Решение № 14990 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1200/2017 г.
ВАСIV отделение07.12.2017 г.докладчик т Аделина Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 21.12.2016 г. по адм. дело № 215/2016 г. на Административен съд - В.. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 14990 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1200/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - град В. против решение от 21.12.2016 г. по адм. дело № 215/2016 г. на Административен съд - В.. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № 03-050-РД/38 от 16.06.2016 г. Прави възражения за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Н. В. В. не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се, че не е установено наличие на второто условие по чл. 5, ал. 2 във връзка с ал. 4 от Наредба № 14/2015 г., след като регистрацията на първия животновъден обект не е обявена за недействителна. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е анализирал събраните по делото доказателства. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Н. В. В. против отказ на директора на ОД на ДФЗ - В. да бъде финансирано заявление за подпомагане, поради наспазване на нормативния максимален 18-месечен срок от започване отглеждането на животни до подаване на заявлението. Мотивите на директора се за установен в регистъра на БАБХ животновъден обект за отглеждане на два броя прасета, регистриран на името на кандидата през 2008 г. Жалбоподателят е възразил, че никога не е регистрирал на свое име животновъден обект, а регистрацията е извършена произволно и безпринципно, при злоупотреба с личните му данни и е погрешна. Същите доводи са изразени от него и в рамките на административното производство по издаване на оспорения административен акт. Съдът е приложил в цялост административната преписка. Допълнително е приел писмени доказателства относно регистрацията на животновъдния обект през 2008 г. Разпитал е и двама свидетели - майката на кандидата и ветеринарният лекар, който е подал информацията за маркиране на животните. Анализирал е така събраните писмени и гласни доказателства и е приел за доказано, че регистрацията на двете прасета, като първи животновъден обект на името на жалбоподателя е направена без негово знание и по време, когато той не е живеел на този адрес. Т. прави недоказан мотивът за отказа, че са изманила повече от 18 месеца от началото на отглеждане на животни, отчетен от директора, като неизпълнение на условието по чл. 5, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 2 от наредбата. В същото време е отчел обстоятелството, че през 2015 г. кандидатът е изпълнил всички изисквания на Наредба № 14 от 28.05.2015 г., като е развил стопанство за отглеждане на пчелни семейства с тенденция то да нарасне от 130 на 200 пчелни кошара и се нуждае от субсидиране. Обосновал е правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я е отменил. Пропуснал е обаче да изпълни диспозицията на разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК, като върне преписката на директора за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. Така постановеното решение е правилно, като краен резултат. В касационната жалба се правят две конкретни възражения, сочещи на необоснованост на решенито: първият е, че ДФЗ използва при административните проверки данните в ИСАК, включващи и системата за идентификация и регистрация на животни /СИРЖ/, поддържана от БАБХ. Администрацията на ДФЗ няма компетентност да установи недействителност на извършена регистрация. Направена е допълнителна проверка, при която обаче не се е установила допусната грешка или неспазване на процедурата при предходната регистрация. Поради това отказът да се финансира заявлението за подпомагане е законосъобразен. При обсъждането на доводите, съдът взе предвид следното: Видно от приложената административна преписка, на 22.07.2015 г. Н. В. В. е подал заявление за подпомагане по подмярка 6.1 - "Стартова помощ за млади земеделски стопани". Националните правила за прилагането й са регламентирани в Наредба № 14/2015 г., наричана в настоящото изложение "наредбата". Условията, необходими за изпълнение, за да се приеме допустимост на кандидатите са уредени в чл. 5 от нея. Заявлението е изготвено в бланков вид, който задължително се попълва от съотвеният кандидат, в това число и раздел VII от него, озаглавен "Декларации". В т. 5 от раздела, всеки кандидат е длъжен да декларира ден, месец и година на започване отглеждането на животни в собствен или нает животновъден обект. В тази графа кандидатът е вписал 17.07.2015 г. Не се спори между страните, че той е представил всички необходими документи, в това число и първа регистрационна карта за земеделски производител, издадена от МЗХ на същата дата. Направена му е контролна проверка на 17.09.2015 г., при която е съставен контролен лист за посещение на място с отразено наличие на 130 бр. пчелни семейства. При направена справка с СИРЖ от 26.05.2016 г. е установено наличие на регистриран на името на кандидата животновъден обект № 3764-0538 в с. П. с дата на регистрация 17.07.201 г. Отразен е и договор за ветеринарномедицинско обслужване на 130 броя пчелни семейства с д-р П. Г.. При разширено търсене в същата информационна система по критерия "Всички лица, свързани с ЖО" е излязла регистрация на Викторов и от 18.02.2009 г. до 22.02.2016 г. На същата дата, директорът на ОД на ДФЗ е поискал информация от Областна дирекция "Безопасност на храните" - В. за кандидата и регистрираните от него животновъдни обекти. С писмо от 26.05.2016 г. директорът на ОДБХ е отговорил, че до 23.02.2016 г. на същото лице се е водил още един ЖО, вписан с дата 16.04.2008 г. за отглеждане на два броя свине с посочените ушни марки. На 23.02.2016 г. е направена смяна на отговорника на обекта и за такъв е вписана П. Н. С.. Във връзка с констатациите по СИРЖ, кандидатът е представил през ДФЗ саморъчно изготвено обяснение, в което е посочил, че през 2008 г. не е живял на адреса на регистрация и изобщо не е отглеждал прасета, съответно никога не е подавал заявление или друг официален документ за регистрация. Позовал се е на злоупотреба с личните му данни. Към обяснението е приложил жалбата му до директора на РВМС - В. от 30.05.2016 г. и отговор на нея изх. № 421 от 3.06.2016 г. В отговора, наред с останалите обстоятелства, е посочено още, че при посещение в с. П. през 2008 г., ветеринарният лекар е следвало да идентифицира и даде номер на установените домашни животни с цел провеждане на имунопрофилактика и изпълнение на държавната профилактична програма. На базата на съставена от него декларация за поставяне на ушни марки на две прасета е регистриран ЖО № 3764-0419. През 2016 г. по заявление на кандидата и П. В. С. е сменен титулярът на регистрацията. Комисия е установила, че в обект 0419 не се отглеждат животни. На 16.06.2016 г. директорът на ОД ДФЗ е отказал да финансира заявлението за подпомагане, позовавайки се механично на писмото от ОТБХ от 26.05.2016 г. Не е обсъдил по никакъв начин обяснението на кандидата в подадената жалба и отговора на нея, представени от кандидата в хода на проверката. Като не е преценил всички факти и доводи от съществено значение за случая, той е допуснал нарушение на един от основополагащите принципи в правото и в частност в административното производство, въведен в чл. 7 АПК - принципа на истинност. Именно в изпълнение на законовите изисквания, обезпечаващи спазването на истнинността, административният съд е събрал допълнителни писмени и гласни доказателства. Писмените доказателства са представени от ОДБХ - В. въз основа на издадено съдебно удостоверение и съдържат пет документа: 1. Документ за маркиране на животни с извлечение от опис на отчетната форма на маркировката. 2. Заявление от 23.02.2016 г. за корекция на данни. 3. Декларация от Н. В. В.. 4. Заявление от П. Н. С. за промяна по отношение ЖО 0419. 5. Протокол за проверка на същия обект. От така представените писмени доказателства и от писмо от 3.06.2016 г. се установява начинът на регистрация на ЖО през 2008 г. - въз основа на съставения от ветеринарния лекар документ за маркиране на две прасета с описаните номера на ушните марки. В него е отразен, като собственик Н. В. В. с конкретен ЕГН, но без да се е подписал никъде в документа. Това обстоятелство е обяснено от разпитания, като свидетел ветеринарен лекар - съставител на документа. Той е заявил пред съда, че при проверката Викторов не е присъствал и данните са предоставени от неговата майка. Анализът на писмените и гласни доказателства показва липса на надлежно извършена регистрация на ЖО през 2008 г. В действащия и тогава ЗВМД са детайлно уредени задълженията на физическите лица за спазване на разпоредбите му. По отношение на регистрацията на животновъдните обекти е детайлизирано в чл. 137 в актуалната му към онзи момент редакция, обн. ДВ., бр. 84/2007 г. самостоятелно производство. То се инициира от собствениците на животновъдни обекти с подаване на заявление за регистрация по образец до директора на ОДБХ. Едва след успешното му приключване, обектът се вписва в регистъра. Представените писмени доказателства установяват пълно пренебрегване на законовите разпоредби при регистрирането на ЖО през 2008 г., тъй като не е извършена която и да било стъпка от предписаните такива в разпоредбата. Дори и да е липсвал изготвен и одобрен образец на заявление в изпълнение на закона, то е следвало по какъвто и да било писмен начин да се обективира искането на конкретно лице срещу положен от него саморъчен подпис да регистира в регистъра животновъден обект. Извършената регистрация в нарушение на нормативните правила, при липса на каквото и да било волеизявление от регистрирания собственик и то в негово отсъствие, не би могла да породи правни последици. Преценена от този аспект, тя не доказва в конкретния случай отглеждане на животни от страна на кандидата от 2008 г. - водещо до недопустимостта му за подпомагане по аргумент от чл. 5, ал. 4 от наредба № 14/2015 г. Изложените правни съображения правят неоснователни възраженията в касационната жалба, че не е възможно пренебрегване на данните в регистъра на БАБХ, само "въз основа на думите на кандидата". В съдебното производство е установено, че регистрацията на ЖО през 2008 г. е извършена произволно въз основа само на документ за поставени ушни марки и при цялостно неспазване на законовата процедура. Ето защо отказът да бъде финансирано заявлението е незаконосъобразен. Като го е отменил, административният съд е постановил правилно решение. Същото ще следва да се остави в сила при съобразяване на мотивите, дадени в настоящото решение. След прилючване на съдебното производство, преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при изпълнение на дадените от касационната инстанция задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение