Решение № 6163 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3444/2013 г.

Решение № 6163 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3444/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Костадинова Димитрова, от гр. Пловдив, чрез нейния пълномощник срещу решение № 2641/03.12.2012 г. по адм. д. № 3419/2011 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба началникът на РДНСК - ЮЦР - Пловдив и Димитър Костадинов Димитров не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-567/29.08.2011 г., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ й е наредено да премахне незаконен строеж "масивно стълбище към южната регулационна граница с УПИ XXVIII-836", като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е съответно на материалния закон. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Направените от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо така установените факти съдът е издирил приложимата правна норма. Касае се за строеж, извършен без строителни книжа, който е обявен за незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахване на строежа. Тя не може да бъде преодоляна, тъй като строежът е извършен след 2005 г. и не може да бъде търпим. Що се касае до твърдението в касационната жалба, че строежът не е индивидуализиран по височина, дължина и широчина, тъй като в заповедта е посочен като масивно стълбище, състоящо се от 14 броя стъпала, 0,335 м на 0,165, то е неоснователно. В действителност стълбището е 35,5 м на 16,5, която разлика не формира съществено процесуално нарушение на административно производствени или процесуални норми, годни да обусловят друг резултат. Касае се за конкретно посочен по местонахождение строеж, с конкретен извършител и време на построяване. Поради това не е допуснато и нарушение на процесуалния закон, състоящо се в установяване на факти чрез техническата експертиза. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение