Решение № 13216 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8899/2018 г.

Решение № 13216 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8899/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Координация и административно обслужване" /ДКА0 при Министерство на вътрешните работи /МВР/ срещу решение № 3206 от 16.05.2018 г. постановено по административно дело № 13828/2017 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/. Касаторът счита, че обжалваното съдебното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационно основание за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и в разрез с целта на закона, понеже наложеното наказание било несправедливо. Твърди, че съдът не е отчел, че при издаване на заповедта са взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината, предходното поведение на нарушителя, настъпилите вредни последици от извършените нарушения – причинената от бездействието на нарушителя невъзможност други служители да изпълняват задълженията си. Последното се явявало основното утежняващо вината обстоятелство, което не оправдава налагането на по – леко наказание. Сочи, че с оглед констатираното неизпълнение на служебни задължения за три случая, за продължителен период от време, при които е налице просрочване на графика, в резултат на което двама служители на ДКАО са останали без разрешение за достъп до класифицирана информация – единия за 30 дни, а другия за 45 дни, наложеното наказание не противоречи на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Иска оспорваното решение да се отмени и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на О. Карапанджева срещу Заповед рег. № 8121 нт-733/27.11.2017 г. на директора на ДКАО. Алтернативно иска делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по представен списък. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответникът по касация – О. Карапанджева оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор и становище. Счита, че касационната жалба е недопустима, алтернативно неоснователна и недоказана и, че не са налице изложените в нея касационни основания. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да се остави в сила. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Констатираните нередовности на касационната жалба са отстранени с молба от 2.08.2018 г., поради което становището на ответника по касация, че жалбата е недопустима е неоснователно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 8121 нт-733/27.11.2017 г. издадена от директора на ДКАО, с която на О. Карапанджева, на основание чл. 97, ал. 1, чл. 91, ал. 1, чл. 93, ал. 1, чл. 90, ал. 1, т. 2 и чл. 92, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание "Порицание" и е осъдил МВР да заплати деловодни разноски. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел от фактическа страна, че О. Карапанджева, към 27.11.2017 г. е заемала по служебно правоотношение длъжността ВПД началник отдел "Защита на класифицираната информация" /ОЗКИ/ при ДКАО. Въз основа на докладна записка по повод неизпълнение на служебни задължения във връзка със Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/, установени към 20.09.2017 г., директора на ДКАО назначил комисия, която да извърши проверка за установяване на дисциплинарно нарушение при подготовката и изпращането на компетентния проучващ орган на документите за започване на процедура по проучване на надеждност на служители от организационна единица "Централни структури" – МВР /ОЕЦС/. В изпълнение на заповедта е извършена проверка, като са проведени разговори и са взети писмени обяснения от служители в ОЗКИ, резултатите от която са обективирани в Справка № 8121 р-22041/16.10.2017 г. В справката е посочено, че с цел създаване на ефективна организация на дейността на ОЗКИ, заместник – директора на ДКАО и служител по сигурността на информацията, е определил задълженията и отговорностите на служителите в отдела. От началника на ОЗИК е изготвен график за започване на процедура по проучване за надеждност на служители, в който е определен краен срок за изпращане на необходимите документи при поредна процедура. В графика било посочено, че отговорност за неспазване крайния срок за изпращане на документите на органа по проучване носи служителят посочен в графика. Съдът е установил, че в справката е посочено, че са налице данни за извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДСл от служители на ОЗИК при ДКАО, изразяващи се в неспазване на сроковете по чл. 55, ал. 2 ЗЗКИ за подготвяне и изпращане на компетентния орган, на документи за започване на поредна процедура по проучване за надеждност за четирима служители от ОЕЦС, както и в неосъществен контрол по изпълнението на посочените задължения, с което са създадени предпоставки за нерегламентиран достъп до класифицирана информация и невъзможност за осъществяване на служебни задължения от лицата, обект на проучване. По отношение на Оксана Карапанджева в справката, е изведен извод, че е нарушила служебните си задължения, определени в раздел 5, точки 5. 5, 5. 6, 5. 10, 5. 26 от длъжностната характеристика за длъжността "началник на ОЗКИ" № 8121 р-2483/02.02.2017 г. Посочено е, че са налице данни за извършено нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Карапанджева е уведомена за откритата процедура по ангажиране на дисциплинарната й отговорност, като е поканена да се запознае с материалите от извършената проверка и да бъде изслушана и да даде писмени обяснения. От протокол рег. № 8121 р-22460/20.10.2017 г. съдът е установил, че Оксана Карапанджева се е запознала с материалите по дисциплинарната преписка. От протокол рег. № 8121 р-22579/20.10.2017 г. е установил, че е проведено изслушване, към който е приложена стенограма рег. № 8121 р-22692/20.10.2017 г. С рег. № 8121 р-23719/7.10.2017 г. Карапанжева е депозирала писмени обяснения до директора на ДКАО. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган – директора на ДКАО, ръководител на структура по чл. 37 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, предвид Заповед 8121 з-924/13.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Приел е, че е спазен срокът по чл. 94, ал. 1 ЗДСл и, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на заповедта, като е спазена процедурата предвидена в чл. 93, ал. 1 ЗДСл. преди налагане на дисциплинарното наказание. Приел е, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, в разрез с целта на закона, като наложеното наказание се явява несправедливо. Посочил е, че неизпълнението на посочените в заповедта задължения от длъжностната характеристика безспорно са нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Изложените в заповедта и коментирани обстоятелства дават основание, да бъде направен еднозначен обоснован извод за наличие на неизпълнение на служебни задължения от страна на Карапанджева, поради което следва да се ангажира дисциплинарната й отговорност. За да отмени заповедта е изложил съображения, че в нея липсва посочване на това, каква е тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, и че същата е издадена в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Наложеното дисциплинарно наказание не е съобразено с тежестта на нарушението, няма предходни нарушения, липсва умисъл при извършване на деянието, а за нарушението законът дава възможност за налагане на друго по – леко наказание от наложеното, а именно забележка. Приел е, че в заповедта не се съдържат никакви съображения, които да мотивират защо се определя второто по - тежест дисциплинарно наказание. Решението е правилно. Правилно административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в срока по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДСл държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения се наказва с предвидените в този закон наказания. В ал. 2 на чл. 89 е посочено кои са дисциплинарните нарушения, а в чл. 90 дисциплинарните наказания. С процесната заповед е ангажирана дисциплинарната отговорност на О. Карапанджева за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл – неизпълнение на служебни задължения, за което и е наложено дисциплинарното наказание "порицание". Служебните задължения на държавния служител са регламентирани в длъжностната му характеристика, като той е длъжен да изпълнява същите точно, добросъвестно и безпристрастно, в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация. От събраните по делото доказателства, се установява, че О. Карапанджева не е изпълнила свои служебни задължения, вменени й в качеството на ВПД началник на ОЗКИ свързани с подготвяне и изпращане на компетентния орган, от служителите на ръководения от нея отдел, на документи за започване на поредна процедура по проучване за надеждност за служители от ОЕЦС, като не е осъществила контрол по изпълнението на поставените задачи на служителите и не е създала необходимата организация в отдела, за да не се допусне забавянето. Установеното по делото, което не се отрича от касатора и е посочено и в процесната заповед, че Карапанджева е изготвила график за започване на процедура по проучване за надеждност на служители, в който е определен краен срок за изпращане на необходимите документи при поредна процедура, не променя извода за допуснати от нея нарушения на служебните задължения. Изводът на първоинстанционния съд, че не би могло по категоричен начин да се докаже, че от Карапанджева в качеството на началник на отдела, не е създадена изцяло организация за дейността на отдела, както и че не е осъществен контрол от нейна страна е неправилен и противоречи на приетото от него, че същата не е изпълнила служебни задължения. Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, в разрез с целта на закона и принципа за съразмерност. Налагането на дисциплинарно наказание не е самоцелно, същото следва да санкционира неправомерно служебно поведение и да осъществява целите на личната и генералната превенция. При определяне на наказанието дисциплинарно наказващият орган следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 91 ЗДСл, която изисква да се вземат предвид четири кумулативни предпоставки: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът не е отчел, че всички обстоятелства във връзка с тежестта на нарушението, формата на вина, предходното поведение на служителя за взети предвид от дисциплинарно наказващият орган при издаване на процесната заповед. Съдът е приел, че в заповедта липсва посочване каква е тежестта на нарушението. Под тежест на нарушението следва да се разбира степента на значимост на нарушението, извършено от служителя, спрямо изискванията на закона към него и съобразно това да се прецени какво наказание да се определи. В процесната заповед тежестта на нарушението е описана бланкетно – че са засегнати обществени отношения, регулиращи спазването на нормативно установени срокове за започване на поредна процедура по проучване за надеждност за три лица. Липсва конкретизация на степента на значимост на нарушението спрямо изискванията на закона, предвид факта, че е допуснато закъснение при подаване на документите на трима служители, като само за един от тях да представени доказателства, че новото му разрешение за достъп до класифицирана информация е издадено със закъснение, поради което изводът на съда се явява правилен. В заповедта са описани вредните последици от нарушението, като оценката на същите за държавната служба са, че са създадени пречки за изпълнение на служебните задължения и затруднения за работата на структурните звена, в които работят служителите и предпоставки за реализиране на нерегламентиран достъп до класифицирана информация, като за така описаните последици липсват доказателства. На служителя Н. Генова разрешението за достъп до класифицирана информация е издадено с един месец закъснение. Липсват доказателства, че този служител е осъществил нерегламентиран достъп до класифицирана информация, или че са настъпили неблагоприятни за него последици свързани със служебното му правоотношение. При С. Георгиева няма закъснение при издаването на разрешението за достъп до класифицирана информация и няма период, в който този служител да не е отговарял на изискванията за достъп до класифицирана информация, доколкото старото и разрешително е било валидно до 23.10.2017 г., а новото е издадено на 20.10.2017 г. По отношение на служителя Ю. Христова, липсват доказателства, че същата се е върнала на работа след изтичане срока на отпуска по майчинство, платения отпуск и отпуска за временна нетрудоспособност (доколкото тези обстоятелства не са оспорени), за да се преценява как забавянето на подаването на документите за поредна процедура се е отразило на служителя и на държавната служба като цяло. Липсват доказателства и конкретно изложени в заповедта факти относно това, в какво се изразяват създадените пречки за изпълнение на служебните задължения и затрудненията в работата на структурните звена, в които работят тези служители. Изложеното води до извод, че е нарушен принципа на съразмерност, както правилно е приел първоинстанционния съд, предвид приетата от органа форма на вината на служителя – непредпазливост и данните от кадровата справка – липсата на наложени наказания и двукратното награждаване. При определянето на дисциплинарното наказание същото не следва да засяга правата на наказаното лице в по – голяма степен от най – необходимото. Второто по тежест дисциплинарно наказание предвидено в ЗДСл се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното от служителя дисциплинарно нарушение. Макар и да не е отчетено от първоинстационния съд, в случая дисциплинарно наказващият орган при определяне на дисциплинарното наказание, не е изложил мотиви относно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като само е възпроизвел задължения на служителя от длъжностната му характеристика. Изискването на закона е при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В случая са налице данни – с оглед отразеното в представените по делото стенограми от изслушванията, писмените обяснения, че са налице проблеми в организацията на работата на ДКАО, а не само в отдела ръководен от Карапанджева, които не са отчетени при определяне на дисциплинарното наказание, защото липсват мотиви в тази връзка. Съдебното решение не е необосновано и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Такива конкретно не се и сочат от касатора, поради което този му довод се явява бланкетен. Съдът е събрал и обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото относими писмени и гласни доказателства и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди МВР, да заплати на ответника направените по делото разноски в доказан размер – 600 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че направеното от касатора възражение за прекомерност на разноските е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение