Решение № 10715 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8191/2019 г.

Решение № 10715 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8191/2019 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Димитров, чрез адв. Братованов против решение № 23 от 13.05.2019 г., постановено по адм. д. № 268/2018 г. по описа на Административен съд – Русе, в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на неимуществените вреди за разликата над 200 лева до претендирания размер от 1000 лева, както и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 680 лв. Сочените касационни основания в касационната жалба са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на постановеното от административния съд решение и решаване на спора по същество чрез чрез присъждане на пълния размер на присъждане на обезщетението за неимуществените вреди и присъждане обезщетението за претендираните имуществени вреди, както и за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на обезщетението. Иска се присъждане и на разноските за касационното производство. Ответникът – Агенция за социално подпомагане гр. София изразява становище за неоснователност по касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С решението на АС - Русе в обжалваната част Агенция за социално подпомагане е осъдена да заплати на М. Димитров сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на отменено с влязло в сила решение - административен акт заповед № СЗ-5-П-571/26.10.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Русе. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявения иск за обезвреда на претърпените неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 1 000 лв. Отхвърлена е изцяло като неоснователена и исковата претенция за имуществени вреди, както и за присъждане на законната лихва върху главницата. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Искова претенция на М. Димитров е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца, който следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Съдът е уважил частично иска за обезщетение за понесени от ищеца неимуществени вреди до размер на 200 лв., в който размер е приел иска за основателен и доказан. В останалата част, относно обезщетението за неимуществени вреди, искът е приет за неоснователен. За да достигне до този правен резултат АС е приел, че срещу лицето е била издадена заповед № СЗ-5-П-571/26.10.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Русе, с която на М. Димитров е било отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2015/2016 г. Посочената заповед е била оспорена от Димитров пред АС - Русе, по повод на което е било образувано решение № 13/15.04.2016 г. по адм. дело № 20/2016 г. по описа на съда. Първоинстанционният съд е отменил процесната заповед. С решение № 7593/15.06.2017 г. по адм. дело № 6278/2016 г. на ВАС е оставено в сила решението на АС Русе. Съдът е приел, че в случая са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно – незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, претърпени от страна на М. Димитров неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с увреждането, в резултат на отмяната на незаконосъобразния административен акт. Исковата претенция за обезщетяване на тези вреди е приета за доказана по основание. За да уважи частично така предявения иск за неимуществени вреди, съдът е счел, че през исковия период е налице безспорно влошено здравословно състояние на ищеца, същият е преживял душевни страдания и негативни чувства, емоции като стрес, потиснатост, напрегнатост, отчаяние, безнадеждност, тревога, социален дискомфорт. Поради изложеното на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ исковата молба е уважена частично за претърпени неимуществени вреди. Съгласно § 1 ДР ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. По силата на цитираната препращаща норма, при определяне на размера на претендираните неимуществени вреди се прилага нормата на чл. 52 ЗЗД, която сочи, че този вреди се определят от съда по справедливост. Съгласно ПВС № 4/1968 г., което и понастоящем се прилага в практиката на съдилищата по чл. 52 ЗЗД, "понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди". С оглед на цитираната практика, обжалваното решение съответства на приложимите критерии. Обезщетението в определения размер от 200 лева е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти, като е считано за справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съдът е приел за справедлив размера на обезщетението при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените от страна на Димитров вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Присъденото обезщетение в размер на 200 лева е счел за достатъчно, за да компенсира търпените от Димитров страдания и причинения му в резултат на отменения административен акт на ответника дискомфорт. В тази част решението е обосновано и правилно. Правилно съдът е постановил отхвърлителен диспозитив и относно търсеното обезщетение за имуществени вреди. Правилни са изводите, че Димитров не е подал заявление - декларация като нуждаещ се, съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗСП, за да получи социална помощ по чл. 9 от ППЗСП. Що се отнася до стойността на неполучените пакетирани хранителни продукти от БЧК, предоставени по Оперативна програма по фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица 2014-2020 г., съдът обосновано и правилно е кредитирал показанията на св. Иванова, от които се установявало, че в крайна сметка е получил хранителни продукти вследствие на отказ от страна на друг правоимащ, т. е. липсвало вреди за които да се претендира обезщетение. С оглед на изложеното, Върховният административен съд