Решение № 1568 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11729/2008 г.

Решение № 1568 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11729/2008 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов НАЧАЛНИКЪТ на РДНСК Кюстендил и община Дупница са обжалвали поотделно решението от 18.07.2008 г. по адм. д. № 47/08 г. на Кюстендилския административен съд, с което е отменена заповед от 10.01.2008 г. на началника и потвърденото с нея разрешение за преместване на стена между баня и спалня и възстановяване на вентилационен въздухоотвод в етажна собственост. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК. ОТВЕТНИКЪТ НИКОЛА НИКОЛОВ оспорва касационните жалби, останалите ответници по тях не са взели становища, прокурорът дава заключение, че са неоснователни. 1. След като по повод на касационните жалби, подадени в срок, служебно провери допустимостта на обжалваното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо в частта, в която е постановено спрямо общината. Съдебното оспорване на административни актове е средство за решаване на спорове между гражданите и организациите, от една страна, и администрацията от друга, а не между държавни органи в това им качество - чл. 120 КРБ, чл. 147, ал. 1 АПК. Поради това главния архитект не може да обжалва заповедта по чл. 216, ал. 5 ЗУТ, нито да участва в делото по обжалването й - чл. 153, ал. 1 АПК вр. чл. 215 ЗУТ, включително да бъде процесуално субституиран от общината по реда на чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Решението в тази част следва да бъде обезсилено. 2. Касационната жалба на началника на РДНСК срещу решението в останалата му, допустима част, е неоснователна. Установено е, че строителното разрешение е било издадено въз основа на съгласуван инвестиционен проект - заснемане за узаконяване, с цел привеждане на строежа в съответствие с проекта. За разлика от чл. 148, ал. 1 ЗУТ, специалната норма на § 184, ал. 7 ЗИДЗУТ(ДВ, бр. 65/03 г.), уреждаща хронологично процедурата по узаконяване, не предвижда издаването на разрешение за привеждането на незаконния строеж в съответствие с проекта - заснемане. Строителните работи по привеждането се извършват само въз основа на съгласувания проект и се санкционират с акта за узаконяване след заплащане на дължимите глоби и такси. Нормата на § 184, ал. 11 ЗИДЗУТ, на която се позовава касаторът, изисква строително разрешение по общия ред за незавършените части на строежа, т. е. за тези, които не са предмет на узаконяването, а го следват. Само на това основание разрешението за строеж и потвърждаващата го заповед са подлежали на отмяна (разрешението, впрочем, не е могло да бъде и обжалвано отделно от инвестиционния проект - чл. 216, ал. 1, т. 2 ЗУТ.). Отменителното решение е правилно по резултата си и следва да остане в сила, макар чл. 148, ал. 7 ЗУТ да е действително неприложим в процедурата по узаконяване, както основателно сочи касаторът. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд