Решение № 7751 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3459/2021 г.

Решение № 7751 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3459/2021 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Атлиман - клуб" ЕООД срещу Решение № 6709/25.11.2020 г. постановено по адм. дело № 11912/2019 г. на на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 703/12.08.2019 г., на кмета на община Приморско, с която е постановен отказ за определяне вида и категорията на туристически обект /заведение за хранене и развлечения към място за настаняване клас "Б"/ - Бистро към бунгала "Casa Mia", находящи се в гр. Приморско, м. Пясъка. Касационният жалбоподател – "Атлиман - клуб" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи на първо място, че неправилно съдът е приложил нормата на чл. 129, ал. 1, т. 2, бук. "б" от ЗТ, тъй като тази норма е отменена /ДВ бр. 17/25.02.2020 г./ и е следвало да се приложи чл. 142, ал. 2 от АПК. Неправилно съдът с оглед доказателствата по делото е приел, че е спорен въпроса за местоположението на заявеното за категоризиране бистро и предназначението му по КК. Видно от заключението на СТЕ е, че процесната сграда се намира в имот с идентификатор 58356.502.35 и че сградата опасна в предходните документи за собственост и в строителните книжа е идентична със сграда 58356.502.35. 1 От доказателствата се установява и предназначението на бистрото – за обществено хранене, като изводите на съда, че сградата е с неизяснено предназначение е неправилен. Сградата кухня-столова посочена в представените доказателства към преписката и в частност тези имащи отношение към собствеността на праводателя ГУСВ установяват, че процесната сграда попада в имот с идентификатор 58356.502.35 и, че тя е преустроена в Бистро. В касационната жалба се навеждат подробни доводи за неправилността на оспорения съдебен акт. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената Заповед № 703/12.08.2019 г. Претендират се направените разноски. Ответникът по касационната жалба – кметът на Община Приморско, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е установил от фактическа страна следното: На 9.05.2014 г., с Постановление за възлагане на недвижим имот, № 3109, частен съдебен изпълнител възлага на "Атлиман - клуб" ЕООД недвижим имот сгради с идентификатори 58356-502.37.1 до 10 и 12 и 13, находящи се в гр. Приморско, функционално предназначение – курортна туристическа сграда и сграда с идентификатор 58356.502.11, с функционално предназначение – друг вид сграда за обитаване, 57 кв. м., бивша собственост на "Главно управление Строителство и възстановяване" ЕАД и стар номер 55032. С постановление за възлагане на недвижим имот № 5392/28.07.2014 г., частен съдебен изпълнител възлага на "Атлиман – клуб" ЕООД недвижим имот с идентификатор 58356.502.35, находящ се в гр. Приморско, с функционално предназначение – за друг курортно-рекреационен обект; сграда с идентификатор 58356.502.35. 1. с площ 229 кв. м. и сграда с идентификатор 58356.502.35. 2. с площ 50 кв. м. с функционално предназначение – друг вид сграда за обитаване, бивша собственост на "Главно управление Строителство и възстановяване" ЕАД и стар номер 55034. На 3.06.2017 г. "Атлиман – клуб" ЕООД подава заявление, рег. № 68-А-52, за категоризиране на туристически обект – място за настаняване, клас "Б" – бунгала "Casa Mia", находящи се в гр. Приморско, местност "Пясъка", рег № 68-А-52. На 3.07.2017 г. "Атлиман – клуб" ЕООД подава заявление за категоризиране на туристически обект – "Бистро към бунгала "Casa Mia", находящо се в гр. Приморско, местност "Пясъка", рег. № 68-А-96. На 26.07.2017 г. "Атлиман – клуб" ЕООД подава в Община приморско молба, "по преписка за категоризация на бунгала"Casa Mia", и заведение", рег. № 68-А-96, следните документи: 1.) писмо, изх. № 943 от 24.01.2002 г. на Регионална дирекция за национален строителен контрол, гр. Бургас, до Община Приморско с копие до "Строителство и възстановяване" АД, гр. Стара Загора и наследници на П. Петров; 2.) протокол от 1986 г. за въвеждане в действие на бунгала, гр. Приморско; 3.) констативен акт от 17.11.1971 г. за завършен обект и предаването му в експлоатация в гр. Приморско, като под № 8 фигурира при обект на столова на обект "Паца" в Приморско; 4.) сметка за изплащане на завършен обект към констативен акт от 17.11.1971 г.; 5.) опис на дълготрайни материални активи, включени в капитала на Главно управление – Строителни войски, поделение 64580, гр. Стара Загора, въведени в действие с протокол, образец № 16; 6.) протокол от 22.05.1990 г. за приемане на новопостроена сглобяема къща. Връчено е уведомление на "Атлиман – клуб" ЕООД от кмета на общината, от 31.07.2017 г., за представяне на документи към заявлението от 3.07.3017 г.: 