Решение № 46 от 22.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2358/2019 г.

Решение № 46 от 22.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2358/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 ГПК С определение № 544 от 02.12.2019 г. по касационна жалба, подадена от Д. А. М. е допуснато касационно обжалване на решение № 262/29.11.2018 г. по гр. д. № 279/2018 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 106/26.03.2018 г. по гр. д. № 1408/2016 г. по описа на РС-Ловеч. С последното на основание чл. 76 ЗН е прогласено за относително недействително по искане на съделителката Д. Н. К. разпореждане с наследствено имущество от Х. Н. Н. в полза на "АЖД – Агро" ЕООД, извършено с две разпоредителни сделки, обективирани в нот. акт за дарение на недвижими имоти №... г. на нотариус Н. Т., вписан в СВп. с вх. рег. №... и нот. акт №.... г. на същия нотариус, вписан в СВп с вх. рег. №..... Със същото решение е допусната съдебна делба между наследниците на К. Д. К. и Ц. С. П. на възстановените по ЗСПЗЗ седем земеделски имоти с решение № 28 от 10.01.1995 г. по преписка № 2934/1992 г. и с решение № 28 от 10.01.1995 г. по преписка № 2606/92 г., всички в землището на [населено място] при квоти: за И. Ц. Ц., Н. Г. Ц. и М. В. С. – по 6/48 ид. ч., за З. Ц. Б. и В. Ц. К. – по 3/48 ид. ч, за Х. Н. Н. и Д. Н. К. – по 6/48 ид. ч. за А. Д. Т. и Е. Д. С. – по 4/48 ид. ч., за Р. В. С. -Я. и В. В. С. – по 2/48 ид. ч. Отхвърлен е иска за делба по отношение на "АЖД – Агро" ЕООД и касатора Д. А. М. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 76 ЗН, защото не е съобразено, че прехвърлената идеална част от възстановените земеделски имоти изчерпва изцяло наследството от двамата наследодатели при което не се прилага тази норма, за допуснато съществено процесуално нарушения, изразяващо се в неконституиране на съпругата на касатора, с която е бил в брак към момента на прехвърлянето, въпреки, че в производството за делба тя е необходим задължителен другар и за необоснованост на извода, че делбата следва да се допусне само между наследниците, без да се зачитат извършените прехвърляния, като не е съобразено, че не е доказано наследодателите да притежават и други имоти. Ответниците по касация не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2 пр. 2 ГПК за проверка допустимостта на обжалваното решение. Предявен е иск за делба на останалите в наследство от К. Д. К., починала на 15.11.1942 г. и съпругът й Ц. С. П., починал на 08.12.1855 г. общо седем земеделски имота възстановени по ЗСПЗЗ с решение № 28 от 10.01.1995 г. по преписка № 2934/1992 г. и с решение № решение № 28 от 10.01.1995 г. по преписка № 2606/92 г., всички в землището на [населено място]. Ищцата И. Ц. Ц. е насочила иска срещу съсобствениците Н. Г. Ц. и М. В. С., З. Ц. Б. и В. Ц. К., Д. А. М., Д. Н. К. – по 6/48 ид. ч. за А. Д. Т. и Е. Д. С., Р. В. С. -Я. и В. В. С.. Вместо наследникът Х. Н. Н., като ответник е посочен Д. А. М.. По делото е установено, че Н. е дарил 1/16 ид. ч. и е продал 1/16 ид. ч. от седемте имота на "АЖД – Агро" ЕООД, с н. а. №.... г. и н. а. №.... г. и двата на нотариус Н. Т.. "АЖД – Агро" ЕООД дарява и продава съответно същите идеални части с н. а. №.... г. и н. а. №.... г. на посоченият като ответник Д. А. М.. С първоначалната искова молба е поискана делба на съсобственост, възникнала по наследяване и сделки. Съделителката Д. Н. К. е оспорила разпоредителните сделки, като на основание чл. 76 ЗН е поискала те да се обявят за относително недействителни, като делбата се извърши само между наследниците. С определение от 24.04.2017 г. са конституирани като страни прехвърлителя Х. Н. Н. и дружеството АЖД – Агро" ЕООД. Те са оспорили претенцията по чл. 76 ЗН. В доклада по делото, РС е указал на съделителката Д. Н. К. да ангажира доказателства дали в наследството са останали и други имоти. Пред РС не са събрани доказателства за това. РС е уважил искането по чл. 76 ЗН, като е прогласил за относително недействителни двете сделки, извършени между Х. Н. Н. и дружеството АЖД – Агро" ЕООД с н. а. №.... г. и н. а. №.... г. и двата на нотариус Н. Т., като не е коментирал дали прехвърлените идеални части изчерпват наследството, оставено от двамата наследодатели. Делбата е допусната само между наследниците при наследствените квоти, като иска за делба е отхвърлен по отношение на Д. А. М. и дружеството "АЖД – Агро" ЕООД. Въззивна жалба е подал Д. А. М. с приложение удостоверение за сключен граждански брак, от което е видно, че той е бил в брак с Ж. В. М. от 08.05.1988 г. Тя не е конституирана в производството пред РС въпреки че. към момента на прехвърляне на 1/16 ид. ч. от дружеството на Д. М. чрез покупко-продажба той е бил в граждански брак с нея. Тази идеална част от седемте земеделски имота, предмет на иска за делба е съпружеска имуществена общност. Въззивният съд е приел, че възражението по чл. 76 ЗН е основателно без да коментира направеното възражение, че прехвърлените имоти са единствени в наследството и не е доказано, че има и други имоти в наследството. Като неоснователен е приет доводът на въззивника, че в производството е следвало да участва и съпругата му Ж. М., с която е сключил граждански брак през 1988 г., като съдът се е позовал на ТР № 3/29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС. Касационно обжалване е допуснато за проверка на допустимостта на решението предвид неучастието на съсобственик-задължителен другар в делбеното производство. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН, който е приложим и при делба на съсобственост / чл. 34, ал. 2 ЗС/, извършената делба без участието на съсобственик е нищожна. Това налага в производството за делба да участват всички съсобственици, които са необходими, задължителни другари. В този смисъл са мотивите към т. 1 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС и константната съдебна практика. Задължение на съда е да следи за конституиране в производството на необходимите задължителни другари. Постановеното решение без участието им е недопустимо. Когато въззивната инстанция установи, че не е участвал задължителен другар, следва да обезсили решението и да върне делото на РС за конституирането му и разглеждане на делото с негово участие / т. 6 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. / В производството по настоящото дело не е участвала съпругата на Д. М. – Ж. М., а тя е придобила права на основание чл. 21 СК от продажбата, с която дружеството е продало на съпруга й 1/16 ид. ч. от седемте земеделски имота. Ако не се приеме, че сделките са относително недействителни на основание чл. 76 ЗН, то съпругата Ж. В. М. се явява съсобственик и като такъв е задължителен необходим другар в производството по съдебна делба на съсобствените имоти. С нейно участие следва да се разреши и спора дали предходните сделки са относително недействителни на основание чл. 76 ЗН, защото от това зависи дали и тя ще притежава права върху имотите. Неприложимо към спора е ТР № 3/29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС, на което се е позовал въззивния съд. Според същото по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Това тълкувателно решение се прилага по искове за собственост, а предявеният иск е за делба. Неприложимо е и ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 5, според което неучастието на съпруг в договор за доброволна делба на недвижим имот – съпружеска имуществена общност не води до нищожност по аргументи, извлечени от нормите на чл. 24, ал. 4 от СК /чл. 22, ал. 3 от СК, отм. /. Тази норма се отнася само за сделките с предмет – вещ, която е СИО, сключени без участието на единия от съпрузите, поради което това тълкувателно решение не се отнася за производството по съдебна делба. Въззивният съд е постановил недопустимо решение, като не е констатирал, че в производството не е участвал задължителен необходим другар и не е процедирал в съответствие с т. 6 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се прима, че когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен необходим другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар. Тъй като този порок се констатира за първи път пред настоящата инстанция, следва да се обезсили въззивното и първоинстанционното решение и делото да се върне на първата инстанция за конституиране на неучаствалата в производството Ж. М.. При новото разглеждане на делото, съдът следва да разгледа и възражението, заявено против искането по чл. 76 ЗС, като съобрази и ТР № 72/85 г., т. 3 на ВС, според което ако наследството се изчерпва само с прехвърлената вещ, акта на разпореждане с наследствената идеална част се счита продажба на наследство и по отношение на него не се прилага чл. 76 ЗН. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 262/29.11.2018 г. по гр. д. № 279/2018 г. на Ловешки окръжен съд и потвърденото с него решение № 106/26.03.2018 г. по гр. д. № 1408/2016 г. по описа на РС-Ловеч. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Ловеч.