Решение № 11666 от 28.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3392/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу Решение 310/19.01.2023 г. на Административен съд София - град (АССГ) постановено по административно дело 9394/2022 г. С обжалваното решение е отменена Заповед 513з-8455/30.09.2022 г., издадена от директора на СДВР, в частта ѝ по т. 2, с която младши инспектор А. Алексиев младши автоконтрольор I степен в 02 група Специализирана група за контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия на 02 сектор Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия към отдел Пътна полиция при СДВР е временно отстранен от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебна карта, личния знак и служебното оръжие, както и Заповед 513з-10418/30.11.2022 г., издадена от директора на СДВР, с която е изменена първата заповед и срокът на отстраняването е удължен до 31.12.2022 г. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, поради необоснованост и противоречието му с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и в съдебно заседание, моли обжалваното решение да се отмени и да се потвърди законосъобразността на двете заповеди. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Касационният жалбоподател се представлява от гл. юрк. Виденов и юрк. Панайотова. Ответникът по касация А. Алексиев, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да се остави в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът по касация се представлява от адв. Алексиева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспорените заповеди са издадени от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Според първоинстанционния съд е установено наличието на първата от двете кумулативно необходими предпоставки по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, но по отношение на втората предпоставка, в Заповед 513з-8455/30.09.2022 г. на директора на СДМВР няма изложени обективни данни служебното положение на Алексиев да затрудни разкриването на обективната истина. Приел е, че не е спазен и срокът на отстраняването по чл. 214, ал. 3 ЗМВР, който е до два месеца, като в първата заповед липсва посочване на такъв. Според съда с втората Заповед 513з-10418/30.11.2022 г. се удължава срока за отстраняването на служителя Алексиев с още един месец, като предвид липсата на първоначално определен срок не може да се предполага, че отстраняването е било само за срок от един месец. Съдът е посочил, че не е спазен принципа за съразмерност по чл.6 АПК, като засягането на правата и законните интереси на жалбоподателя чрез издаване на процесните заповеди, не е съобразено с целта, за която актът е издаден, и приложената мярка засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото. Решението е неправилно. Правното основание за издаване на Заповед 513з-8455 от 30.09.2022г. в оспорената й част, е разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, според която държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Противно на възприетото от първоинстанционния съд в процесния случай материалноправните предпоставки за временно отстраняване на младши инспектор А. Алексиев са изпълнени. Временното отстраняване от длъжност е извършено от органа, образувал дисциплинарното производство срещу служителя на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР, при наличие на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР- деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение. Временното отстраняване от длъжност е мотивирано с част от съображенията изложени в предложението за образуване на дисциплинарно производство, а именно: във връзка с изпълняваната длъжност като служител в СДВР, младши инспектор Алексиев би могъл да се сдобие със служебна информация във връзка с воденото разследване и да получи достъп до лични данни и адреси на свидетели по случая, на които да окаже съдействие и по този начин да затрудни разследването. Тези мотиви кореспондират с необходимостта в хода на дисциплинарното производство да се събират доказателства, вкл. такива по смисъла на чл. 44 АПК - сведения от неучастващи в производството лица, включително от други полицейски служители, които в момента на извършване на проверката на водача на МПС на 19.08.2022 г. не са били на смяна. Това означава, че служебното положение на Алексиев би затруднило разкриването на обективната истина при провеждането на образуваното срещу него дисциплинарно производство в смисъл, че предвид заеманата длъжност, същия е възможно да извърши действия в качеството му на полицейски орган, с които да окаже въздействие върху свидетели и манипулира служебна информация като по този начин създаде пречки за разкриване на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Изложените мотиви за временното отстраняване покриват законовия минимум, за да се приеме, че заповедта е мотивирана. Срокът за отстраняване от длъжност е кратък - два месеца, поради което мярката е пропорционална и не засяга правото на труд на служителя в по-голяма степен от най-необходимото за целта. Непосочването на срок в Заповед 513з-8455 от 30.09.2022 г. не влече като последица нейната незаконосъобразност. Предвид издаване на последващата заповед - на 30.11.2022 г., с която е удължен срока за отстраняването на служителя до 31.12.2022 г. е видно, че е спазен законоустановения срок, съгласно нормата на чл.214, ал.3 ЗМВР. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Липсата на посочен срок на временното отстраняване е нарушение, но в конкретния случай, от мотивите на втората заповед, може да се приеме, че то не е съществено. Липсват твърдения и данни служителят да е бил отстранен от работа за време извън законовоустановеното. Неправилно АССГ е приел за нарушен принципа за съразмерност. Заповед 513з-8455/30.09.2022 г. на директора на СДВР в оспорената й част, е издадена в съответствие с целите на приложимата материалноправна норма - осигуряване разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК се постанови друго по съществото на спора, с което жалбите срещу Заповед 513з-8455/30.09.2022г. и Заповед 513з-10418/30.11.2022 г., двете издадени от директора на СДВР да се отхвърлят като неоснователни. Представената пред настоящата инстанция Заповед 513з-2191/16.03.2023 г. на директора на СДВР за прекратяване на дисциплинарното производство, образувано със Заповед 513з-8455/30.09.2022 г. не променя крайния резултат, тъй като прекратяването на дисциплинарното производство, не влече като последица незаконосъобразност за заповед за временно отстраняване от длъжност. Към датата на издаване на процесните заповеди материалноправните предпоставки на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР са били налице. Предвид изхода на спора на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две съдебни инстанции - юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200 лв. (по 100 лв. за всяка инстанция) и платена държавна такса за касационната инстанция в размер на 70лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, пето отделение