1.) копия от документи, удостоверяващи образованието или професионалната квалификация, стаж в туризма и езиковата квалификация на управителя на туристическия обект съгласно изискванията на Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията (Наредбата); 2.) копия на документи за собственост на обекта или за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта; 3.) документ, удостоверяващ въвеждането в експлоатация или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване на изискванията на Закона за устройство на територията; 4.) документ за платена такса по чл. 69, ал. 3 ЗТ. Посочени са правните последици при неизпълнение на указанията в срок от 14 дни. На 14.08.2017 г., "Атлиман – клуб" ЕООД подава до кмета на Община Приморско молба, към заявление, рег. № 68-А-96, с която представя: 1.) документи, удостоверяващи образование и професионално квалификация на управителя на туристическия обект; 2.) документи за собственост – постановление за възлагане от частен съдебен изпълнител; 3.) писмо от Регионална дирекция за национален строителен контрол, гр. Бургас, относно законността на обекта и въвеждането в експлоатация на кухня-столова и други обекти; 4.) документ за платена такса. На 21.08.2017 г. "Атлиман – клуб" ЕООД подава до началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район, гр. Бургас, искане за предоставяне на копие от преписка № 943 от 13.12.2001 г., с което е установено, че извършеното в поземлен имот № 055032, в землището на гр. Приморско, м. "Пясъка", строителство е законно, сградите са въведени в експлоатация като са цитирани документи, споменати в писмо, изх. № 943 от 24.01.2002 г. на Регионалната дирекция за национален строителен контрол, гр. Бургас. На 25.08.2017 г. кметът на Община Приморско изисква от началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район, гр. Бургас, разрешение за строеж на имот с идентификатор 58356.502.37 по кадастралната карта на гр. Приморско, м. "Пясъка". На 18.09.2017 г. началникът на регионален отдел "Национален строителен контрол" – Бургас при Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район, уведомява "Атлиман – клуб" ЕООД, че преписка № 943/2001 г. не е съхранена. На 29.09.2017 г., началникът на Регионалната дирекция за национален строителен контрол - Югоизточен район, гр. Бургас, уведомява кмета на Община Приморско, че в дирекцията не се съхраняват документи за имот с идентификатор 58356.502.37. ОЕККТО приема решение по Протокол № 31/02.10.2017 г. На 19.10.2017 г., със Заповед № 1072, издадена на основание чл. 130, ал. 3 ЗТ, чл. 20 от Наредбата и Протокол № 31 от 2.10.2017 г. на ОЕККТО, кметът на Община Приморско отказва определяне на вида и категорията на туристически обект – заведение за хранене и развлечения към място за настаняване – клас "Б", "Бистро към бунгала "Casa Mia", находящо се в гр. Приморско, м. "Пясъка". С решение № 892/9.05.2018 г., постановено по адм. дело № 219/2018 г. на Административен съд Бургас е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 1072/19.10.2017 г., на кмета на община Приморско, с която е отказано определяне на вида и категоризацията на Бистро към бунгала "Casa Mia". С решение № 10018/1.07.2019 г., постановено по адм. дело № 12470/2018 г., на ВАС е отменено посоченото по-горе решение на АС – Бургас и е отменена заповед № 1072/19.10.2017 г., като преписката е изпратена на кмета на община Приморско за ново произнасяне. В изпълнение на съдебното решение със Заповед № 703/12.08.2019 г., кмета на община Приморско е постановил изричен отказ за определяне вида и категорията на туристически обект /заведение за хранене и развлечения към място за настаняване клас "Б"/ - Бистро към бунгала бунгала "Casa Mia", находящо се в гр. Приморско, м. "Пясъка". В мотивите към акта, издателят изцяло се е съобразил с предложението на ОЕККОП взето по Протокол № 20/6.08.2019 г. Прието е, че съществува несъответствие между описаните под № 4 и № 266 на приложение № 1 към т. 1 от решение № 787/20.11.2000 г., на МС обекти и тези посочени в актовете за собственост на дружеството. Посочено е, че липсват данни за строителното разрешение, органа който го е издал, констативен акт по чл. 63 от ПКС и др. документи, доказващи законността на на строежа. Липсват и доказателства за въвеждането на обекта в експлоатация. Прието е още, че кухнята-столова не отговаря на туристически обект "бистро", съгласно чл. 7, т. 2 от Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория. В хода на съдебното производство е назначена СТЕ, която дава заключение, че: дружеството е собственик на имот с идентификатор 58356.502.35 вкл. и на сгради с идентификатор 58356.502.35. 1 и 58356.502.35. 2; според в. л. ПИ с идентификатори 58356.502.35 и 58356.502.37 и находящите се в тях сгради попадат в очертания терен от 27 000 кв. м. и в приложение към решение № 787/29.11.2000 г. на МС. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 128, т. 1, бук. "к" от Закона за туризма. Прието е, че е спазена специалната процедура, регламентирана в чл. 130, ал. 1 от ЗТ т. е. прието е, че акта е издаден в съответната форма и, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. С оглед доказателствата по делото АССГ е приел, че заповедта е съответна и на материалноправните норми. Прието е, че отказа е издаден на основание чл. 129, ал. 1, т. 2, бук. "б" от ЗТ /отм./, като е установил, че местоположението на процесната сграда е в пределите на имот, описан в приложение към решение № 787/29.11.2000 г. на МС, предоставен за управление и стопанисване на ДП "Строителство и възстановяване" София. Съдът е приел, че процесната сграда кухня и столова са въведени в експлоатация по протокол от 1986 г., и предвид констативен акт от 1971 г., е законна постройка. Съдът е приел, че протокола установява въвеждането в експлоатация, както на 13 бр. бунгала, находящи се в имота, така и кухнята-столова, като липсата на част от реквизитите на протокола не водят до неговата нищожност, както неправилно е приел административния орган. С оглед представения към делото опис на дълготрайни материални активи, включени в капитала на ГУСВ е прието, че процесната сграда попада измежду тях. Видно от писмо изх. № 943/24.01.2002 г. на Началника на РДНСК Бургас, посочените в Констативен акт № 13/29.10.2001 г., строежи /кухня-столова, баня и 13 бр. бунгала и др./ са собственост на "Строителство и възстановяване" АД, правоприемник на ГУСВ и са въведени в експлоатация по установения ред. Предвид всички събрани по делото доказателства АССГ е приел, че неправилно органа е посочил, че не са представени документи, установяващи законността на кухнята-столова и въвеждането и в експлоатация. Според първоинстанционния съд обаче, заявения за категоризиране обект бистро към бунгала е с неизяснен произход, тъй като липсват доказателства за неговото местоположение, както и къде се намира бившия обект "Паца", към който е ситуирана кухнята-столова. Не е налице идентичност между обект кухня-столова и заявеното бистро. С оглед на това е прието, че изводите на административния орган са правилни, тъй като не се установява по безспорен начин въвеждането в експлоатация и законността на строежа бистро към бунгала, тъй като не може да се установи местонахождението и предназначението му. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата. Решението е неправилно. В Раздел II от Закона за туризма /ЗТ/ озаглавен "Категоризиране на места за настаняване и прилежащи към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи и прилежащите към тях заведения за хранене" обн. в ДВ бр. 30/2013 г., законодателят е уредил процедурата касаеща категоризирането на съответните търговски обекти. По силата на чл. 119, ал. 1 от ЗТ, в редакцията си към датата на издаване на административния акт, местата за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелните заведения за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове и туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене подлежат на категоризиране по този закон независимо от вида на тяхната собственост и начина на управлението им. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 от ЗТ гласят, че местата за настаняване са два класа - "А" и "Б". Местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения се категоризират в следните категории: "една звезда", "две звезди", "три звезди", "четири звезди" или "пет звезди". Характеристиките на местата за настаняване и на заведенията за хранене и развлечения се определят с наредбата по ал. 5. За конкретния случай се установява, че туристическия обект е заведение за бързо обслужване по смисъла на чл. 124, ал. 1, т. 2 вр. ал. 4 от ЗТ и следва да се категоризира по смисъла на с. з. По силата на чл. 128, ал. 1, т. 2 от ЗТ кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице по предложение на ОЕККТО определя категорията на бунгала – всички категории. В чл. 129 от ЗТ е уредена процедурата по категоризация, която започва с подаване на заявление-декларация за категоризация, от лицето което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство или от упълномощено от него лице. В ал. 1, т. 1 от с. з. са изброени реквизитите на заявлението-декларация, а в т. 2 и необходимите документи, които следва да придружават заявлението - а) копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта; б) документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на Закона за устройство на територията, съответно на разрешението за ползване на повърхностен воден обект и свидетелство за годност – за заведенията за хранене и развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега плавателни съдове; в) изрично пълномощно в оригинал, когато заявление-декларацията се подава от пълномощник. По силата на чл. 130, ал. 1 от ЗТ, в редакцията си действала към датата на издаване на административния акт /обн. ДВ бр. 37/2018 г. /, съответната ОЕККТО разглежда заявления-декларациите и приложените към тях документи в 14-дневен срок от датата на постъпването им и след като констатира, че представените документи съответстват на изискванията на чл. 129, ал. 1, 2 или 3, се произнася по тях с мотивирано предложение до съответния категоризиращ орган или до оправомощено от него длъжностно лице да открие процедурата по категоризиране на туристическия обект и да издаде временно удостоверение за откритата процедура по категоризиране. В случай на констатирана непълнота или нередовност на представените документи по чл. 129, ал. 1, 2 и 3 съответната експертна комисия по категоризация на туристически обекти в срок 10 работни дни от датата на заседанието писмено уведомява заявителя и определя 14-дневен срок от получаване на уведомлението за отстраняването им. Срокът по ал. 1 спира да тече до датата на отстраняване на непълнотата и/или нередовността /ал. 2/. В нормата е посочено още, че ако в указания срок по ал. 2 непълнотите и/или нередовностите не бъдат отстранени, съответният категоризиращ орган със заповед отказва определяне на вид и категория на обекта /ал. 3/. В конкретния случай, както правилно е установил и АССГ, дружеството "Атлиман Клуб" ЕООД е подало заявление за категоризация, като е представило към него и съответните документи. ЕККТО е приело, че са налице предпоставките на чл. 130, ал. 2 от ЗТ и е дало възможност на заявителя да представи посочените в отправеното до него уведомление вкл. и документ, удостоверяващ въвеждане на обекта в експлоатация или др. документ, удостоверяващ законността на обекта. Дружеството-заявител е представило съответните документи, които обаче не са били приети от ОЕККТО за такива отстраняващи нередовността на заявлението и е предложено на кмета на община Приморско да издаде заповед за отказ за категоризация. Последния е издаден на основание чл. 130, ал. 3 от ЗТ. За да са налице предпоставките на чл. 130, ал. 3 от ЗТ следва да са изпълнени кумулативно следните условия: подаване на заявление и документи за категоризация на обект от тези посочени в нормите на чл. 123 и чл. 124 от ЗТ; извършване на проверка на документите от съответната ОЕККТО и установяване на непълноти или нередовности; изпращане на уведомление до страната за отстраняване на нередовностите или непълнотите по представеното заявление и документите към него с предоставен определен срок; неизпълнение на заявителя в предоставения срок да представи доказателства респек. документи отстраняващи нередовността на заявлението. В конкретния случай се изпълнени трите предпоставки на чл. 130, ал. 3 от ЗТ, но не и последната такава. Както се посочи по-горе, нормата на чл. 129, ал. 1, т. 2 от ЗТ /действала към момента на издаване на оспорената заповед/ посочва какви документи следва да се приложат към заявлението за категоризация, като измежду тях е и документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на Закона за устройство на територията. Правилни са изводите на АССГ, че касатора е представил документи, установяващи законността на кухня-столова и въвеждането и в експлоатация. С оглед заключението на СТЕ, приета от съда, се установява идентичност на кухня-столова, посочена в т. 266 от Решение № 787/29.11.2000 г. на МС като частна държавна собственост и предоставени за управление на ДП "Строителство и възстановяване" София с тези посочени в Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.07.2014 г. на ЧСИ. От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че сграда, представляваща кухня-столова е била вписани като актив на ДП "Строителство и възстановяване", чийто правоприемник е "ГУСВ" ЕАД, правоприемник на заявителя. Правилно АССГ е приело, че представения протокол за въвеждане в действие на сградата от 1986 г. и констативния акт от 1971 г. за завършване на обектите имат отношение към процесните кухня-столова и удостоверяват по неоспорим начин нейното законово въвеждане в експлоатация. Анализирайки тези доказателства, първоинстанционния съд е достигнал до правилните правни изводи, че двата документа съдържат съответните съществени реквизити, установяващи законово регламентираното строителство и въвеждане в експлоатация на сградата. Налице е обвръзка между доказателствата до степен фиксиращи законността на процесния обект, подлежащ на категоризация. С оглед нормата на § 2, ал. 8 от Наредба № 5/28.12.2006 г. за техническите паспорти на строежите, момента на въвеждане в експлоатация на строежите се удостоверява с разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация, а когато няма такива – с акт за държавна или общинска собственост, с разрешение за строеж, или акт за собственост, както и с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, включително и с декларации. В конкретния случай, както се посочи по-горе е налице документ за собственост – Постановление за възлагане издадено от ЧСИ. Постановлението за възлагане е уредено в чл. 496 от ГПК и представлява акт на съдебен изпълнител по силата на който и със съгласието на купувача на недвижимия имот, върху който се извършва принудителното изпълнение, се прехвърля правото на собственост и всички други права, които длъжникът е имал върху имота. Съдебната практика приема, че постановлението за възлагане е деривативен способ за придобиване на собственост и е особен такъв, тъй като представлява властнически акт на орган, който прехвърля имота на длъжника, като лицето върху което имота е прехвърлен става негов собственик т. е. придобива собственически права. В конкретния случай дружеството-заявител се легитимира като собственик на кухня-столова именно на основание постановление за възлагане от 28.07.2014 г. на имот собственост на "ГУСВ" ЕАД, правоприемник на ДП "Строителство и възстановяване" София, първия собственик на процесната сграда т. е. налице са доказателства за законността на обекта, за който е подадено заявление за категоризация, както правилно е приел и АССГ. Правилно съдът е приел, че с оглед представеното писмо изх. № 943/24.01.2002 г. на началника на РДНСК Бургас, в което са наведени изводи, че процесната кухня-столова е собственост на "Строителство и възстановяване" АД, правоприемник на "ГУСВ" и е въведена в експлоатация по установения ред, е предоставен повод на органа да приеме, че не са налице предпоставки за премахване на незаконен строеж. Обсъдените от АССГ доказателства, вкл. и СТЕ водят до правилния извод, че сградата – кухня-столова притежава съответни документи удостоверяващи нейната законност и въвеждане в експлоатация. Несподелен обаче остава извода на първоинстанционния съд, че по отношение заявеният за категоризиране обект липсват доказателства за въвеждането му в експлоатация, тъй като не се установява местонахождението му и неговото предназначение. В заявлението си за категоризация дружестовото е поискало издаване на такава по отношение на "Бистро към бунгала Casa Mia", находящи се в гр. Приморско, м. Пясъка. Съдът погрешно е анализирал доказателствата по делото и е достигнал до неправилния извод, че не се установява местонахождението на обекта за който се иска категоризация. В заключението си в. л. изрично сочи, че сградите които са описани в Постановлението на ЧСИ № 5392 са идентични с с имот с идентификатор 58356.502.35 и със сгради с идентификатор 58356.502.35. 1 и 58356.502.35. 2 по КККР. Налице е и идентитет на тези сгради с сгради попадащи в имот пл. № 347 собственост на ГУСВ, както и в терен от 27 дка по РМС № 787/2000 г. Както се посочи по-горе именно в т. 266 от Решение № 787/29.11.2000 г. на МС са описани имоти, вкл. кухня-столова, за които е прието, че са преминали в собственост на дружеството-заявител с оглед постановлението на ЧСИ. Съвкупната преценка на доказателствата води до извод, че процесното претендирано за категоризация Бистро към бунгала Casa Mia е идентично с посочената в протокол за въвеждане в действие на сградата от 1986 г. и констативния акт от 1971 г. сграда – кухня-столова. Тази сграда попада във възложения на дружеството имот от ЧСИ съгласно и заключението на СТЕ. Предвид горното, касационната инстанция приема, че не са били налице предпоставките на чл. 130, ал. 3 от ЗТ и неправилно административния орган е издал оспорения акт. Като е приел, че издадената заповед на кмета на община Приморско е законосъобразна съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от правна страна, следва да се отмени оспорената заповед и с оглед на чл. 173, ал. 2 АПК да изпрати преписката на органа за ново произнасяне. На основание чл. 174 АПК съдът следва да определи срок на органа за произнасяне. С оглед на спецификата и сложността на проблема съдът определя едномесечен срок за произнасяне. С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Община Приморско, юридическото лице в чиято структура е органът – ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото за двете инстанции, с оглед на изрично направеното искане, са в размер на 50, 00 лв. д. т. пред първата инстанция и 370. 00 лв. държавна такса за касационната инстанция, 300 лв. такса за СТЕ, 1 200, 00 лв. адвокатско възнаграждение, за първата инстанция и 1 300 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховния административен съд, седмо отделение