Решение № 3423 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12385/2011 г.

Решение № 3423 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12385/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от "Деиц" ЕООД - гр. София, чрез адвокат Веселин Станчев, против решение № 3737/25.07.2011 г. по адм. дело № 9388/2010 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № РД-09-637/29.11.2010 г. на кмета на район "Надежда" при Столичната община, с която на основание чл. 65, ал. 1, алтернатива първа от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е разпоредено изземването по административен ред на имот - частна общинска собственост, държан от него без правно основание, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от процесуалния си представител адвокат Станчев, който от негово име поддържа касационната жалба на изложените в нея касационни основания. Ответникът - кметът на район "Надежда" при Столичната община, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но представя писмено становище, в което оспорва основателността на касационната жалба и представя писмено доказателство - акт за частна общинска собственост № 1698 от 04.05.2010 г. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 218 от АПК, като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество, е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон и че то е необосновано. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за безспорно, че между страните е имало сключен валиден срочен договор за наем от 15.07.2004 г. по отношение на процесния недвижим имот - частна общинска собственост, който е бил продължен за последен път със споразумение от 07.10.2008 г. до провеждането на конкурс и избор на наемател, но не по-късно от 30.09.2010 г. След проведен конкурс е бил избран нов наемател на имота, за което жалбоподателят е узнал. С писмо № СД-9400-250/14.10.2010 г., получено от жалбоподателя по негови признания на 19.10.2010 г., ответникът уведомил жалбоподателя, че срокът на договора за наем е изтекъл и поканил последния доброволно да предаде държането на процесния имот. Жалбоподателят не изпълнил тази покана и ответникът издал оспорената заповед, с която на основание чл. 65 от ЗОбС разпоредил неговото принудително изземване. Съдът е приел още, че жалбоподателят неоснователно се е позовавал на възникнало в негова полза "право на задържане". Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. От представените по делото и в настоящото съдебно производство доказателства е било установено по безспорен начин, че процесният недвижим имот е частна общинска собственост и че по отношение на него между страните са съществували срочни наемни правоотношения, чийто срок е изтекъл на 30.09.2010 г. След обстоен анализ на представените по делото доказателства и проведено задълбочено съдебно производство, при спазване на съдопроизводствените правила, съдът правилно е приел, че към момента на издаване на обжалваната заповед жалбоподателят действително е държал процесния общински недвижим имот без правно основание, тъй като правното основание, на което го е държал - договорът за наем от 15.06.2004 г., е бил срочен и срокът по него е изтекъл, и няма друго правно основание, на което той да го владее или държи. Следователно като е констатирал, че жалбоподателят държи общински недвижим имот без правно основание, съдът правилно и в пълно съответствие със закона е преценил, че кметът на общината правилно е приложил принудителната мярка на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС по отношение на него и е отхвърлил жалбата му против оспорения административен акт като неоснователна. От изложеното дотук следва, че касационната жалба е неоснователна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,