Решение № 2570 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15213/2008 г.

Решение № 2570 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15213/2008 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 53 от 24.10.2008 г., постановено по адм. д. № 231/2008 г. Административен съд гр. Русе е отхвърлил жалбата на Ахмед Ахмед Керван против решение № 6 от 19.03.2008 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Ахмед Ахмед Керван от гр. Русе. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли решението, предмет на настоящия спор, да бъде отменено или върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично, поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът - Директорът на Регионално управление "социално осигуряване" - гр. Русе, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, счита, че атакуваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК и намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна. С процесното решение на директора на ТП на НОИ гр. Русе е отхвърлена жалбата на Ахмед Керван против разпореждане № 2540/31.01.2008 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Русе, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на касационния жалбоподател, с правно основание чл. 68, ал. 2 от КСО, във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Със заявление, с вх. № 34505 от 19.12.2007 г., подадено до Директора на Районно управление "социално осигуряване" - гр. Русе, касаторът е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови своя отказ, административният орган е приел, че сборът от осигурителния стаж и възраст на лицето е 88 г., 06 м., 26 дни, изчислен към момента на подаване на заявлението до пенсионния орган и е недостатъчен, тъй като по реда на чл. 68 от КСО, общият сбор от осигурителен стаж и възраст следва да е 100. Изложил е, че лицето отговаря само на две от трите кумулативни предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, въведени от законодателя с ал. 2 на чл. 68 от КСО, а именно, има навършени 57 години и положеният от лицето трудов стаж е при условията на втора категория труд. Спорният момент в развилото се съдебно-административно производство е, дали трудът, полаган на длъжността "корабен бояджия" в ОП "русенска комуна" - гр. Русе през периодите 3.11.1977 г. - 12.07.1978 г. и 12.07.1978 г. - 1.10.1987 г. следва да се категоризира като такъв от I-ва категория. Пред първоинстанционния съд е била назначена съдебно - икономическа експертиза. В заключението си вещото лице посочва, че през процесните периоди от време касационният жалбоподател е полагал труд като бояджия II-ра степен, с която се характеризира размера на трудовото възнаграждение, добавките за вредни условия на труд и допълнителни заплащания, съгласно вътрешните правила на Корабостроителния завод. По самите ведомости не е отбелязвана категорията труд. Експертът е отбелязал, че не се съхраняват вътрешните правила за организация на работната заплата, както и трудовото досие на Ахмед Керван. Процесуалният представител на касатора твърди, че лицето е извършвало бояджийски работи в затворени съдове - цистерни с двойни дъна с шприц и са били използвани оловни миниуми и нитроцелулозни бои и лакове, като така положения труд следва да се зачита за I категория. Точното установяването на спорните обстоятелства, свързани с конкретните условия, при които е положен труда от Керван, е съществено за изхода на спора. Това подробно изследване е следвало да се извърши от първоинстанционния съд, който да установи касационният жалбоподател при какви условия е полаган трудът на длъжност "корабен - бояджия". Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Разпоредбата на ал. 2, чл. 5 от КСО изисква документът да се основава на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следва да се отбележи, че в разглеждания случай са налице сведения за унищожаване или загубване на разплащателните ведомости на ОП "русенска комуна" - гр. Русе. На основание чл. 165, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс, субсидиарно приложим в административното производство на осн. чл. 144 от АПК, в случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелските показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен, не по вина на страната. С оглед служебното начало, уредено в чл. 9, ал. 3 от АПК, съдът следва да укаже на страните, че за обстоятелството относно мястото на работа на Ахмед Керван следва да изясни спора от фактическа страна като бъде назначена допълнителна съдебно - икономическа експертиза и бъдат допуснати до разпит свидетели, с които касаторът е работил в процесното предприятие през спорния процес от време, с оглед евентуалното приложение на т. 5б от ПКТП (отм). Въз основа на гореизложеното оспореното решение на Административен съд гр. Русе следва да бъде отменено като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, съгласно указанията дадени с настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,