Решение № 4548 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8938/2011 г.

Решение № 4548 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8938/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Пейо Илиев Тачев от гр. Пазарджик срещу решение № 271 от 30.05.2011 г. по адм. д. № 176/2011 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу отказ рег. № 3-335/8.12.2010 г. на началника на РУП гр. Пазарджик за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване и пренасяне на късо огнестрелно оръжие за самоохрана. Излагат се касационни основания за нарушения на съдопроизводствените правила, че съдът не е обсъдил доводите в жалбата и в писмената защита, не са преценени свидетелските показания, неправилно е било отхвърлено искането за разпит на свидетел, като по този начин не му е дадена възможност да докаже твърденията си. Жалбоподателят заявява, че е титуляр на разплащателна сметка, в която постъпват суми от продадената от него селскостопанска продукция и субсидии от Държавен фонд "Земеделие" от която сметка единствено земеделския производител може да тегли суми, необходими за закупуване на семена и материали и за заплащане на извършени селскостопански работи от физически лица и търговци. Повечето лица на които плаща не разполагат с банкови сметки и разплащането с тях става в брой. Като земеделски производител пренася значителни количества пари, които пренася до лицата на които трябва да плати и е реална опасността да бъде нападнат и ограбен. Парите се носят на места отдалечени от населените места /производствени земи и др./ поради което опасността е още по-голяма. След прекратяване на сключения договор за охрана през месец юни 2009 г. охранява самостоятелно земеделските площи, поради което е поискал издаването на разрешение за закупуване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие. Жалбоподателят счита, че плащането на такси за преводи, депозирането на суми за откриване на банкови сметки е необоснован разход, както за него, така и за лицата по отношение на които извършва плащания. Счита, че необходимостта от самоохрана е потенциална с оглед степента на застрашеност във връзка с дейността му. В писмените бележки се излагат доводи, че съдът не е обсъдил допълнението към искането за издаването на разрешението, в отказа на административния орган също липсва обсъждане. От ответната страна е постъпило писмено възражение по жалбата, счита решението за правилно. Счита, че при липсата на данни за непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя, необходимостта от носене на оръжие не е доказана. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е установил, съгласно данните в административната преписка, че жалбоподателят извършва дейност като земеделски производител, борави с големи парични суми, както и че сключеният от него договор за охрана е прекратен, но е приел, че тези факти не доказват необходимостта от самоохрана чрез придобиване на оръжие. Изложил е мотиви, че липсват конкретни данни, обуславящи наличието на реално или потенциално застрашаване на живота, здравето или имуществото на жалбоподателя и видно от постъпилата по делото официална справка от ОДМВР гр. Пазарджик срещу него не са извършвани посегателства или други противоправни прояви през последните пет години. Направен е извод, че отказът е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона, предвиждаща, че разрешения за придобиване, пренасяне и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина /самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране/, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Решението е правилно. Предметът на заявлението пред административния орган е издаване на разрешение за закупуване на собствено огнестрелно оръжие, пренасяне, съхранение и носене на един брой късо бойно оръжие за самоохрана при изпълнение на дейността му като земеделски производител. Няма спор относно установените факти. От правна страна се поставя въпроса доколко обстоятелството, че жалбоподателят като земеделски производител борави с големи парични суми обосновава необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на оръжие за самоотбрана. В това отношение следва да се приемат за основателни доводите в становището на представителя на Върховна административна прокуратура. Изложените твърдения в касационната жалба са преценени от съда и не обосновават необходимостта от носене на оръжие за самоотбрана, тъй като жалбоподателят може да извършва плащания по начин, който не изисква пренасянето на големи количества парични средства. Жалбоподателят твърди, че оръжието му е необходимо, тъй като е земеделски производител, получава субсидии от ДФ "Земеделие" и носи големи суми в себе си. Субсидиите от Еврофондове и националните доплащания се превеждат по банков път. Ако носенето на големи суми в брой за разплащане със сезонните работници създава неудобство и е притеснително за жалбоподателя, то въпрос на организацията на работа е да промени това. Правилно административният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя не е налице основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за носене на огнестрелно оръжие. Съдът е възпроизвел в мотивите си показанията на свидетелката Адрияна Радкова, посочил е, че свидетелката е чула от брата на жалбоподателя, че срещу работодателя й е имало нападение, но не е дала конкретни сведения в тази насока. Съдът е обсъдил причините, поради които е поискано издаване на разрешение за закупуване и носене на оръжие, които се съдържат в допълнението към искането за издаване на разрешение. С оглед на това са неоснователни доводите в касационната жалба за необсъждане на данните по преписката и събраните доказателства. Недопускането на друг свидетел не е нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е заявено, че с тези показания ще се установяват други относими факти. Не са налице посочените в жалбата касационни основания При проверката по чл. 218, ал. 2 АПК не се установяват основания за отмяна на обжалваното решение. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение,