Решение № 7711 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5411/2010 г.

Решение № 7711 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5411/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Катя Цветанова Николова от гр. София за отмяна на влязло в сила Определение № 2577 от 24.02.2009 г. на Върховния административен съд - Второ отделение, постановено по адм. дело № 14099/2008 г., с което е оставено в сила Определение от 15.09.2008 г. на Административен съд София-град за прекратяване на основание чл. 159, т. 4 АПК вр. чл. 138 ЗТСУ отм. и чл. 295 ППЗТСУ отм. на производството по адм. дело № 3717/2007 г. образувано по жалба срещу заповед № РД-09-50-298/30.03.2001 г. на гл. архитект на София за ЧИЗРП на кв. 44, м. "Разсадника-Бежанци". В искането се излагат основания за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК - наличие на становище на Министъра на регионалното развитие и благоустройството по прилагане на § 2 от Наредба № 5/1995 г. за ПНТСУ на МТРС при определяне вида на предвиденото застрояване в ПУП /"основно" или "допълващо"/ в отговор на Заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-00-75/18.12.2009 г. Ответниците Столична община и Десислава Любомирова Грозданова не вземат становище. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия намира искането за допустимо - подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен, а разгледано по същество за неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила определение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила добра грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. Писмените доказателства, на които се основава искането - заявление за достъп до информация и отговор от МРРБ, не са представени с него и в проведеното открито съдебно заседание, поради което съдът приема, че не съществуват. Те не са и нови доказателства по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК, тъй като са могли да бъдат приобщени към доказателствата по делото при полагане на дължимата грижа от страната. Становище на длъжностни лица от МРРБ по прилагането на Наредба № 5/1995 г. за ПНТСУ на МТРС при определяне вида на предвиденото застрояване в ПУП не обвързва съда при преценката за законосъобразност на акт за устройство на територията. Съществуването на такова становище по отношение на предвиденото с атакуваната заповед застрояване не създава вероятност за неправилност на влязлото в сила прекратително определение. Настоящият състав намира, че не са налице релевираните основания за отмяна, поради което искането следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,