Решение № 8876 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14533/2013 г.

Решение № 8876 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14533/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуален представител юрк. И., срещу решение № 1633/23.07.2013 г. по адм. дело № 1155/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед РД-428/13.02.2013 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, като навежда доводи за материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата на Ангьозов срещу заповедта. Ответникът по касационната жалба - Р. К. А. чрез пълномощниците си адв. Ц. и адв. Н. оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: За да постанови обжалваното решение, Административен съд - Бургас е приел за установено, че с оспорената пред него заповед незаконосъобразно на основание чл. 18в, ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) е прекратено действието на безсрочното разрешително за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 02105329/13.04.2010 г. издадено на риболовен кораб с външна маркировка ПР 450 и име ПР 450, поради това, че през 2011 г. и 2012 г. на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение за придобито право на усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл. 18е от ЗРА. Решаващият съд е изложил съображения, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. В производството по издаването му не са спазени административнопроизводствените правила, в конкретния случай - чл. 26 от АПК, което е от категорията на съществените. Наред с това заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗРА. На първо място съдът сочи нарушение на административно производствените правила, при издаване на оспорения акт и по- специално на чл. 26 от АПК - издателят на акта не е уведомил предварително заинтересованите страни за започване на производството. Настоящата съдебна инстанция счита, че извода на съда за нарушение на материалния закон също е правилен. Цитираната в оспорената заповед правна норма на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА, предвижда, че изпълнителният директор на ИАРА (или оправомощено от него лице) прекратява със заповед действието на разрешителното за извършване на стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА. Нормата е нова и е приета с § 18 на Закона за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите (ЗИДЗРА), обнародван в ДВ. бр. 59/2012 г. и е в сила от 06.08.2012 г. Разпоредбата е материалноправна, има действие занапред, доколкото не й е придадено изрично със същия нормативен акт обратно действие - предвид императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Поради изложеното нормата е неприложима за периода преди 06.08.2012 г., а след тази дата не е изтекъл изискуемият в нея двугодишен срок. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че се касае за преуреждане на заварени правоотношения занапред, поради което оспорената заповед е законосъобразна. Нормата на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА за пръв път придава правно значение на факта, че две поредни години на притежателя на разрешителното за стопански риболов, не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА и свързва това правно значение с възможност за прекратяване на действието на неговото разрешително. Тоест фактът на неиздаване на удостоверението става юридически факт по силата на тази норма едва след влизането й в сила по съображенията изложени от АС - Бургас, които се споделят от настоящата инстанция. Предвид изложеното и действието на нормата занапред същата е неприложима спрямо факти, настъпили преди влизането й в сила. Между влизането в сила на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА (06.08.2012 г.) и датата на издаване на оспорената заповед - 13.02.2013 г. няма изтекъл двугодишен срок, поради което не е налице изискването на същата норма две поредни години (считано от влизане в сила на нормата) да не е издавано удостоверение по чл. 18 от ЗРА на притежателя на разрешителното. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, които Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури следва да бъде осъдена да заплати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение