Решение № 8461 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1067/2012 г.

Решение № 8461 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1067/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Валерий Марков Йончев от гр. Пазарджик, подадена чрез адв. Силвана Костадинова-Новоместска в качеството й на служебен защитник, срещу решение № 659 от 16.12.2011 г., постановено по адм. дело № 829 от 2011 г. по описа на Административния съд - гр. Пазарджик. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пазарджик, редовно призован, не се представлява, изразява становище в постъпила писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С оспорвания съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Валерий Марков Йончев от гр. Пазарджик против заповед № ПЗ-ЗП-1326 от 26.09.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пазарджик. Предмет на инициираното административно производство е било искането на касационния жалбоподател от административния орган - директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пазарджик, да му бъде отпусната еднократна помощ по реда на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП поради необходимост за закупуване на нови очила. В социален доклад от 20.09.2011 г. длъжностното лице към Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пазарджик, е констатирало, че същият живее на един етаж от къща при скромни битови и добри хигиенни условия. Живее с майка си, която е пенсионер по болест. Получава месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП, с която задоволява своите ежедневни потребности. В изготвения от длъжностното лице социален доклад то е изложило мотивиран отказ относно исканата социална помощ. Обосновало се е, че не са налице констатирани данни за инцидентно възникнали потребности от здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. Със заповед № ПЗ-ЗП-1326 от 26.09.2011 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пазарджик, е отказал да бъде удовлетворено предявеното искане с правно основание чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. В процесната заповед като мотив за отказа е отбелязано, че не е налице инцидентно възникнала потребност от здравни, образователни и от комунално-битов характер. Пред директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пазарджик, е бил оспорен отказът за отпускане на еднократна социална помощ за закупуване на нови очила. По-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение № РД-07-27 от 13.10.2011 г. и е приел, че жалбата на г-н Йончев е неоснователна и недоказана, и е потвърдил оспорената пред него заповед. Първоинстанционният съд е преценил, че жалбоподателят, сега касатор, е поискал отпускането на еднократна социална помощ, което предполага да е налице инцидентно възникнала нужда от подпомагане и невъзможност за самоиздръжка или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка на Йончев. Съдът, като е направил решаващ извод за неоснователност на искането в горния смисъл, е постановил неправилно решение, което не е съобразено с материалния закон. Заключил е, че на жалбоподателя му се е наложило закупуването на очила поради настъпил инцидент, което е установено след консултация с очен лекар. В резултат на това същият е закупил очила, за което е представил на административния орган фактура с касов бон и рецептата, издадена му по този повод. В конкретния случай съдът е приел за безспорно установено, че е налице инцидентно възникнала потребност от здравен характер по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, изразяваща се в неудобство и затруднение, свързани с ежедневните дейности на жалбоподателя. За да отхвърли като неоснователна жалбата на Йончев, съдът не се е мотивирал с липса на инцидентност, а е приел, че не е налице втората задължителна предпоставка, която е определяща при преценката за отпускане на еднократната помощ, отнасяща се до възможността за самоиздръжка или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка на жалбоподателя. А по-точно че по-делото не са представени доказателства, от които да се установи дали жалбоподателят е все още безработен и активно търсещ работа, поради което не може да се приеме за доказано обстоятелството, че лицето е изчерпало всичките си възможности за самоиздръжка. Съдът е приел още, че от представените по делото фактура и касов бон се вижда, че закупените от жалбоподателя очила са на стойност 250 лв. и тази стойност е доста завишена предвид цените на пазара за този вид стока. В този смисъл изложените от Административния съд - гр. Пазарджик, съображения не се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане определя, че на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. Това са нужди, които настъпват като отклонение от обичайния начин на живот и от бита на човека в резултат на непредвидими, неочаквани и непреодолими събития. От приложените доказателства по делото се установява, че касационният жалбоподател не може да задоволи своите основни жизнени нужди, част от които е закупуването на очила. Безспорно се установява, че лицето живее на един етаж от къща при скромни битови и добри хигиенни условия. Живее с майка си, която е пенсионер по болест. Получава месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП, с която задоволява своите ежедневни потребности, но с която не може да задоволи инцидентно възникнали такива. В решението си съдът е приел за безспорно доказано, че в случая е налице инцидентно възникнала потребност от здравен характер по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, изразяваща се в неудобство и затруднение, свързани с ежедневните дейности на жалбоподателя. Този извод се споделя и от настоящата съдебна инстанция, тъй като по смисъла, вложен в цитираната разпоредба, трябва към момента на подаване на молбата-декларация да са се случили събития, които лицето и семейството му не са очаквали или не са могли да предвидят. Тези потребности настъпват внезапно и неочаквано в резултат на непредвидими обстоятелства. Това са потребности, които са в отклонение от обичайния начин на живот и бита на човека, в случая това е потребността от закупуването на нови очила. Не е правилен изводът на съда по съществото, че по делото не е доказано обстоятелството, че лицето е изчерпало всичките си възможности за самоиздръжка и че не е активно търсещо работа. Напротив, в противоположност на приетото от него по-делото по безспорен начин се установява, че Валерий Марков Йончев е безработен и получава месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП, с която той задоволява единствено и само своите ежедневни потребности. Фактът, че лицето е безработно, не следва да му се вмени във вина и не може да се определи като липса на желание за започване на работа. От приложените по делото писмени доказателства, като различни медицински документи, епикризи, както и ЕР на ТЕЛК № 1693 от заседание № 111 от 11.06.2004 г., се доказва, че касационният жалбоподател боледува от бронхиална астма, опериран е от херния и страда от други съпътстващи заболявания. От друга страна той съжителства с майка си, която е инвалид с 91,25% нетрудоспособност, която е трудноподвижна и с тежка онкологична операция, и Йончев полага грижи за нея. С оглед гореизложеното следва да се направи обоснован извод, че в случая за Йончев не е налице възможността за самоиздръжка или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка на жалбоподателя. Лицето не е могло да предвиди, че ще настъпи внезапна, неочаквана и извънредна потребност, касаеща неговата нужда от закупуване на очила. Това е жизненоважна потребност, която е свързана с правното основание за получаване на исканата еднократна социална помощ. Налице е инцидентна здравословна потребност, за задоволяването на която следва да бъде отпусната помощта за закупуване на очила. Това е жизненоважна потребност, която е свързана с правното основание за получаване на исканата еднократна социална помощ съгласно чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Относно изразеното от съда становище за стойността на закупените от лицето очила следва да се отбележи, че в случая предмет на разглеждане е наличието на отказ за отпускане на исканата помощ, а не спор за размера й. Във връзка с размера на предоставяната помощ трябва да се прецизира, че тя следва да е съобразена с реалната пазарна стойност на предлаганите в търговската мрежа очила, които отговарят по характеристика на закупените от Йончев. Предвид изложеното в настоящите мотиви съдебният акт - предмет на проверка в настоящото касационно производство, следва да бъде отменен като постановен в противоречие с материалния закон и спорът да бъде решен по същество от настоящата съдебна инстанция. На осн. чл. 173, ал. 2 от АПК делото да се изпрати като преписка на административния орган с указание за отпускане на исканата еднократна социална помощ в размер съобразно критериите на чл. 16, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от във връзка с чл. 224 от АПК, Върховният административен съд - VI отделение,