Решение № 14448 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9343/2019 г.

Решение № 14448 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9343/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Петров срещу Решение № 3746/03.05.2019 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 13665/2018 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № РВТ18-РД09-144/27.11.2018 г. на кмета на район "Витоша" – Столична община, нареждаща на касатора, на основание чл. 194, ал. 1 ЗУТ, в качеството му на собственик на УПИ IX-422 от кв. 56 по плана на гр. София да осигури свободен достъп за период от девет календарни месеца на М. Киркова за извършване на преустройство на находящата се в имота жилищна сграда и реконструкция и укрепване на съществуващата изгребна яма.

Ответниците кметът на район "Витоша" – СО и М. Киркова са на позиция за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата поради неотчитане от съда на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 168, ал. 4 АПК и неизпълнение на задължението му по ал. 5 на текста да отмени административния акт. В случай, че не се приеме наличие на подобно нарушение, прокурорът счита решението на първоинстанционния съд в частта относно приложението на материалния закон за правилно.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Съдебното решение не е засегнато от релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

1. Тезата на касатора е изградена изцяло върху погрешната представа, че потвърдената от първата инстанция заповед е по чл. 192, ал. 2 ЗУТ и с нея е учредено право на преминаване през чужд поземлен имот.

а. Предмет на административния акт е възложеното върху Петров задължение за осигуряване на свободен достъп до притежавания от него имот за извършване на разрешени строително-монтажни работи. Правното си основание актът намира в чл. 194, ал. 1 ЗУТ, налице е съответствие между мотивната и разпоредителната му части, както и между сезиращото администрацията искане на Киркова и упражненото със заповедта правомощие.

б. Субективните права съответно по чл. 192, ал. 2 и чл. 194, ал. 1 ЗУТ, респ. корелативно свързаните с тях задължения на собственика на чуждия поземлен имот, нямат идентично съдържание. Учредяващите ги заповеди са заключителни актове, които се издават в отделни административни производства, при различни предпоставки и произтичащи от волеизявленията правни последици.

1. Разграничението между двете производства е достатъчно, за да се отрече доводът на касатора за допуснато съществено административнопроизводствено нарушение, изразено в неуведомяването му за производството. Защитата, провеждана на основата на неотносими към предмета на процедурата възражения, по хипотеза не би могла да се отрази на съдържанието на акта, с който административният орган се е произнесъл по заявлението на Киркова.

1. Оплакванията в касационната жалба за съществения характер на процесуалните нарушения в административната фаза на производството са неоснователни, дори и да се преценяват независимо от обективната им връзка с производството по чл. 194 ЗУТ.

а. Със съдебното оспорване касаторът е реализирал в пълен обем правото си на защита срещу административния акт. Затова, въпреки че не е уведомен за започването на процедурата, нарушението не е съществено и предпоставящо отмяната на заповедта.

Задължително условие за участие на заинтересовани страни при разпореждане на задължението на собственика чл. 194, ал. 1 ЗУТ не поставя. Разрешаването на въпроса дали са осъществени предпоставките, обуславящи осигуряването на свободен достъп, е предоставено на администрацията, а защитата на правата на заинтересования собственик е гарантирана с правото на достъп до съд. В случаите, когато участието на заинтересованите страни следва да се квалифицира като съществено изискване за законосъобразното провеждане на производството, ЗУТ възприема подхода на изричното му уреждане – вж. напр. чл. 196, ал. 2 от закона, предвиждащ нарочно изслушване на заинтересованите лица.

б. Процесуалните правила на ЗУТ са специални спрямо общата уредба по АПК. Като резултат от посоченото отношение между нормите на закона и кодекса, неизпълнението от административния орган на задължението му за уведомяване по чл. 26 АПК не поражда автоматично обвързващата съда последица по чл. 168, ал. 5 вр. ал. 4 от кодекса.

1. Мотивите към съдебното решение в частта им относно фактическите основания на заповедта, представляващи материалноправни предпоставки на правомощието по чл. 194, ал. 1 ЗУТ, се споделят и от касационната инстанция, препратката към тях е допустима (чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК), а повторното им обсъждане – ненужно.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. При неоснователността на касационната жалба, в полза на администрацията е дължимо присъждането на своевременно заявеното юрисконсултско възнаграждение, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. На уважаване подлежи и искането на ответника Киркова за възстановяване на платения от нея адвокатски хонорар за защита пред настоящата инстанция в доказания му размер от 600 лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение