Решение № 11200 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6356/2016 г.

Решение № 11200 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6356/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на министъра на вътрешните работи срещу решение № 8-4 от 25.04.2016 г., постановено по адм. д. № 3901/2015 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - И. П. Р., чрез адвокат Благоева, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която постановения съдебен акт е неблагоприятен и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение тричленният състав на Върховния адмнистративен съд е отменил заповед № 8121К-306 от 6.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Прието е, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми на ЗМВР. В заповед № 8121К-306 от 6.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, като фактическо основание са посочени резултатите от извършена проверка, приключила със справка рег. № RB202016-001-07/02-118 от 7.11.2014 г. по описа на дирекция "Инспекторат" - МВР. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че дисциплинарно наказващият орган се е запознал с цитираната справка на 19.11.2014 г., видно от поставената от него резолюция, а процесната заповед е издадена на 6.02.2015 г. При така съдържащите се по делото данни законосъобразно съдът е приел, че заповедта е издадена след извън установения в чл. 195, ал. 1 ЗМВР - двумесечен срок, което е съществено нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Тезата на административния орган, отразена в касационната жалба, която е в смисъл, че нарушението се счита за открито, едва когато наказващият орган е установил самоличността на нарушителя, което е станало, едва след запознаването с писмените обяснения на Р. на 6.02.2015 г., не кореспондира с доказателствата по делото. Видно от справка рег. № RB202016-001-07/02-118 от 7.11.2014 г. по описа на дирекция "Инспекторат" - МВР, в същата се съдържат конкретни данни по разследвания случай и анализ на поведението на служителите от сектор "Криминална психология" към Института по психология, включително и по отношение на Р. - лист 5/38,6/38,7/38, 14/38, 18/38,23/38,29/38,36/38 и 37/38. Нещо повече, на лист 36/38, т. 1 и 37/38, т. 2, абзац 6 е посочено установеното от комисията по отношение на тези служители, включително за Русинов изрично е отразено, че е налице нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР - неизпълнение на заповед и е предложено налагане на дисциплинарно наказание "порицание". От данните по делото се установява, че друго разследване не е било извършено, а и в заповедта няма позоваване на такова. Ето защо, не може да се твърди, че след 19.11.2014 г. административнонаказващият орган тепърва е трябвало да установява самоличността на нарушителя. При това положение, обстоятелствата, че на служителя е било предоставено да се запознае със справка рег. № RB202016-001-07/02-118 от 7.11.2014 г. по описа на дирекция "Инспекторат" - МВР едва на 8.01.2015 г., че на същата дата му е изискано обяснение, което той е дал на 9.01.2015 г., а министърът на вътрешните работи се е запознал с обясненията на 6.02.2015 г., не променят направения от съда законосъобразен извод за пропускане на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Правилно и въз основа на доказателствата по делото е било прието, че на И. Р. не е възлагано по установения ред, от компетентно лице да извърши психологическо портретиране на П. и не са предоставени необходимите за това материали. Освен това, цитираните в заповедта т. 2.3 от МЗ № 8-Iз-72 от 19.02.2011 г. и т. 1, ред 1, т. 2, ред 1 и ред 4 от раздел I Общи приложения и т. 4.2 от раздел II "Функционални задължения" от Правилата за организацията на работата в сектор 01"Криминална психология" (Правилата) са общи и не регламентират конкретни задължения, възложени на Русинов. В т. 2 от Правилата е посочено, че дейностите по т. 1 се извършват въз основа на заявки, постановления и разпореждания. В т. 1.1 от раздел II на Правилата изрично е казано, че определеният служител или екип се запознава с постъпилите оперативни и други материали по конкретната заявка, анализира информация по случая, изготвя стратегия за работа и избира формат за полиграфско изследване. В т. 3 от заповед № RВ202000-001-10/8-Iз-72 от 19.12.2011 г. на министъра на вътрешните работи изрично е посочено, че Институтът по психология на МВР, извършва психологично подпомагане на ОИД при постъпване на определена заявка, като в т. 4 е отразено, какво трябва да съдържа заявката. Цитираните текстове на ведомствените административни актове налагат изводи, че дори и при разпореждания на компетентните органи за извършване на психологическо портретиране, то тези разпореждания трябва да съдържат достатъчно данни, отговарящи на изискванията на заявката. В противен случай, не може да се изготви качествено психологично изследване на представляващите оперативен интерес лица. Стигайки до изводите, че след като държавния служител не е осъществил вмененото му дисциплинарно нарушение, а именно неизпълнение на заповед, то не са налице и основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, както и че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил правилно решение, което се оставя в сила. При този изход по спора, своевременно направеното искане за разноски, доказани по размер и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответника се присъжда сумата 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,