Решение № 535 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10617/2012 г.

Решение № 535 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10617/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Пазарджик, чрез пълномощника юрисконсулт Величка Кадийска, против решение № 375/11.07.2012 г., постановено по адм. дело № 367/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отменено мотивирано решение № К-3621/22.07.2011 г. на директора на РУСО гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 121-00-763-1/07.06.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове. Ответникът по касационната жалба - Нина Ангелова Лулчева от гр. Пазарджик, чрез пълномощника адв. Илиян Палев, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пазарджик е отменено мотивирано решение № К-3621/22.07.2011 г. на директора на РУСО гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 121-00-763-1/07.06.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО; преписката е изпратена на директора на РУСО гр. Пазарджик за решаване на въпроса по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че с отмененото разпореждане незаконосъобразно е отказано отпускане на обезщетение за безработица на Нина Ангелова Лулчева по съображения, че същата не е имала качеството осигурено лице. Съдът е изложил, че от съвкупния анализ на представените доказателства, включително и представените при новото разглеждане на делото, се установява, че Нина Лулчева е упражнявала трудова дейност за времето от 24.09.2009 г. до 01.02.2011 г., от което през периода от 24.09.2009 г. до 26.05.2010 г. при работодателя "Форсис" ЕООД гр. Пазарджик, а през периода от 27.05.2010 г. до 01.02.2011 г. - при "Аморас" ЕООД гр. Брацигово, за което работодателите са й изплатили реално уговореното трудово възнаграждение, отразено в трудовата книжка, поради което същата е била осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО. Предвид това съдът е направил, че жалбоподателката отговаря на всички условия по чл. 54а, ал. 1 КСО и неправилно й е отказано изплащане на обезщетение за безработица. Посочено е също, че обстоятелството, че работодателите на жалбоподателката не се подавали годишни данъчни декларации по ЗКПО и че законните им представители са възпрепятствали ревизионното производство не може да обоснове извода, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност в изпълнение на сключените от нея трудови договори. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 6604/10.05.2012 г. по адм. дело № 1000/2012 г. на ВАС, шесто отделение е отменено решение № 645/09.12.2011 г. по адм. дело № 668/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С отменителното решение на ВАС са дадени указания да се установи дали за периода от 24.09.2009 г. до 01.02.2011 г., за който в трудовата книжка на Нина Ангелова Лулчева е удостоверен осигурителен стаж, същата е упражнявала трудова дейност, както следва: във "Форсис лиз" ЕООД, гр. Пазарджик - от 24.09.2009 г. до 26.05.2010 г. и в "Аморас" ЕООД, гр. Брацигово - от 27.05.2010 г. до 01.02.2011 г., както и дали работодателите са й изплащали реално уговореното трудово възнаграждение, отразено в трудовата книжка, за което са дължими осигурителни вноски. Изпълнението на останалите предпоставки по чл. 54а, ал. 1 КСО не е било спорно по делото, което изрично е отразено и в мотивите на решението на ВАС. По делото е безспорно също, че за посочения период няма внасяни осигурителни вноски за Нина Петрова Лулчева от двамата работодатели. Обосновано първоинстанционния съд е приел, че през посочените периоди Нина Лулчева реално е упражнявала трудова дейност, за което й е изплащано уговореното трудово възнаграждение. По делото са представени трудови договори, съответно от 24.09.2009 г., сключен с "Форсис" ЕООД и от 27.05.2010 г., сключен с "Аморас" ЕООД, за които са приети изпратените уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ. Според данните от регистъра на осигурените лица за същата се дължат осигурителни вноски за периода от м. 06/2009 г. до м. 02/2011 г.; според справките от ТП на НАП и двата договора за регистрирани, подавани за данни по декларация обр. 1 за периода на действие на съответния договор. От представените при новото разглеждане на делото разчетно-платежни ведомости на двете дружества за процесните периоди /в оригинал/ се установява, че на Нина Лулчева са плащани възнагражденията, които са посочени в трудовата книжка за съответния период и работодател. Данните относно движението по представените извлечения от счетоводни сметки на дружествата не налагат обратен извод /представени са оборотни ведомости за съответните периоди, синтетична сметка 501 - Каса, хронологична синтетична сметка 421 - персонал/. Съдът не е допуснал процесуално нарушение като се е позовала на писмените доказателства, представени в съдебното заседание на 27.06.2012 г. от Нина Лулчева, чрез пълномощника й. Тези доказателства са представени по указание на съда, във връзка с указанията дадени от ВАС, както и по искане на ответната страна /касационен жалбоподател в настоящото производство/. Съдът не е бил длъжен да назначи съдебно-счетоводна експертиза за проверка на данните по счетоводните регистри на двете дружества и движението по съответните счетоводни сметки, макар да е имал право да го стори. Искане за назначаване на експертиза не е направено от никоя от страните. Следва да се отбележи, че директорът на РУСО - гр. Пазарджик е имал възможност да направи искане за назначаване на такава експертиза още в предходното съдебно заседание - на 06.06.2012 г., на което е бил представляван от пълномощник, а дори и преди провеждането на това заседание, тъй като са му били известни указанията на ВАС за събиране на доказателства и установяване на релевантните факти. Съдът не е допуснал процесуално нарушение като е дал ход на делото в съдебното заседание на 27.06.2012 г., въпреки подадената молба от директора на РУСО гр. Пазарджик, заведена в съда с вх. № 2071/27.06.2012 г., с искане за отлагане на делото поради ползване на отпуск за временна неработоспособност на Величка Кадийска - юрисконсулт на РУСО. Съдът се е произнесъл по това искане и не го е уважил като е посочил, не към молбата не са представени доказателства, че юрисконсулта е в отпуск поради временна неработоспособност, а освен това няма доказателства, че е налице невъзможност на самата страна да се яви. Този извод на първоинстанционния съд е в съответствие с разпоредбата на чл. 139, ал. 1 АПК, която предвижда, че съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. По делото не са били представени нито доказателства за твърдяното препятствие за явяване на пълномощника на страната, нито за наличие на препятствие за явяване от страна на директора на РУСО гр. Пазарджик. Предвид това съдът не е допуснал процесуално нарушение като е дал ход на делото в съдебно заседание на 27.06.2012 г., приел е представените доказателства и е дал ход по същество. Пропускането на възможността за оспорване на представените доказателства не е поради допуснато от съда процесуално нарушение, а поради процесуално бездействие на страната. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че не могат да бъдат възприети доводите на административния орган, обусловили отказа за отпускане на обезщетението за безработица по чл. 54а КСО. В случая са изпълнени изискванията, които са предвидени в чл. 54а, ал. 1 КСО, които са: за лицето да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, лицето да има регистрация като безработен в Агенцията по заетостта, да не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава, да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. В случая е било спорно дали за Нина Лулчева са дължими осигурителни вноски и предвид събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел, че същата отговаря на изискванията по § 1, ал. 1, т. 3 ПЗР КСО, поради което има качеството на осигурено лице - през спорните периоди е извършвала трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са дължими осигурителни вноски. По изложените съображения първоинстанционният съд правилно е отменил оспореното решение на директора на РУСО гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение