Решение № 13856 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13588/2010 г.

Решение № 13856 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13588/2010 г., V о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Жиел" ЕООД- гр. София срещу решение № 2488 от 21.07.2010 г. на Административен съд - София град, 13-ти състав, постановено по адм. д. № 2841/2010 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № КА-164/24.03.2010 на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", в частта му, в която е отказан достъп до обществена информация по т. 3 и т. 4 от заявление вх. № Р-66/9.03.2010 г. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост. Решението в обжалваната му част не съдържало фактически и правни основания. Не можело да се приеме, че заповедта е мотивирана с мотиви, съдържащи се в справката - елемент от административната преписка, тъй като последната не била подписана от председателя на ДА "НС". Неправилно съдът бил приел, че исканата информация по т. 3 и 4 от заявлението на дружеството - жалбоподател не е обществена по смисъла на чл. 2 от Закона за достъп до обществена информация. Исканата информация била вече оповестена устно от представител на ДАНС на заседание на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и МГ, проведено на 8.12.2008 г., поради което информацията била обществена по смисъла на ЗДОИ. По тези и други, подробно развити в жалбата съображения, касаторът моли обжалваното съдебно решение на АССГ да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Ответникът, председателят на ДАНС чрез процесуалния си представител експерт Ганчева оспорва касационната жалба и поддържа становище за неоснователност на същата по съображения, подробно изложени в писмения отговор на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно АССГ е приел, че се касае за служебна информация относно оперативната подготовка на решенията на Междуведомствения съвет към МС по чл. 11, ал. 3 от Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, поради което няма самостоятелно значение и достъпът до нея може да бъде ограничен по смисъла на ЗДОИ. Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Жиел" ЕООД - София срещу Решение № КА-164/24.03.2010 на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", в частта му, в която е отказан достъп до обществена информация по т. 3 и т. 4 от заявление вх. № Р-66/9.03.2010 г. По делото пред АССГ са представени доказателства за това, че след провеждане на заседание на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната при МС от 08.12.2008 г. е последвал мълчалив отказ на същия орган по заявление на "Жиел" ЕООД за снабдяване с лиценз за транспортиране на оръжия. Същият мълчалив отказ е обжалван пред АССГ, за което е образувано адм. д. № С-29/2009 г., приключило с решение от 13.07.2009 г., с което мълчаливият отказ е отменен с указания за произнасяне с мотивиран акт. По повод отказа на междуведомствения съвет към МС от 8.12.2008 г. да предостави на жалбоподателя лиценз за транспортиране на оръжие, жалбоподателят е поискал от председателя на ДАНС със свое заявление вх. № Р-66/09.03.2010 г. достъп до обществена информация по въпроси, формулирани в 4 точки. Видно от решение № КА-164/24.03.2010 г. председателят на ДАНС е предоставил на заявителя исканата от него информация по т. 1 и 2 от заявлението и е отказал достъп до информацията по т. 3 и 4 от същото заявление. Отказът е мотивиран в справка, съставляваща елемент от административната преписка по издаване на оспореното решение, с позоваване на разпоредбата на 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ във вр. с чл. 36, ал. 7 от ЗДАНС. Исканата по т. 3 и т. 4 от заявлението информация, отказана с обжалваното решение, е следната: иска се копие от писменото становище или писменото решение на председателя на ДАНС, съгласно което на "Жиел" ЕООД следва да се откаже издаването на лиценз за транспортиране на оръжие, ведно с причините за този отказ, както и трите имена и ЕГН на лицето, което по твърдение на представителя на ДАНС, участвал в заседанието на Междуведомствения съвет при МС от 8.12.2008 г., било "съпричастно към дейността на организирани престъпни групи, осъществяващи трафик на наркотици и оръжие" и с което управителят на дружеството - жалбоподател бил в близки връзки и контакти, както и информация в какво се изразяват тези връзки и контакти. АССГ е приел, че решението на председателя на ДАНС в частта, в която е отказан достъп до исканата информация е правилно, а жалбата срещу него - неоснователна, поради което е отхвърлил същата. За да стигне до този резултат, първоинстанционният съд е приел, че информацията по т. 3 и т. 4 от заявлението не е обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ (поне не и в частта, касаеща трите имена и ЕГН, както и други индивидуализиращи данни за това лице, което било във връзки със собственика на "Жиел" ЕООД) - от една страна, а от друга страна - съставлява служебна информация по см. на 11 от ЗДОИ и дори класифицирана такава по см. чл. 26, ал. 1 от ЗЗКИ. Съдът е мотивирал решението си с разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, съгласно която основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени в закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Исканата информация според съда е такава по оперативната подготовка на окончателния административен акт - тя е мнение, становище по повод решение на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и МГ към МС за издаване или отказ да се издаде лиценз и няма самостоятелно значение по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ . Едновременно с това исканата информация може да бъде отказана законосъобразно и на основание чл. 36, ал. 7 от ЗДАНС като такава, от предоставянето на която може да възникне опасност за националната сигурност, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на агенцията. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. При постановяване на решението Административен съд - София град не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел, че решението на председателя на ДА "НС" е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с ЗДОИ и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на обстоятелството, че обжалвания пред него административен акт бил немотивиран - липсвали фактически и правни основания за издаването му. Правилно и в съответствие с установената съдебна практика АССГ е приел, че мотивите на обжалвания изричен отказ се съдържат в приложената към същото справка - отказът е мотивиран с разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ и чл. 36, ал. 7 от ЗДАНС. На тази база правилен и обоснован е извода на АССГ за постановяване на административния акт в съответствие с действалите към датата на издаването му материалноправни разпоредби. Правилно първоинстанционният съд е приел, че отказът да се предостави достъп до исканата по т. 3 и т. 4 от заявлението информация е законосъобразен, тъй като информацията по т. 3 попада под действието на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, а информацията по т. 4 от заявлението съставлява "друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон" - това е защитената информация по см. на чл. 36, ал. 7 от специалния ЗДАНС. И в двата случая - както, когато информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения, становища) по см. на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ (каквато е информацията по т. 3 от заявлението), така и когато при предоставяне на исканата информация би възникнала опасност за опазването на информацията, квалифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информация или негласните методи и средства за нейното събиране и предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на агенцията по чл. 36, ал. 7 от ЗДАНС (каквато е информацията по т. 4 от заявлението) - е налице една от хипотезите на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, обуславящи законосъобразността на постановения изричен отказ. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че информацията по т. 3 от заявлението касае самия жалбоподател, поради което няма характеристиките на "обществена информация" по смисъла на ЗДОИ. Информацията по т. 4 от заявлението, освен че законосъобразно не е разкрита по изложените от АССГ съображения, не подлежи на разкриване по ЗДОИ и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ. С нея се искат данни за трите имена, ЕГН и гражданскоправния статус на физическо лице, което е искане за достъп до лични данни. Съгласно императивната разпоредба на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ този закон не се прилага за достъпа до лични данни. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,