваща продажба, към крайни потребители в Германия, всички от дата 10.11.2007г. при което доставката е декларирана като освободена от ДДС. От приложената по делото ЧМР товарителница е установено получаване на стоката в Германия от получател , както и че е налице пълно съответствие в данните на доставените от Македония стоки по фактура № 60/10.11.2007г., с тези изпратени в Германия. От експертизата е установено, че в Приложение 6 от доклада са посочени общо 11 броя кредитни известия, като само 8 от тях са относими към процесния ВОД. От заключението, съдът е приел, че въз основа на издадената проформа фактура № 282/ 10.11.2007г., впоследствие са издадени 3 броя продажни фактури 243, 350, 352, с изключение на два броя артикула, които не са фактурирани. Тези фактури не са представени в хода на проверката, но съдът е приел, че следва да бъдат кредитирани, тъй като са свързани с предмета на спора, предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, поради което и въпреки, че проформа-фактурата не отговаря на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, т.е. не представлява документ по смисъла на чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС, вр. чл. 114 от ЗДДС, то следва да се приеме, че е налице ВОД по издадените 3 броя фактури. За двата броя артикула, които не са фактурирани съдът е приел, че е дължим ДДС, в размер на 8,21 лева, посочен в заключението на вещото лице. По точка 1.1.2 във връзка с приетите по делото кредитни известия съдът е приел, че съпоставяйки кредитни известия №№ 67, 72, 87, 103, 104, 157 и 262 с приложените по делото фактури се установява, че с издаване на КИ се намалява количеството на стоките предмет на износните фактури, поради което с издаването им се разваля доставката по отношение на посочените в тях стоки и ДДС е дължим от вносителя на необщностна стока на територията на страната, на основание чл. 16, ал. 1, вр.чл. 83, ал. 1 от ЗДДС. Общия размер по посочените КИ е 284,30 лева, съгласно заключението на вещото лице и в тази част правилно е начислен допълнително ДДС. Неправилно според съдът АО е изчислил допълнително ДДС върху три боря КИ, които видно и от заключението на вещото лице са неотносими към процесния ВОД, тъй като са свързани с фактури, които не са предмет на процесното ЕАД, поради което незаконосъобразно е начислен ДДС в размер на 1787,48 лева. Относно КИ № 784, издадено към ф-ра № 202, съдът е приел, че неправилно е прието от АО, че е анулирана доставката, тъй като същото е във връзка с редуциране на цената, поради което неправилно е определен допълнително ДДС в размер на 364,88 лева. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Решението е обосновано с приетите по делото доказателства и данните съдържащи се в тях и изводите на съда са в съответствие с установените по делото факти, включително и приета ССЕ. Спорът по делото се свежда до това, дали проформа-фактурата е документ по смисъла на чл. 45 от ППЗДДС и дали с издаване на кредитните известия се разваля част от описаната по-горе доставка и не се дължи ДДС. По жалбата на Началникът на Митница - Югозападна: От изложените доводи се установява, че същата е само по т.1.1.1 от решението на АО. Първият документ, удостоверяваш извършването на вътреобщностна доставка е фактура за доставката, в която е посочен издаденият от друга държава членка идентификационния номер по ДДС на получателя (чл. 45, т. 1, б "а"от ППЗДДС). Реквизитите, които следва да съдържа фактурата са изчерпателно изброени в чл. 114 от ЗДДС. Установено е, че за два артикула от стоките, предмет на вносната фактура № 60/10.11.2007г. липсва фактура за продажба към клиент в друга държава-членка. Представената по делото проформа-фактура не отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 2, т. 5, т. 8 и т. 12 от ЗДДС. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, правилно съдът е приел за установено, че по издадената проформа-фактура, впоследствие са издадени 3 броя продажни фактури, с изключение на 2 бр.артикула, които не са фактурирани. Следователно, единствено за стоките, включени в проформа-фактурите, за които в последствие не са издаден фактури към купувачи в друга държава - членка, посочените 2 бр., не е налице първия изискуем се от чл. 45 от ППЗДДС документ и законосъобразно съдът е приел, че е дължим ДДС, в размер на 8,21 лева, предвид заключението на вещото лице. Действително в хода на последващата проверка от митническите органи са изискани всички относими към процесния ВОД доказателства, като кредитираните от съда 3 броя фактури, издадени въз основа на Проформа фактура № 282 не са били представени, но така както е приел АС, същите са били отразени в счетоводството на дружеството и АО е следвало да се съобрази с тях при изследване на предпоставките на чл. 45, т. 1 от ППЗДДС. Видно от същите фактури е, че са издадени в периода 2007-2008 г., т.е. преди издаването на оспореното решение. Неоснователен е довода в касационната жалба, че две от процесните 3 броя фактури са издадени през м. 01.2008г., т.е. след изтичане на календарния месец, следващ календарния месец през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54 от ЗДДС, с изтичането на който данъка по вноса става изискуем от вносителя - "Сенсо мода" ЕООД. Съгласно чл. 123, ал. 1 и 2 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице е длъжно да води подробна счетоводна отчетност и регистър на стоките, за нуждите на контрола, която е достатъчна за установяване на задълженията му по ЗДДС. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС освободен от данък е вносът на стоки, когато са налице едновременно следните условия: а) вносителят е регистрирано по този закон лице; б) в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка; в) вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. В конкретния случай съгласно чл. 46, ал. 4 от ППЗДДС когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от прилагането на ал. 1 и 2 чрез анулиране на протокола по ал. 2. За анулирането не се издава нов протокол. В процесния случай Протокола по чл. 46 ал. 2 от ППЗДДС е следвало да бъде издаден до 15.01.2008 г., а фактурите са издадени на 18.01.2008 г. и по силата на ал. 4 е следвало протокола да бъде анулиран и коригиран резултата за същия данъчен период, поради което и при наличие на предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, правилно съдът е приел, че процесните 3 броя фактури следва да бъдат кредитирани и същите установяват наличието на предпоставките по чл. 45, ал. 1, т. 1 от ППЗДДС. По първата от кумулативните предпоставки на т. 6, ал. 1, чл. 58 на ЗДДС, органът не спори, че дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, като по изпълнението на втората е видно, че при оформяна не документите за вноса, е декларирал, че стоките са предназначени за крайна употреба в Германия. Относно третата от предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 6, б."в" от ЗДДС, вносителят е осъществил последваща вътреобщностна доставка, за което e представил документите по чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика -регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В случая не е спорно за митническите власти, че получателите на стоките са регистрирани за целите на ДДС в Германия. Стоката е транспортирана от територията на страната до територията на Германия, видно от представените и заверени в клетка 24 международни товарителници /ЧМР/. Основанието за освобождаване на вноса от ДДС при условията на чл.58, ал.1, т.6 от ЗДДС е реално осъществена доставка на стоките на територията на Общността. В този смисъла е Решение № 8896/21.06.2011г., постановено по адм. д. № 16081/11 г., по описа на ВАС, първо отделение, в което въпреки, че не се съдържат конкретни доводи се установява, че са обсъждани 28 бр. фактури, издадени по проформа фактури № 202, 206 и 208, както и копие от дневниците за продажби за месеците 11.12.2007 г. и 01.04.2008 г. По жалбата на "Сенсо мода" ЕООД: По отношение на представените по делото кредитни известия, съдът е кредитирал заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. Действително в тези кредитни известия не е посочено към коя фактура са издадени, както е установило и вещото лице, но след прецизен анализ на вида на стоките описани в КИ, количествата и контрагентите по тях, се установява, че същите могат да се обвържат с процесния ВОД и в тази насока установеното не се оспорва. Спорен е момента относно приетото от съда досежно извършената съпоставка от съда на кредитни известия №№ 67, 72, 87, 103, 104, 157 и 262 с приложените по делото фактури от която е приел, че с издаване на КИ се намалява количеството на стоките предмет на износните фактури, поради което с издаването им се разваля доставката по отношение на посочените в тях стоки и ДДС е дължим от вносителя на необщностна стока на територията на страната, на основание чл. 16, ал. 1, вр. чл.83, ал. 1 от ЗДДС. Общия размер по посочените КИ е 284,30 лева, съгласно заключението на вещото лице и в тази част правилно е начислен допълнително ДДС. По делото няма спор, че стоката е транспортирана от територията на страната до територията на Германия, видно от представените и заверени в клетка 24 международни товарителници /ЧМР/. С издаването на кредитни известия към фактурите, във връзка с развалянето на доставката по смисъла на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, последната не може да се третира като осъществена вътреобщностна доставка. Основанието за освобождаване на вноса от ДДС при условията на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС е реално осъществена доставка на стоките на територията на Общността. С издаването на кредитни известия, с което се намалява количеството по доставката, т.е. се анулира продажбата на тези стоки към краен потребител в Германия, ДДС е дължимо от вносителя. Това е така, доколкото облагането с ДДС при вътреобщностните сделки е в страната на потребление на стоката - чл. 84 от ЗДДС, но при последващо анулиране на сделката с издаване на кредитно известие, ДДС е дължимо от вносителя на необщностните стоки на територията на страната - чл. 16, ал. 1 вр. чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, в случая от "Сенсо Мода" ЕООД, поради което като е достигнал до същия извод АС е постановил правилно решение. По аргумент от чл. 115, ал. 3 данъчно кредитно известие се издава или когато се намали данъчната основа на доставката, или когато се развали сделката. В конкретния случай не са налице данни по делото, от които да се направи извод, че е изменена чрез намаляване продажната цена на стоките по посочените КИ. При липсата на такива доказателства, съществуването на КИ може да се обоснове, както правилно е приел и съда, с наличието на втората хипотеза. Същата е възможна или при недоставяне на стоките или част от тях, за които е издадена фактурата, или при отказ те да бъдат приети като изпълнение на договора, поради наличие на дефекти в тях. Обстоятелството, че липсват данни част от стоките по фактурите, да са върнати от контрагентите обратно на "Сенсо мода" ООД е ирелевантно за преценката, налице ли е разваляне на договора, или не за част от фактурираните стоки. Връщането на даденото по договор са действия, последващи развалянето на сделката, които зависят изцяло от волята и преценката за целесъобразност на доставчика, поради което са неоснователни доводите в тази насока в касационната жалба. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,