Решение № 9969 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15223/2011 г.

Решение № 9969 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15223/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационната жалба на Янка Стойчева Бочукова от гр. Девин против решение № 249 от 15.08.2011 г. по адм. дело № 366/2010 г. на Административен съд-Смолян, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД-18-35/15.06.2010 г. на изп. директор на АГКК за одобряване на кадастрална карта и кадастрален регистър / КК и КР/ за землището на гр. Доспат в частта относно имот с идентификатор 501.506. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на оспорената част от заповедта. Ответниците Делян Делянов Джамбазов, Радушка Делянова Хавальова, Фердие Ахмедова Сариева и Антим Делянов Джамбазов оспорват жалбата. Ответната страна АГКК Не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема част от заповедта за законосъобразна, доколкото н-ците на Ангел Бочуков не се легитимират по безспорен начин като собственици на процесния имот и затова липсва основание за вписването им в КР. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че по КК и КР, одобрени със заповед № Заповед № РД-18-35/15.06.2010 г. на изп. директор на АГКК поземлен имот с идентификатор 23025.501.506 с площ от 2659 кв. м. е записан като собственост на Айше Реджепова Джамбазова, Делян Делянов Джамбазов, Радушка Делянова Хавальова, Севдалина Демянова Сариева и Антим Делянов Джамбазов, всеки с права по 1/5 ид. ч., съгласно нот. акт № 80, т. 5 рег. 270 дело 227 от 20.06.2001 г. на Служба по вписванията гр. Девин. Касаторката претендира, че в границите на този имот попадат двата имота описани в т. 4 и т. 5 от Решение № 709А от 27.12.1994 г. на ПК-Доспат - нива от 1,500 дка и нива от 0,400 дка в местн. Ходжва Авлия, правото на собственост върху които е възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на н-ците на Ангел Бочуков, между които и Янка Бочукова. Това решение на ПК признава правото да се възстанови собствеността върху тези имоти, но липсва решение за възстановяване правото на собственост върху имоти с конкретно индивидуализирани граници, т. е. процедурата по възстановяване на собствеността не е завършила. Според заключението на тричленната експертиза, което не е оспорено от страните и което правилно е кредитирано от съда, като компетентно и съответстващо на останалите събрани по делото доказателства, липсата на индивидуализиращи данни /реална площ, граници, съседи/ не позволява да бъдат идентифицирани с процесния имот с идентификатор 23025.501.506. При тези фактически установявания правилно административният съд приема наведените от оспорващия претенции за недоказани и неоснователни. Не се представят документи, легитимиращи н-ците на Ангел Бочуков като собственици на конкретни имоти, включени в площта на процесния имот, за да бъдат отразени в КК и КР. Предмет на съдебния контрол е законосъобразността за оспорената заповед в частта й относно отразяването на собствениците на имот с идентификатор 23025.501.506. Касаторът не доказва, че като такива на част от имота от 1,900 дка следва да бъдат вписани н-ците на Ангел Бочуков, тъй като не представя надлежни документи отразяващи правата им върху конкретни имоти, индивидуализирани с площ, граници и съседи, както и че те съвпадат с част от процесния имот. Извън предмета на съдебната проверка е притежанието на право на собственост върху имота от лицата, които са вписани като собственици в одобрената КК и КР. Споровете за материално право са извън компетентността на административните органи и административният съд, както и не са основания са отмяна на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР. След разрешаването им по съдебен ред от гражданския съд, одобрените КК и КР подлежат на изменение по реда на чл. 53 и чл. 54 ЗКИР. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,