Решение № 13068 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5861/2010 г.

Решение № 13068 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5861/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Касаторът ЕТ "Тимик-Иван Тенев" моли да бъде отменено решение № 273/15.03.2010 г. по адм. д. № 1569/2009 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 200900262/14.08.2009 г. на ТД-Сливен като неправилно. Поддържа, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила. Подробни съображения излага в жалбата. Моли ревизионният акт да бъде обявен за нищожен. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против ревизионен акт № 200900262/14.08.2009 г. на ТД-Сливен, с който са определени данъчни задължения за внасяне на данък върху добавената стойност за м. 11-12-2005 г., м. 2 - 5, 10 - 12.2006 г. и м. 6.2007 г., м. 7.2008 г. общо в размер 14 225,40 лв със съответни лихви. В мотивите си съдът е приел, че в тази част РА е потвърден при обжалването по административен ред. Съдът е приел, че издадените ДАПВ № 2499/19.12.2005 г. за периода м. 11.2005 г., 6бр. АПВ, издадени през 2006 г., касаещи периодите м. 12.2005 г., м. 2 - 4, 10 - 11.2006 г. и АПВ № 802674/10.11.2008 г., засягащ периода м. 6 - 9.2008 г. не водят до извод за нищожност на РА, предвид изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК от ДВ бр. 108/2007 г., в сила от 19.12.2007 г., което позволява да се извършва ревизия по общия ред независимо, че са извършени прихващания и възстановявания в ревизирания период. Съдът е приел, че нормата е приложима и за издадените преди влизането й в сила ДАПВ от 2005 г. и 6бр. АПВ през 2006 г., по съображения, че характера на ДАПВ е еднакъв с този на АПВ по ДОПК и издаването му на основание ДПК (отм.) не може да обоснове различното му третиране. Ревизията е била възложена със заповед № 900128/25.03.2009 г. и съдът е приел, че издадения РА не е нищожен. Крайният извод на съда, че РА не е нищожен е правилен, но по други съображения. Изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК от ДВ бр. 108/19.12.2007 г., в сила от същата дата, не може да промени за в бъдеще вече възникналите правни последици на издадените и влезли в сила преди тази дата ДАПВ от 2005 г. и 6бр. АПВ от 2006 г., които са стабилни административни актове и вече са породили визираните в тях правни последици. С тях данъчната администрация е признала, че касаторът има правата и задълженията по ЗДДС (отм.) в декларираните в справките-декларации размери за периодите м. 11.2005 г., 6бр. АПВ, издадени през 2006 г., касаещи периодите м. 12.2005 г., м. 2 - 4, 10 - 11.2006 г. За да се изменят потвърдените с влезли в сила ДАПВ и АПВ права на касатора относно данъчните задължения по ЗДДС (отм.), ревизията следваше да се възложи по реда и при условията на чл. 133 и 134 ДОПК. Ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 900262/1.07.2009г на Красимир Христов - началник отдел "Контрол". Заповедта е изменена със заповед за възлагане на ревизия № 900262/1.07.2009 г. на Петко Дюлгеров - директор на ТД-Сливен, на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК. който е издал и заповедта за определяне на компетентен орган № К900262/14.08.2009 г. С издаването на заповедта за възлагане на ревизията от директора на ТД-Сливен е спазено изискването на чл. 134, ал. 1 ДОПК, при изменение на установени данъчни задължения ревизията да се възложи от териториалния директор, но не са спазени изискванията на чл. 133, ал. 2 ДОПК в заповедта за възлагане да се посочи на кое от изчерпателно изброените в текста основания се извършва изменението на вече признатите с влезлите в сила ДАПВ и АПВ права на касатора. Предвид цитираните заповеди за възлагане на ревизия и заповед за определяне на компетентен орган, издадени от директора на ТД-Сливен, за посочените периоди от 2005 г. и 2006 г. РА не е нищожен, тъй като ревизията е възложена от компетентен орган, а РА е издаден от редовно овластен актосъставител. Непосочването на конкретното основание по чл. 133, ал. 2 ДОПК лишава касатора от право на защита, тъй като го поставя в невъзможност да оспорва непосочени в РА обстоятелства. За тези периоди РА е постановен в нарушение на чл. 133, ал. 2 ДОПК и предвид трайната практика на ВАС е незаконосъобразен и съдът е следвало да го отмени. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС (отм.) за м. 11 - 12.2005 г., м. 2 - 4, 10 - 11.2006 г. в общ размер ДДС за внасяне 9208 лв с 4296,44 лв лихви общо като неправилно следва да бъде отменено и вместо него в тази част следва РА да бъде отменен. Законосъобразен е изводът на съда, че предвид чл. 129, ал. 3 ДОПК от 19.12.2007 г., издаденият АПВ № 802674/10.11.2008 г., касаещ ревизирания м. 7.2008 г. не е пречка да се извърши ревизия по общия ред за този период, тъй като по този текст АПВ за възстановяване или прихващане, издаден след 19.12.2007 г. няма характер на стабилен административен акт, признатите с него права и задължения от данъчната администрация могат да бъдат променяни след извършена ревизия по общия ред. Съдът е разгледал спора по същество и е приел, че касаторът е извършвал международен превоз на стоки, не е представил, поискани му доказателства за осъществен международен транспорт на стоки по чл. 14, ал. 2 и 3 ЗДДС (отм.) в ревизионното производство и в съдебното производство, и в РА е прието, че на основание чл. 53 ЗДДС (отм.) и чл. 66, ал. 1 ЗДДС следва да се начисли данък върху фактурните стойности, тъй като не е доказано осъществен износ и международен транспорт. За м. 5.2006 г. в РА е начислен данък за внасяне 2100 лв, за м. 12.2006 г. е начислен ДДС за внасяне 1959,80 лв на основание чл. 55, ал. 1, чл. 53 и чл. 14, ал. 2 и 3 ЗДДС (отм.). За м. 6.2007 г. е начислен ДДС за внасяне 927,20 лв и за м. 7.2008 г. е начислен ДДС за внасяне 31,20 лв на основание чл. 53, ал. 3, чл. 86, ал. 1 и 2 ЗДДС и чл. 54, т. 1 ППЗДДС. Съдът е приел, че фактическите констатации в РА, че липсват доказателства за осъществен международен превоз за всеки от периодите не са опровергани в съдебното производство. Ревизията не е проведена по чл. 122 ДОПК и фактическите констатации на органа по приходите в ревизионния акт не се ползват с доказателствена сила. Тази неточност в мотивите не опорочава останалите изводи на съда. Съдът е приел, че не са представени доказателства, които да установят осъществяване на международен транспорт за всеки от ревизираните периоди. След като в ревизионното производство и в производството пред съда не са представени доказателства, установяващи наличие на основанията по ЗДДС (отм.) и ЗДДС, за да се приеме, че касаторът е осъществил международен транспорт, правилно съдът е приел, че РА е законосъобразен в частта, с която са определени задължения за внасяне на ДДС с лихви за периодите м. 5 и 12.2006 г., м. 6.2007 г. и м. 7.2008 г. В тази част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени. Касаторът има право на разноски в размер 679,62 лв. Ответникът има право на разноски в размер 450,73 лв или по компенсация ответникът следва да заплати на касатора 228,89 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,