Решение № 7415 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10081/2019 г.

Решение № 7415 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10081/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. Т. Д. и 2. В. Д. (третият касатор С. Д. е починал в хода на касационното производство, заличен е като страна с определение от 18.11.2019 г., като негови наследници са конституираните двама касатори), чрез процесуалния им представител адв. Колева, срещу решение № 224 от 12.01.2017 г., постановено по адм. дело № 3431/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е оставен без разглеждане като недопустим предявения от В. Д. и С. Д. иск, с който оспорват задължението си да премахнат незаконен строеж "гараж", предмет на влязла в сила заповед № ДК-02-СО-9/28.01.2008 г. на началника на Столична РДНСК поради издадено удостоверение за търпимост на строежа от 17.01.2013 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" и е отхвърлен иска им по чл. 292 АПК за признаване за установено по отношение на ответника, че не дължат изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на строежа поради настъпила към датата на предявяване на иска погасителна давност. В касационните жалби се сочат оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове, като се приеме, че не дължат изпълнение поради изтекла давност и доказана търпимост на строежа. Ответникът - началникът на ДНСК, конституиран на мястото на началника на РДНСК - ЮЗР поради извършените структурни промени, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са частично основателни. Производството пред Административен съд С. - град е образувано по иск на В. Д. и С. Д. с правно основание чл. 292 АПК с искане да бъде прието за установено по отношение на ответника, че не дължат изпълнение на задължението си за премахване на незаконен строеж, представляващ "гараж", с административен адрес: [населено място], [улица], [район], [община], предмет на влязла в сила заповед № ДК-02-СО-9/28.01.2008 г. на началника на Столична РДНСК въз основа на следните нововъзникнали факти: 1. настъпила към датата на предявяване на иска погасителна давност по чл. 285 АПК и 2. издадено удостоверение за търпимост на строежа № УТ-94-00-68 от 17.01.2013 г. на директор дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община. Съдът приема предявения иск, основан на удостоверението за търпимост, за недопустим за разглеждане по същество, тъй като по него вече е постановено влязло в сила съдебно решение за отхвърлянето му. По отношение на иска, с който се претендира недължимост на изпълнението на основание чл. 285 АПК обосновава извод, че петгодишната погасителна давност не е изтекла, поради което го отхвърля като неоснователен. Излага съображения, че през периодите 27.08.2012 г. - 08.05.2014 г. и 24.03.2015 г. - 19.03.2015 г., през които са в ход съдебни производства във връзка със съществуването и изпълнението на задължението, давност не е текла. Обжалваното решение е постановено с участието на Т. Д. като заинтересована страна (трето лице) на страната на ищците поради прехвърляне на собствеността върху строежа с нот. акт № 91/21.08.2015 г. в хода на първоинстанционното производство и доколкото става солидарен длъжник по изпълнението. Решението с характер на определение в частта, в която е оставен без разглеждане като недопустим иска, с който е оспорено задължението за премахване на незаконния строеж поради издадено удостоверение за търпимост от 17.01.2013 г., е валидно, допустимо и правилно. Процесуалната пречка за разглеждане на предявения от В. Д. и С. Д. иск с правно основание чл. 292 АПК за признаване за установено по отношение на ответника, че задължението, предмет на влязлата в сила заповед заповед № ДК-02-СО-9/28.01.2008 г. на началника на Столична РДНСК не подлежи на изпълнение, се състои в това, че такъв иск, предявен от тях на същото основание и със същото искане вече е отхвърлен с влязло в сила № 6765/06.11.2013 г. по адм. дело № 958/2013 г. на Административен съд С. - град, оставено в сила с решение № 6059/08.05.2014 г. на Върховния административен съд. Спорът относно съществуването на задължението - предмет на изпълнение, основан на удостоверението за търпимост на строежа като факт, настъпил след издаване на изпълнителното основание, е разрешен. Наличието на влязло в сила съдебно решение е пречка за пререшаване на правния спор поради същото обстоятелство и съответно е основание за прекратяване на повторно образуваното съдебно производство в тази му част - чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Ето защо, повторно предявеният от тях иск по чл. 292 АПК, основан на издаденото удостоверение за търпимост от 17.01.2013 г. е недопустим, поради което правилно е оставен без разглеждане. Решението в частта, с която е отхвърлен иска на В. и С. Д. поради изтекла погасителна давност, преклудираща правото на принудително изпълнение, респ. погасяваща задължението за изпълнение по чл. 285 АПК, е неправилно. Съгласно чл. 285 АПК, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно. Погасителната давност като юридически факт е период от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици - погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнението. В случая петгодишният давностен срок е изтекъл към датата на подаване на исковата молба по следните съображения: Съдът неправилно определя момента на влизане в сила на заповедта за премахване на незаконния строеж, от който същата става годно изпълнително основание за принудително изпълнение срещу ищците като длъжници и от който момент за тях започва да тече 5 - годишният давностен срок за изпълнение. В случая е установено, че заповедта е връчена на ищците като адресати на 04.02.2008 г. и 14 - дневният срок за оспорването й по съдебен ред е изтекъл на 28.02.2008 г. Установено е, че заповедта не е обжалвана, поради което същата следва да се приеме за влязла в сила на тази дата независимо от обстоятелството, че подписите и датите върху обратните разписки за съобщаването й са оспорени в първоинстанционното производство и е установено със съдебно-графологична експертиза, че не са положени от ищците. В обстоятелствената част на исковата молба изрично е посочено, че заповедта е влязла в сила през 2008 г., което съставлява признание от тяхна страна на факта за надлежното й съобщаване. При тези данни следва да се приеме, че 5 - годишният срок изтича на 28.02.2013 г. Настоящият състав не споделя извода на административния съд, че давност не тече по време на производството по адм. дело № 8160/2012 г., образувано на 27.08.2012 г., приключило с влязло в сила решение № 5968 от 08.11.2012 г., с което е отхвърлена жалбата на Добриянови срещу заповед № ДК-02-СО-9/28.01.2008 г. на началник Столична РДНСК с искане за обявяване на нейната нищожност (оставено в сила с решение № 4963/09.04.2013 г. по адм. дело № 1494/2013 г. на Върховния административен съд). Оспорването на валидността на заповедта, което може да се направи без ограничение във времето съгласно чл. 149, ал. 5 АПК, не обуславя извод, че същата не е влязла в сила. След изтичането на срока за обжалването й административният акт придобива стабилитет, което го прави годно изпълнително основание. В този случай е неприложима разпоредбата на чл. 115, б. "ж" ЗЗД, на която се позовава съдът. Искането за обявяване нищожността на административния акт не е посочено в закона като основание за спиране на давността, съответно проведеното съдебно производство по това оспорване не съставлява период, в който тя не тече, както неправилно е прието в обжалваното решение. Незаконосъобразно е заключението, че давността не тече и по време на производството по адм. дело № 958/2013 г. на същия съд, образувано на 28.01.2013 г. по предявения от В. и С. Д. иск с правно основание чл. 292 АПК, основан на издаденото на 17.01.2013 г. удостоверение за търпимост на строежа. Този иск няма характер нито на такъв по чл. 115, б. "ж" ЗЗД, по който протича съдебен процес относно вземането с последица спиране на давността, нито има характер на иск, чието уважаване би довело до прекъсването й по арг. от чл. 116, б. "б" ЗЗД. Независимо от това в случая искът е отхвърлен, поради което давността не се смята прекъсната. Настоящият състав приема, че в 5 - годишния срок от влизане на изпълнителното основание в сила ответникът не е предприел действия, които водят до прекъсване или спиране течението на давността. По делото е безспорно установено, че отправената покана за доброволно изпълнение до двамата ищци с писмо от 18.07.2012 г. не е получена от тях. Обстоятелството, че ръкописните текстове и подписите за получател върху обратните разписки, удостоверяващи връчването на поканата на 25.07.2012 г., не са на В. Д. или на С. Д., се установява от неоспореното заключение на съдебно-графологическата експертиза. Давността започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание и тече до момента, в който то се приведе в изпълнение. Привеждането в изпълнение е законодателно обвързано с надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение. Ролята на получаването на поканата за прекъсване на давността по чл. 285 АПК е закрепена в разпоредбата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, предвиждаща прекратяване на изпълнителното производство по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285 АПК. В този смисъл е и приетото в ТП № 2/18.03.2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС. С. нито изпращането, нито узнаването на поканата за доброволно изпълнение, както неправилно приема съдът с аргументи, изведени от мотивите на решението по адм. дело № 958/2013 г., а получаването й е фактът, който прекъсва давността. Отделно от това мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо. След като поканата за доброволно изпълнение не е надлежно връчена на ищците, то давността не е прекъсната. Данните за предприето принудително изпълнение от взискателя са от 2015 г., когато с протокол от 14.01.2015 г. е констатирано, че строежът не е премахнат и на Добриянови е връчено възлагателно писмо от 19.03.2015 г. Това са първите надлежно извършени действия на органа за започване на принудителното изпълнение, като оспорването срещу тези, обективирани във възлагателното писмо са предмет на адм. дело № 2806/2015 г. на Административен съд С. - град, приключило с влязло в сила решение за отхвърлянето му. Към 2015 г., считано от влизане в сила на изпълнителното основание до редовното съобщаване на възлагателното писмо, предвидената в закона давност вече е изтекла. Предвид изложеното обжалваното решение в отхвърлителната му част е неправилно. За настоящите касатори е налице изтекла погасителна давност към 28.02.2013 г., което преклудира задължението за изпълнение към датата на предявяване на иска. Обжалваното решение в тази част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което искът по чл. 292 АПК бъде уважен, като бъде признато по отношение на ответника, че задължението за изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж спрямо В. Д. (ищец в първоионстанционното производство и наследник на С. Д.) и Т. Д. (придобил качеството на главна страна като наследник на починалия ищец С. Д.), е погасено по давност. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане, ДНСК - С. следва да бъде осъдена да заплати на касаторите разноскисъобразно уважената част от жалбите им в половин размер, представляващи заплатени държавни такси, депозит за вещо лице и адвокатски възнаграждения за двете инстанции, както следва: на В. Д. - 512, 50 (1/2 от общо 1025 лева, от които: 75 лева - държавни таски, 200 лева - депозит за вещо лице и 750 лева - адвокатско възнаграждение) лева и на Т. Д. - 712, 50 (1/2 от общо 1425 лева, от които: 75 лева - държавни такси и 1350 лева - адвокатско възнаграждение) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение