Решение № 1566 от 18.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4981/2021 г.

Решение № 1566 от 18.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4981/2021 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Образувано е по касационна жалба от С. Н., чрез адв. Т. Радуцов, против Решение № 12/8.02.2021 г., постановено от Пернишкия административен съд по адм. д. № 670/20 година. С обжалваното решение е отхвърлен иска на Н. срещу Националния осигурителен институт, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, причинени от незаконосъобразен индивидуален административен акт на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП Перник на НОИ, ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на вредите – 11.10.2016 г. до датата на изплащането им. Със същото решение Н. е осъден да заплати на НОИ съдебни разноски в размер на 100 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Иска се постановяване на решение по съществото на спора от настоящата инстанция или връщане на делото за ново разглеждане на административния съд. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, необоснованост на решението и допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения. Претендират се разноски вкл. и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът в касационното производство – Националният осигурителен институт чрез процесуалните си представители – юрк. Стоянова и Скримова оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, представен на 26.04.21 г. и поддържани в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Според прокурора изводът на административния съд за недоказаност на претърпените вреди и причинната връзка между тях и незаконосъобразния административен акт е неправилен. От доказателствата по делото се установявали и тези две предпоставки. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, като подадена от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. Касационната жалба е и основателна. Административният съд е приел, че е сезиран с иск от Н. срещу НОИ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се преживени негативни емоции, чувство на срам, напрежение, изолация, в резултат на незаконосъобразното Разпореждане № [ЕГН]/11.10.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Съдът е квалифицирал иска като такъв с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За установено от фактическа страна е приел, че: ищецът е сезирал на 24.10.14 г. ТП Перник на НОИ с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Производството е спряно с разпореждане от 1.12.14 г. на длъжностното лице, на осн. чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК поради образувана преписка при ОДМВР К. за проверка на осигурителя ДФ "Строймашинженеринг". С писмо от 7.12.15 г. директорът на ТП Перник на НОИ е сезирал Районна прокуратура Перник за изясняване на обстоятелствата, изложени в издадените документи от ДФ "Строймашинженеринг". По повод на този сигнал е извършена проверка от Районна прокуратура- Перник, след което с постановление от 28.04.16 г. наказателно производство № 12/16 г. по описа на Следствен отдел при Окръжна прокуратура – Перник е прекратено, поради липса на престъпление от общ характер. След постановлението на прокуратурата, с разпореждане от 3.08.16 г., пенсионното производство по подаденото заявление е възобновено, а с разпореждане от 11.10.16 г. ( отмененото като незаконосъобразно) на ищеца е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Постановлението е обжалвано, като с решение от 17.11.16 г. на директора на ТП Перник на НОИ жалбата е отхвърлена, а със съдебно решение решението на директора на ТП Перник на НОИ е отменено, а преписката е върната на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по заявлението. Съдът е установил също така, че с разпореждане от 8.12.14 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване на ищеца е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване въз основа на издадено ЕР на ТЕЛК, считано от 28.11.14 г., която пенсия е изплащана до 30.04.15 г., а с разпореждане от 15.06.15 г. тази пенсия е спряна от 1.05.15 г. поради изтичане на срока на инвалидизиране. Административният съд е възпроизвел подробно в решението си показанията на разпитания по делото свидетел Динев, които не е кредитирал, приемайки, че в една част те са неверни ( относно оставането на ищеца без доходи), в друга част са неотносими към процесния период, тъй като споделените впечатления предхождали датата на незаконосъобразното разпореждане, от което се претендират вредите, а в останалата им част не кореспондирали на събраните по делото доказателства. Административният съд е възпроизвел подробно в решението си и показанията на свидетелката Груева, които също не е кредитирал, приемайки, че те не касаят исковия период. Въз основа на така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, че не са доказани твърдените от ищеца вреди и причинната връзка между тях и незаконосъобразния акт. Настоящият състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като частично неправилно. Не може да се сподели извода на административния съд за недоказаност на претърпени вреди. В исковата молба, ищецът не е конкретизирал по дати исковия период, но той става ясен от обстоятелствената й част, а именно от датата на незаконосъобразното разпореждане, която е 11.10.2016 г. до датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено решението на директора на ТП на НОИ-Перник - 31.03.2017 година. От показанията на св. Динев става ясно, че той е имал контакти, респективно впечатления от ищеца през процесния период. Вярно е, че този свидетел споделя повече информация за емоционалното състояние на ищеца за период извън процесния, но от показанията му следва, че знае от ищеца за неговите проблеми с процедурата за пенсиониране за трудов стаж и възраст, във връзка с които свидетелят казва, че "... изведнъж му се смачка и самочувствие и всичко." От показанията на свидетелката Борисова става ясно също така, че и тя има непосредствени впечатления от емоционалното състояние на ищеца за процесния период. Свидетелката съобщава, че ищецът наред с друго е бил притеснен и във връзка с проблемите в НОИ във връзка с пенсията, както и че прокуратурата води разследване във връзка с това. От посочените показания на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът се е притеснявал и във връзка с въпросното разпореждане ( отменено впоследствие от съда), както относно резултата, обективиран в него, така и във връзка с мотивите, обосновали този резултат. Тоест, наличието на емоционално напрежение и негативни изживявания на ищеца през процесния период във връзка с процесното разпореждане на длъжностно лице на ТП на НОИ-Перник е доказано. От друга страна, от писмените документи в изпратената по делото административна преписка се установява, че през 2014 година на ищеца е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която е спряна през 2015 година. От разпитаните по делото свидетели става ясно също така, че по това време ищецът е имал негативни изживявания и във връзка с раздялата с приятелката му. В резултат на съвкупната преценка на всички тези данни по делото следва логичният извод, че емоционалното състояние на ищеца през процесния период е било повлияно и от други негативни събития случили се в непосредствена близост до този период. При това положение, е невъзможно да се установи интензитета на негативните изживявания на ищеца през процесния период, предизвикани единствено и само от Разпореждане № [ЕГН]/11.10.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Настоящият касационен състав счита, че за определяне на размера на обезщетението, на което ищецът има право във връзка с претърпените от него неимуществени вреди от въпросното разпореждане, релевантни са следните обстоятелства - периодът през който тези вреди са търпени, който е приблизително 5 месеца и половина, мотивите, обосновали крайния резултат на въпросното разпореждане, както и наличието на отзвук през процесния период от други неприятни за ищеца събития, случили се преди това. При съобразяване на посочените обстоятелства, касационният съдебен състав преценява на осн. чл. 52 ЗЗД, че размерът на справедливото обезщетение в този случай не следва да надхвърля 550 лева. Искът се явява основателен до този размер. По изложените съображения, решението на административния съд следва да се отмени в частта, в която искът е отхвърлен за сумата от 550 лева, а вместо това се постанови решение по съществото на спора, с което искът до този размер се уважи. С оглед изхода по главния иск, следва да се отмени частично решението и в частта, в която е отхвърлен акцесорния иск за присъждане на лихви върху обезщетението. Лихва върху сумата от 550 лева следва да се присъди от 31.03.2017 г. когато е отменен незаконосъобразния административен акт. Така определената начална лихвоносна дата е в съответствие с приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г. По тези съображения решението на първоинстанционният съд следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на законна лихва върху обезщетението в размер на 550 лева, считано от 31.03.2017 г., а вместо това се присъди законата лихва върху този размер, считано от посочената начална дата. В останалата част решението на първоинстанционния съд по този иск следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд