Решение № 4684 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8105/2014 г.

Решение № 4684 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8105/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 99, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Образувано е по касационна жалба на Николай Веселинов Веселинов от гр. София, против Решение № 787/13.02.2014 г., постановено по а. д. № 2718/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Срещу същия съдебен акт е подадена и касационна жалба от Цветанка Стайкова Клисурска, от гр. София, оставена без разглеждане с влязло в сила Разпореждане от 18.06.2014 г. на председателя на Пето отделение на ВАС на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, потвърдено с Определение № 11249/25.09.2014 г. по а. д. № 10752/2014 г. на ВАС, петчленен състав на II колегия. Касационната жалба на Николай Веселинов е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователно искането на Веселинов за обявяване на нищожност на Решение № СО-08-ПР/12.01.2012 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - гр. София (директора/ът на РИОСВ). Недоволен от решението, Веселинов го обжалва. Счита същото за нищожно и неправилно и моли отмяната му. Твърди, че е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано, съдът не се е произнесъл по всички наведени основания за отмяна, не е разгледал, обсъдили и съобразил всички факти, обстоятелства и искания на страните. Ответната страна - Директорът на РИОСВ, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Ответната страна - Сдружение "Български футболен съюз" (С "БФС"), не изразява становище. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. С определение от 21.03.2013 г. по а. д. 2718/2013 г. на АССГ съдия-докладчикът е указал на жалбоподателите необходимостта да докажат, че са подали жалбата си срещу административния акт в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Предвид неизпълнение на дадените от съда указания съдебният състав е преценил законосъобразността на оспорения акт досежно наведените от жалбоподателите твърдения за нищожност в съответствие с разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК и в последствие е приел, че не са налице основанията по реда на чл. 168, вр. чл. 128, ал. 1, т. 1, предл. последно от АПК. Решението е правилно. Всеки конкретен порок на административния акт представлява самостоятелно основание за неговото оспорване като съдът следва да го отмени или обяви за нищожен ако констатира порок, който оспорващият не е посочил. Важно обстоятелство и едновременно ограничение при проверката от страна на съда относно основанията за отмяна на административен акт, наведени с чл. 146 от АПК, е времевата граница на оспорването, императивно определена с разпоредбите на чл. 149, ал. 1 - 4 от АПК. Т. е. преюдициално условие за осъществяване на проверка за законосъобразност от страна на съда се явява изискването за срочност на оспорването, в конкретния случай - в 14-дневен срок от съобщаването му. Съдът е приел, че жалбата е подадена на 27.02.2013 г., а срокът за оспорване на административния акт е изтекъл на 30.01.2012 г. В съответствие с правомощията си по чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е указал на Веселинов да представи доказателства за срочността на оспорването. Видно от данните по делото такива доказателства не са представени, следователно указанията на съда не са били изпълнени. Жалбоподателят не е посочил и доказателства, които искат да се съберат в тази насока, ето защо съдът основателно е приел, че не е налице предпоставката по чл. 159, т. 5 от АПК за допустимост на оспорването. Доводите на съда за липса на основание за обявяване на нищожност се споделят изцяло от настоящата инстанция. С оспорения акт административният орган е приел да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за изграждане на "Национална тренировъчна база на БФС". За да е налице недействителност на административния акт, водеща до нищожност, а не до унищожаемост, следва той да е засегнат от такива съществени пороци, които не са годни да породят правни последици. Предвид липсата на нормативно определен критерий за разграничение на нищожност и унищожаемост в действащото законодателство, в административноправната теория и практика е единно становището, че такъв порок е некомпетентността на органа - издател на акта. Както правилно е посочил съдът, решението е издадено от компетентен орган в пределите на неговата власт, съгласно чл. 93, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗООС. Следва също да се посочи, че според правната теория и съдебна практика, нищожен поради материална незаконосъобразност е и административен акт, който е изцяло лишен от законово основание или акт, издаден при особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до практическа липса на волеизявление. Подобни хипотези в случая също не са налице. В останалата си част касационната жалба съдържа съображения относно неправилността на обжалвания административния акт, вече посочени пред първоинстанционния съд, които не подлежат на проверка от настоящата инстанция, занимаваща се единствено с въпроса за нищожността на акта. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, обжалваното решение се явява правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС