Решение № 7382 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8391/2019 г.

Решение № 7382 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8391/2019 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Радио Релох" ЕООД със седалище в град Радомир чрез процесуалния представител - адвокат М. Янакиева против решение № 127 от 30.05.2019 г. по адм. дело № 130/2019 г. на Административен съд - Перник. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 59/3/3121568/3/01/04/01 от 5.02.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за налагане на финансова корекция и са присъдени разноски. Правят се възражения за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" изразява чрез юрисконсулт Т. Ламбев становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че съдът по категоричен начин е установил неизпълнение на финансовия проект в приходната му част, което е предпоставка за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 10 ЗУСЕСИФ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна относно размера на наложената финансова корекция и присъдените разноски. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Радио Релох" ЕООД против решение на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция, определена в размер на 86804. 38 лева. Твърди се наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК. Направени са четири възражения: първото е за липса на фактически основания за налагане на корекция, тъй като договорът с предвидените в него дейности, за които са отпуснати финансовите средства, е изпълнен. Второто е за липса на "нередност" по смисъла на закона и неспазване на разпоредбите на ЗУСЕСИФ, а на писмени указания, отразени в Методика за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени след изплащане на финансовата помощ от ПРСР. Третото е за липса на материално-правните предпоставки в подзаконовата нормативна уредба за налагане на колекцията. Последният довод е за несъответствие с целта на закона, в резултат на превратното му тълкуване. Съдът е събрал цялата административна преписка и много подробно и в хронологичен ред е изложил приетите за установени факти. За проверка на финансовите данни, залегнали в оспорения административен акт, е назначил по искане на ответната страна съдебно-счетоводна експертиза. Представеното заключение е прието без възражения на страните и също е залегнало в детайлизираната фактическа обстановка. С оглед на данните в нея, съдът е извършил проверка за законосъобразността на административния акт на всички правни основания в чл. 146 АПК. Концентрирал се е върху основния правен въпрос, дали констатираното при контролната проверка неизпълнение на договорните клаузи и параметрите, залегнали в бизнес плана, е основание за финансова корекция. В тази връзка е изложил убедителни аргументи за наличието на вреда за средствата от ЕСИФ, тъй като не е постигната целта на мярката, в изпълнение на която е одобрен проектът. Счел е за установено наличието на предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 ЗУСЕСИФ. На следващо място е изложил съображенията си относно правилното определяне на размера на корекцията, съвпадащ с реално установените последици от нарушението върху разходваните средства, като допустими разходи. Обосновал се е с изключително ниската реализация на приходната част на бизнес плана в продължение на две години от петгодишния срок на договора. Обърнал е специално внимание на приложението на приетата от изпълнителния директор на ДФЗ методика. Посочил е наличието на съдебно решение за обявяването й за нищожна, но е изложил аргументи, че се касае за прилагане на подзаконов нормативен акт, чието действие не е спряно. Направил е краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно в часта му, в която е констатирано извършеното от бенефициера нарушение, послужило, като основание за налагане на финансова корекция. В касационната жалба под формата на касационни основания, се повтарят доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административните правила при издаване на уведомителното писмо и за неправилно прилагане на материалния закон, тъй като не е установена нередност по смисъла на националното и общностното право. Те са неоснователни. Административният съд много подробно е изложил фактите във връзка с предприетите от административния орган уведомления на бенефициера, както за насрочената проверка на място, така и за резултатите от нея, образуването на производство по налагане на финансова корекция и възможността му да представи писмено възраженията си. Жалбоподателят се е възползвал от правото си и активно е участвал в административното производство. На 29.01.2019 г. управителят на търговското дружество е депозирал възражение, което не съдържа никакви оспорвания на констатираните факти при контролната проверка за изпълнение на параметрите в бизнес плана през 2016 и 2017 г. В него единствено се разсъждава около същността на понятието"индикатори" и наличието/липсата на изпълнени такива. Поради това е неоснователно твърдението, че това възражение не било разгледано от административния орган и не било залегнало в мотивите на решението. В него са изложени подробно, както фактическите, така и правните основания за налагане на финансовата корекция и то чрез посочване на всички относими в тази насока нормативни актове: чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 10 от ЗУСЕСИФ, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 23/2009 г., уреждаща правоотношенията във връзка с прилагане на стратегиите за местно развитие по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия"; чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. във връзка с мярката "Подкрепа на създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР. Точно са посочени и клаузите от сключения на 20.03.2015 г. договор, за които се твърди неизпълнение от страна на получателя на помощта. В това число е цитирана и т. 4.25.3 от договора, която го задължава да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването. Съдържането на цитираните разпоредби показва неоснователността на касационното възражение за материална незаконосъобразност на решението за налагане на финансова корекция. Отново се твърди липса на нередност, като въпросът е разгледан изцяло теоритично, без да се коментират конкретните факти по конкретната преписка. Това дава основание на съда да обсъди възраженията, направени в първоинстанционното производство относно реализация на предвидената инвестиция, тъй като страните не спорят, че автомобилите са закупени. Според жалбоподателя самото неизпълнение на предвидената приходна част, не води до ощетяване бюджета на ЕС. Извършеното в този смисъл тълкуване от негова страна е формално и не отчита по никакъв начин целите и същността на проекта, за който е получил безвъзмездната финансова помощ. Търговското дружество е кандидатствало със заявление за подпомагане от 21.09.2014 г. по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия". Наименованието на проекта, за който е поискано и е получено финансиране е "Развитие на туризъм чрез интегрирано използване на ресурсите на община Радомир". В бизнес плана - задължителен елемент от заявлението за подпомагане е вписан механизмът за изпълнение, като инвестиции в сферата на услугите. Основната материална инвестиция по проекта е специализираната техника, която да послужи за развитие на специфичната услуга - създаване на туристически атракцион чрез предлагане на туристически преходи и турове с екстремни преживявания. Целта на туристическата услуга е осигуряване на целогодишна заетост на трима наети служители и привличане допълнително на туристи. Самият атракцион е замислен, като алтернатива на ловните излети, насочена към предлагане на наблюдение на природата и историческите места в общината. Инвестицията, с която се кандидатства за съфинансиране е закупуването на три високопроходими автомобила. А чрез нея ще се организират преходи до културни и природни забележителности, панорамни разходки, екстремни оф-роуд разходки и фотосафари. Преследваната идея е увеличаване на туристическия поток на територията на общината, което на свой ред да увеличи рентабилността и устойчивостта на фирмата. Макар, че договорът е сключен на основание чл. 23, ал. 4, т. 2 от Наредба № 23/2009 г., тъй като е тристранен и в него участва и Местна инициативна група "Радомир - Ковачевци - Земен", правоотношенията между фонда и търговеца във връзка с тази мярка са предмет на регламентация в Наредба № 29/2008 г. В чл. 2 от нея са точно формулирани целите й – да насърчава: растежа и създаването на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони; предприемачеството; развитието на интегрирания туризъм в тях. Неизпълнението на целите съставлява нарушение на европейските правни норми за подпомагане на такива микропредприятия. Ангажиментът за постигането им се поема с представянето на задължителен бизнес план, като доказателство за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за един некратък период от 5, съответно 10 години и то задължително водещи до реализация на целите по чл. 2 - чл. 16, ал. 2 от наредбата. Постоянна и непротиворечива е актуалната практика на Върховния административен съд, четвърто отделение, че неизпълнението на залегналите в бизнес плана финансови показатели съставлява и нарушение на договорно задължение. Това е задължението на бенефициера да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план. Заложените в него финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта, поради което непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ. В този смисъл: решение № 2709 от 19.02.2020 г. по адм. дело № 9703/2018 г.; решение № 3184 от 28.02.2020 г. по адм. дело № 7468/20918 г.; решение № 5040 от 4.04.2019 г. по адм. д. № 4307/2018 г.; решение № 14727 от 29.11.2018 г. по адм. д. № 1006/2018 г.; решение № 5317 от 24.04.2018 г. по адм. д. № 1945/2018 г.; решение № 4933 от 3.04.2019 г. по адм. дело № 4912/2018 г. и др. - всички на ІV отд. на ВАС. Събраните доказателства в административната преписка недвусмислено сочат на неизпълнение на поети договорни задължения от търговското дружество. Безспорно е неизпълнението на приходите, заложени в приходната част на бизнес план То е категорично установено и със заключението на съдебно-счетоводната експетиза. Възражението в жалбата, че това неизпълнение не съставлява нарушение на правото на Европейския съюз и националното право е неоснователно. Обстоятелството, че неизпълнението е констатирано само за част от петгодишния период, а именно - за 2016 г и 2017 г. не влияе върху съставомерността на нарушението, тъй като в бизнес плана са предвидени приходи поотделно за всяка година. Преценено от друга страна, обаче, то е свързано с размера на средствата, които следва да бъдат възстановени. В тази насока административният орган дължи преценка съобразно факторите, отразени, както в чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23/2009 г., така и в чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. и чл. 72, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕСИФ. Във връзка с основната група касационни доводи за определянето на санкция, предвидена в методика, обявена в слязъл в сила акт за нищожна следва да се посочи, че към момента на произнасяне от страна на административния съд на 30.05.2019 г., отменителният ефект на решението на Върховния административен съд все още не е настъпил. В изпълнение на правилото на чл. 194 АПК, съдебният акт е обнародван в Държавен вестник бр. 47/14.06.2019 г. и едва от тази дата е влязъл в сила. Поради това и първоинстанционният съд правилно се е позовал на методиката, като подзаконов нормативен акт. Към настоящия момент, обаче, решението в тази му част вече е неправилно и подлежи на отмяна, тъй като нормата на чл. 193, ал. 2 АПК разширява действието на съдебното решение по оспорване на подзаконов нормативен акт по отношение на всички. При това следва да се съобрази нормата на чл. 195, ал. 2 АПК, задължаваща административния орган да уреди служебно правните последици, възникнали от обявения за нищожен акт, в определения от закона срок. Предвид установеното, следва да се приеме, че определянето на размера на наложената финансови корекции, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание оспорения акт за налагане на финансова корекция, но само в частта, в която е определен размерът на последната, поради което и следва да бъде отменен в тази му част като незаконосъобразен. На осн. чл. 195, ал. 2 АПК, делото подлежи на връщане, като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Неправилно е решението и в частта му за присъдените в полза на Държавен фонд "Земеделие" разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3135 лева, които следва да се намалят на 200 лева. С прибавяне на платените 200 лева - разноски за съдебно-счетоводната експертиза, общият им размер, за който е основателно искането, става 400 лева. В този смисъл следва да се измени обжалваното решение в частта му относно разноските. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, претендираните от двете страни разноски, следва да се понесат така, както са направени. Поради това и исканията им за присъждане на такива следва да се оставят без уважение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 173, ал. 2, във връзка с чл. 228 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение