Решение № 9984 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1374/2014 г.

Решение № 9984 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1374/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, образувано по жалба на Мария Кирилова Динкова, Ивайло Борисов Динков, Стоян Борисов Динков, Юличка Благоева Динкова и Васил Николов Манолов, чрез пълномощника им адв. Албена Добрева, срещу Решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100, на територията на област София, (публ. ДВ, бр. 2 от 07.01.2013 г.), постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б от ЗДС и § 1 ДР на ЗДС. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждените части от имоти с идентификатори № 68134.8641.35 и № 68134.8632.10 по ККР, находящи се в землище Враждебна, район Кремиковци, Столична община, собственост на жалбоподателите, като наследници на Мика Стоянова Попова, съгласно решения № 3539/21.01.1999 г. и № 3539/30.05.2001 г. на Поземлена комисия Община Кремиковци. Изложени са твърдения за противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС при определяне на дължимото обезщетение с довод, че размерът на обезщетението не обективира извод за равностойно парично обезщетение по смисъла на закона - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Ответникът по жалбата Министерски съвет, както и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците си по делото вземат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждените части от имоти, определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 от ЗДС, е обективна и е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение, което е определено в съответствие с предназначението на имотите. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че жалбата е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с Решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерския съвет е отчуждена част от 2.729 дка от имот с идентификатор № 68134.8641.35 по ККР, и част от 4.683 дка от имот с идентификатор 68134.8632.10, находящи се в землище "Враждебна", район Кремиковци, Столична община, които имоти преди влизане в сила на ПУП са имали предназначение на земеделска земя - ниви /орна земя/. За отчуждените части са определени обезщетения в размер на 54 695 лв. и 93875 лева, като размерът на обезщетението е определен по реда на чл. 32, ал. 2 и § 1а, т. 4, буква "в" от ДР от ЗДС - на база пазарни аналози за землище "Враждебна", при получена осреднена цена от 20042 лв. на декар. С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от оплакванията в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административно-производствените правила за издаването на акта, материално-правната законосъобразност на акта и целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от МС, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, посочено в чл. 34б от ЗДС - държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, стойността на обезщетението и собствениците на имотите. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на МРРБ и министъра на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г. Изводът е, че процесното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. Относно размера на определеното парично обезщетение за имота по искане на жалбоподателите е назначена съдебно-оценителна експертиза. Същата е представила заключение, с което е определена пазарната стойност на отчуждените части от имотите на жалбоподателите в два варианта. В първия вариант вещото лице е основало заключението си на пазарни аналози - вписани сделки в Службата по вписванията гр. София, с имоти, находящи се в землището на кв. "Враждебна". Според този първи вариант на заключението пазарната цена на отчуждената от имот № 68134.8641.35 част от 2.729 дка е 37 615 лв., а определената такава с обжалваното решение е 54 695 лв., а на тази от имот с № 68134.8632.10 е в размер на 64 548 лв. при определена с обжалваното решение такава в размер на 93 875 лева. Във втория вариант на заключението вещото лице е преценило освен извършени сделки с имоти в кв. "Враждебна" и две сделки с имоти в кв. "Малашевци", район Кремиковци. В този вариант пазарна цена на отчуждените части от имоти на жалбоподателите е съответно 119 840 лв. и 205 648 лева. Експертното заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. Съгласно § 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а разпоредбата на чл. 32, ал. 2 гласи, че равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. При приложението на посочената нормативна уредба съдът намира, че определящи и достоверни за пазарната цена на имотите, предмет на отчуждаване за държавна нужда, са сделките с имоти с подобни характеристики, които се намират в непосредствена близост до отчуждените, в същото землище. Законът не предполага разширяване на обхвата на тези сделки, към които да се причисляват и сделки от друго землище на съответния район. Освен това при преценката си съдът взе предвид, че двете сделки, сключени в землище Малашевци, район Кремиковци, не представляват сделки с имоти с подобни характеристики. Предмет на сделките е само част от имот в размер на 0,050 дка, което не дава реална представа за пазарната цена на целия имот. Поради тези съображения съдът приема за законосъобразна и достоверна оценката, определена от вещото лице в първия вариант на заключението му, която е в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Тъй като определените от експертизата оценки на отчуждените имоти са в размери по-малки от определените с решението на Министерския съвет равностойни обезщетения, жалбата на Мария Кирилова Динкова, Ивайло Борисов Динков, Стоян Борисов Динков, Юличка Благоева Динкова и Васил Николов Манолов се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Останалите доводи в жалбата касаят законосъобразността на влезлия в сила подробния устройствен план, на който се основава оспореното решение, неотносими са към настоящето производство и не следва да бъдат обсъждани. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение