Решение № 14449 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1699/2010 г.

Решение № 14449 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1699/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК е образувано по касационна жалба от "Ню Порт" ЕООД гр. Враца против Решение № 75/11.ХII.2009 г. по адм. д. № 674/2008 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Ревизионен акт № 800097/29.IV.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Враца, потвърден с Решение № 255/7.VII.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с искане да се отмени като неправилно поради нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Като основен довод в подкрепа на искането си касаторът посочва неназначаването от първоинстанционния съд на експертиза, с което според него е нарушен принципа на служебното начало, залегнал в чл. 9 и чл. 171, ал. 2, изречение второ и ал. 4 от АПК, както и неправилното прилагане на чл. 68 от ЗДДС предвид доказаната от негова страна реалност на сделките, по които е имал право на приспадане на данъчен кредит. Касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът-директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но в представеният от неговия процесуален представител отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като според него първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните от касатора нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Върховният административен съд, първо А отделение, като извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна в законния срок, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при разглеждането на делото първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 9 и чл. 171 от АПК, с което е нарушил принципа на служебното начало в административния процес. Жалбата на касатора до съда е била изготвена от компетентно лице - с юридическо образование-адвокат, а не от самия него, и в нея не е било направено нито едно искане за събиране на каквито и да е доказателства и в частност за назначаване на експертиза. В самата жалба е имало редица процесуални пропуски, за отстраняването на които съдията е дал указания с разпореждане от 8.IХ.2008 г. В проведеното на 6.ХI.2008 г. съдебно заседание касаторът се е явил с адвокат, който и там не е направил искане за назначаване на експертиза, а е поискал само изслушване на свидетел. В това заседание съдът с определение изрично е указал на жалбоподателя, че следва да представи доказателства за доказване на твърденията си и че върху него пада доказателствената тежест в процеса. По делото е имало още две съдебни заседания, в които касаторът и неговият адвокат също не са направили искания за назначаване на експертиза. От изложеното до тук следва да се направи извода, че съдът е изпълнил задълженията си в процеса, като в рамките на служебното начало и спазвайки принципа на състезателност е давал указания на жалбоподателя за представяне на доказателства и активно е участвувал в събирането им, от което следва, че не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователно е и твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон. След задълбочен анализ на събраните по делото доказателства съдът правилно е преценил, че жалбоподателят не е могъл да докаже реалността на сделките, от които е претендирал право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. Правилно съдът е приел, че за да възникне това право, следва, на основание чл. 6 от ЗДДС да има реална доставка на стока, а такава в случая не е имало по спорните 18 броя фактури, издадени от фирма "Мериал комерс" ЕООД за данъчни периоди месеци февруари, март, април, май, юни и юли-2007 г. за доставка на кожи от едър рогат добитък и свински кожи. Нереалност на доставка на стоки от същия вид е била констатирана и по фактурата, издадена от фирма "Шугар" ЕООД за данъчен период месец септември-2007 г., поради което съдът правилно е приел, че не е налице условието на чл. 68 от ЗДДС. От изложеното до тук следва извода, че касационната жалба е неоснователна, тъй като съдът е постановил едно правилно решение в законосъобразно проведен съдебен процес, което следва да остане в сила. Предвид изхода на спора на ответника следва да се присъди, на основание чл. 161, ал. 1, изречение трето от ДОПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 1760 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - първо А отделение,